Щедрите компенсации за ток, които получават бизнесът, както и данъчните отстъпки като намалени ставки ДДС, изкривяват финансите на държавата. Това става ясно от данните за изпълнението на бюджета за 11-те месеца на годината. Депутатът от ДБ Ивайло Мирчев обяви пред БНТ, че "ЛУКойл" например са получили 80 милиона лева компенсации за ток. 

Бюджетът на държавата е на червено с 605 млн. лв. в края на ноември, става ясно от данните на финансовото министерство. За сравнение през септември държавните финанси приключиха почти занулени, след като предните месеци се отчитаха неизменно излишъци за над 1 милиард лева.

Очакванията бяха за далеч по-висок дефицит за ноември. (Бюджетът за тази година е разчетен при 6.2 млрд. лв. дефицит.) От финансовото министерство посочват, че през месеца са постъпили значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Постъпленията от данъка за месеца са над 1,3 млрд. лв.

На пръв поглед това е добра новина, но от МФ отбелязват, че високите постъпленията от корпоративни данъци индикират и за "възможно свръх компенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за небитовите потребители на електрическа енергия". "Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби", посочват от МФ.

В същото време заради намалената и нулева ставка на ДДС за определени стоки и услуги, както и на изпреварващия ръст на ДДС за възстановяване, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 г.

Като цяло приходите през ноември достигат 56.352 млрд. лв. - с 8.573  млрд. лв. (17,9 %) повече спрямо отчетените за същия период на 2021 г. От данъци са събрани с 5.430 млрд. лв. повече, а неданъчните приходи - с ., неданъчните - с 3.668  млрд. лв. Последните растат значително заради вноските, които правят държавните предприятия от сектор „Енергетика“  във  Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за изплащане на компенсациите за небитовите потребители

Разходите обаче нарастват много по-бързо от приходите заради по-високите субсидии, социални плащания и капиталови инвестиции в края на годината.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. са в размер на 56.957 млрд. лв. (86,4 % от годишния разчет). За сравнение по това време на миналата година са били 47.141 млрд. лева.

Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътно-строителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат ръст спрямо тези към ноември 2021 г., информира МФ.

КОРЕКЦИЯ

Около 10 милиарда лева е сумата на компенсациите за ток, които ще получат тази година небитовите потребители - фирми, болници, училища, детски градини, държавни и общински учреждения. За догодина се очаква още по-висока сума, след като депутатите гласуваха по-нисък праг на цената на тока на борсата, над която да бъдат покрити всички разходи на тези потребители.

Първоначално НС одобри праг от 200 лв. за мегаватчас за малките и средните предприятия и 250 лв. (колкото е в момента за всички) - за големите предприятия, но с опцията да бъде намален на 200 лв., ако са инвестирали в енергийна ефективност. Дори новото решение, предложено от ДБ при второто четене в пленарна зала, бе обнародвано в Държавен вестник. Остра реакция на министерствата на енергетиката и на министерствата на икономиката обаче предизвика прегласуване на размера на компенсациите в енергийната комисия на НС в сряда. Двете министерства твърдят, че е невъзможно да се изпълни диференцираното плащане на компенсациите за малките и големите фирми и това застрашава изплащането на компенсации на всички небитови потребители. Депутатите от енергийната комисия гласуваха 200 лв. да е таванът на цената на тока, над който се поемат всички разходи, и за големите предприятия. Това решение трябва да бъде одобрено и в пленарна зала.