БНБ обяви, че от днес, 1 декември 2022 г., основен лихвен процент е в размер на 1.30%.
ОЛП се покачва за трети път тази година, след като от 2016 г. насам той бе неизменно нула процента. От 1 октомври основна лихва в България се покачи на 0,49%, а от началото на ноември - на 0.59%.
Основният лихвен процент се определя на базата на осреднената месечна стойност на индекса ЛЕОНИЯ Πлюc, който е показател за реално сключени сделки с овърнат депозити в български левове от всички банки у нас. От 2016 г. насам ЛЕОНИЯ е с отрицателни стойности, а по закон ОЛП не може да бъде отрицателна величина. Затова и БНБ обявяваше 0.00% основната лихва.
От септември обаче банките, макар и плахо, започнаха да сключват сделки с депозити с положителна доходност, което доведе и до промяната на ОЛП. Тази тенденция следва вдигането на основните лихви от Европейската централна банка, започнало от средата на годината.
От ОЛП зависи размера на законната лихва за забава. Тя се формира като сбор от ОЛП плюс 10%. Така от 1 декември лихвата за забавени плащания се увеличава на 11.30%.
Няколко търговски банки у нас са възприели ОЛП като референтна база и при определянето на лихвите по кредитите. Това означава, че клиентите на тези банки скоро може да бъдат информирани за промяна в лихвените условия към по-високи лихви по кредитите, които изплащат.
Накъде
"Перспективите пред паричната политика на България са ясни - увеличаване на лихвите и постепенно изоставяне на неконвенционалните мерки, прилагани през последните години", коментира управителят на БНБ Димитър Радев на годишната среща "Банките и бизнесът", организирана от "Икономедиа".
Управителят на БНБ обяви, че действията на централните банки на вдигане на лихвите, ще ограничат търсенето, което "ще сведе инфлацията до здравословни нива". "Това има своята цена - забавяне на икономическата активност, като логиката е, че продължаваща висока инфлация би имала много по- продължителен негативен ефект, отколкото временно забавяне на икономическата активност", обясни Радев.
По думите му затягането на паричната политика трябва да върви заедно с ограничаването на бюджетните разходи. Димитър Радев призова и за ограничаване и дефицита до 3% в бюджета за 2023 г.
"По-високите разходи при пандемията, които доведоха до по-високи дефицити, бяха замислени като целеви и временни, но се трансформираха се във всеобхватни и постоянни. Един от рисковете в резултат е трайно и прогресиращо разхлабване на фискалната политика, което може да ни върне във времената на висока дългова политика", анализира банкерът.
Димитър Радев предупреди, че е твърде вероятно да станем свидетели на лека рецесия в световен и европейски мащаб, което ще се отрази и у нас. Според управителя на Централната банка целенасочените усилия за влизане в еврозоната в целевата дата - януари 2024 г., ще помогнат на страната да се справи по-добре с икономическите трудности.
Още по темата:
