Изненадващо висок нов държавен дълг е планиран в проектобюджета за 2025 г. Той надвишава почти три пъти заложеният дефицит от 6.4 млрд. лв.
Сумата от 16.9 млрд. лв., записана като максимален размер на новия дълг, който държавата може да поеме през 2025 г., представлява 8% от БВП. Това рекордно покачване на задлъжнялостта на страната в рамките на една година предизвика множество критики от финансисти, икономисти и различни политически сили по време на изслушване на финансовия министър в Народното събрание в петък.
"Това е показателно, че бюджетът е нереалистичен. Този голям дълг се превръща в основния буфер, който ще поеме неизпълнението на пожелателните приходи, завишени с 20 млрд. лв.", коментира Любомир Дацов от Фискалния съвет.
В петък финансовият министър Людмила Петкова обясни в парламента, че догодина се налага държавата да тегли заеми не само за покриване на дефицита от 6.4 млрд. лв. Страната ни има да рефинансира стар дълг, освен това ще са необходими средства за увеличаване на капитала на ББР, както и средства за повишаване на капитала на БНБ във връзка с влизането в еврозоната, обясни Людмила Петкова в пленарната зала.
Както стана ясно служебният кабинет има идеята да повиши капитала на ББР с 2 млрд. лв. - мярка, предвидена в законопроекта за държавен бюджет. Идеята е с тези средства държавната банка да кредитира финансово закъсали фирми, за да може да платят задълженията си към хазната. Това е по линия на предложената данъчна амнистия, която предвижда опростяване на лихвите за просрочия, ако задълженията бъдат погасени в определен период през годината.
По време на изслушването на финансовия министър в петък депутати се възмутиха от тази схема - държавата да тегли заеми, за да може държавна банка да кредитира фирми да платят задълженията си към държавата. Петкова обясни, че много фирми са изпаднали във финансово затруднение от 2020 г. - годината на ковид пандемията, и сега не може да участват в обществени поръчки, защото имат публични задължения. "Да не се окаже, че пак шепа близки до властта фирми ще се възползват от кредитите на ББР", отбеляза Димо Дренчев от "Възраждане".
Финансовият министър Людмила Петкова разви и друга странна схема за привличане на повече приходи в бюджета чрез емитиране на дълг. На брифинг в МС след приемането на проектобюджета за 2025 г. тя обясни, че се водят разговори с банките да участват в изкупуването на държавен дълг.
Още когато стана ясно, че служебният кабинет се е отказал да въведе допълнителен данък върху свръхпечалбите на банките, се появиха спекулации за постигната сделка. Банкерите са обещали да внесат в хазната очакваните близо 1 милиард лева, но не като допълнителен данък върху печалбата им, а като изкупят държавен дълг на приемлива за държавата цена.
"Предстои с банките по-подробно да обсъдим политиката на дълга. Те имат много голям ресурс - депозитите на физически лица и фирми. Чрез банките-първични дилъри този ресурс може да бъде ползван за финансиране на държавния дълг и това всъщност ще донесе доходност на гражданите и фирмите, защото сега депозитите им са на нулеви лихви", обясни пред журналисти Петкова.
Финансисти са силно учудени от подобно обяснение на финансовия министър. По принцип парите, които банките инвестират в закупуване на ценни книжа, са именно привлечените депозитни средства на клиентите им. Последните години нашите банки също участваха в много емисии на ДЦК, но това не доведе до повишение на лихвите по депозитите - напротив те продължават да стоят близки до нулата.
Доходност за граждани и фирми от емисиите ДЦК на финансовото министерство би имало, само ако те пряко участват в аукционите, казват финансисти. Подобна практика е имало преди доста години. Призиви да се възстановят специалните емисии ДЦК за физически лица периодично се появяват, откакто банките премахнаха доходността по спестяванията на клиентите си.
ОПАСНО НАГОРЕ
Обезпокоително е, че не само през 2025, но и следващите три години се предвижда съществен ръст на държавния дълг. Ако в края на 2025 г. той ще достигне 59,8 млрд. лв. или 27.8% от БВП, то през 2026 г. вече ще е 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП), става ясно от четиригодишната бюджетна прогноза. След това през 2027 г. държавният дълг ще нарасне до 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП), а през 2028 г. - до 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП). От пленарната залата финансовият министър Людмила Петкова успокои депутатите, че дори и с подобен ръст България пак щяла да остане една от страните в ЕС с най-ниска задлъжнялост.
Тези растящи задължения на държавата се дължат на планираните големи бюджетни дефицити в следващите четири години. Например МФ залага за 2026 г. недостиг в хазната по-висок от този през 2025 г. - 8.2 млрд. лв. или 3.6%.
"Предвиденото скоростно нарастване на дълга в следващите четири години ще отиде за покриване на разходите. Този дълг все по-трудно ще се обслужва при високи лихви и ще започне все повече да тежи и да ограничава икономическия растеж", предупредиха от Българска стопанска камара. Това е една от причините работодателските организации да не подкрепят бюджета на служебния кабинет.
