Обединените патриоти представиха нова идея за промяна в данъчното облагане - да се въведе данък за едрите земевладелци, които притежават повече от 20 000 дка земеделска земя. Коалиционните партньори напълно забравиха за ангажимента да не се повишават данъци и осигуровки по време на мандата на управлението им с ГЕРБ.
"Държавата трябва да даде знак, че не поощрява едрата земеделска собственост. Окрупняването не е полезно за българското земеделско производство. Освен това тази сфера досега не е била облагана", обясни днес пред бТВ Искрен Веселенов от ВМРО мотивите за тази промяна.
По-късно през деня ВМРО внесе в Народното събрание поправки в Закона за местните данъци и такси.
В началото на седмицата шефът на земеделската парламентарна комисия Йордан Апостолов, който е от НФСБ, също лансира необходимостта от допълнително облагане на едрите земевладелци. Само че обясни, че през следващите месец-два темата ще бъде обсъждана с браншови организации и сдружения на собственици на земеделски земи и едва наесен ще бъде представен законопроект. Според Апостолов прагът за облагане може да бъде свален и до 10 000 дка, като успокои, че малко физически лица и фирми са собственици на такива големи терени.
Справката на ВМРО е, че в страната има 61 собственици на земеделска земя с над 20 000 дка. Общо те владеели 4.5 млн. дка. "Това по никакъв начин не подпомага икономиката, а напротив – това е начин да има висока доходност, която е абсолютно необлагаема“, допълни Веселинов.
ВМРО предлага новият налог да бъде местен данък върху собствеността, който да влиза в общинските бюджети. В момента са данък върху недвижимите имоти се облагат само сгради и поземлените имоти, разположени в строителните граници или урбанизираните територии на населените места. Според изчисленията на ВМРО годишно новият местен налог ще носи приходи за общо 40 млн. лв.
Ставката ще се определя от общините съобразно категорията на земята, разясни пред "Сега" Искрен Веселинов. "Предвидили сме от 0 до 10 лева на декар в зависимост от категорията на земята, като сме се ръководили от идеята, че това ще представлява около 10% от рентата, която се получава на тази земя, т.е. имаме тангениране към 10-процентното облагане на плоския данък", каза Веселинов.
Различните категории земи имат различна доходност, затова всеки общински съвет ще определя ставките според категориите за неговата община. "В случая ще се облагат собствениците, а не арендаторите", заяви още Веселинов.
От НФСБ обаче обмислят да предложат промяна и на нивата на възнаграждения на рентите и наемите, както и на облагането на доходите от рента.
Относно цените на рентите Апостолов коментира пред БНР, че трябва да се съобразят с конкретни критерии - нива по области, по икономически райони на планиране или по някакъв производствен признак, както било по Закона за рентата във Франция.
"Другият аспект е облагане на доходите от рента с данък над определено равнище, като тук също трябва да бъде правилно изчислен прагът - дали ще бъде по средни арендни плащания, които се ползват за формиране на базата на търговете в съответните областни дирекции, или ще бъде над нивото на получените субсидии. Това също е тема на широка дискусия“, заяви Йордан Апостолов.
В своя законопроект ВМРО предлага до 30 октомври 2020 г. всички собственици с над 20 000 дка земеделска земя да я декларират в общината по местонахождение на земеделските земи. Общинските съвети трябва да определят размера на данъка за 2021 г. до края на тази година.
