Под 1% от енергийно бедните у нас получават помощи. Това заяви в ефира на Нова ТВ експертът Мартин Владимиров и добави, че у нас от години отказваме да дефинираме енергийната бедност.
„В целия ЕС се предприемат мерки, особено в сектор енергетика, за омекотяване на удара от поскъпването на електроенергията, природния газ и горивата. Във всички държави в ЕС, без България, това става чрез социални трансфери. Най-уязвимите домакинства получават по пощата всеки месец чек. Във Франция стойността му е 100 евро.
Всички страни подпомагането е
на базата на една прецизна дефиниция на енергийната бедност.
Това е целенасочено действие на всяко правителство, за да избегне социален конфликт“, поясни той.
По думите му, време е някое правителство да има куража да обясни, че е по-важно да се подобри жизненият стандарт на най-бедните и да има достатъчно средства за това. „Защото, когато разделиш един ограничен ресурс на голям брой хора, всъщност за всеки остава по-малко, а тези, които потребяват малко, всъщност получават и по-малък дял. Същото е и 10-те процента плосък данък и богатите плащат по-малко данъци, отколкото бедните.
Според Владимиров в цяла Европа се прилагат целеви мерки за избягване на изкривяванията на пазара. „У нас се предвижда намеса на пазара, но с изземване на свръхпечалбите. Може ли, обаче някой да излезе и да дефинира какво означава свръхпечалба. Когато енергийните компании в годините назад са имали загуби, никой не ги е компенсирал. Редно е тези печалби да се инвестират за модернизация в енергетиката и по-специално на мрежата на ЕСО или изграждане на нови екологични мощности, а също и замяна на старите газови генератори в столичната топлофикация, за да може дружеството да не е на загуба. Време е да се мисли
по-дългосрочно и тези пари да се насочат към подобряване на средата.
Никола Янков от „Експат капитал“ смята, че антикризисните мерки трябва да бъдат прецизирани, а не да се раздават пари „на калпак“ или да се субсидират цени. „Да се субсидират цени не е най-далновидният подход, защото така се подпомагат хората с най-голямо потребление, които са най-богатите. Това не е социална политика и няма да помогне на хората, чакащи такава помощ. Надявам се, когато тези мерки влязат в комисиите на народното събрание за обсъждане, да бъдат променени и да бъдат фокусирани към конкретни групи от населението. Ако държавата насочи финансов ресурс към тях, ефектът ще е много по-голям, а и бюджетът ще спести някой лев“, каза той и предложи разширяване на енергийните помощи и
въвеждане на ваучери за храна на най-бедните.
По думите му, трябва да се разшири обхватът на социалните програми в България увеличаване на помощите, да не са напр. 100 лв., а 200.
Янков предупреди, че трябва да спазваме лимита от 3% на бюджетния дефицит, а също и да се мисли дългосрочно за стабилизиране на цените на енергията в България, но не със субсидия на енергоносителите, а чрез подпомагане на производството на нови мощности. „Примерно време е да се махне мораториума за добив на шистов газ, който е огромен местен ресурс, даващ възможност за стабилизиране на пазара и за дългосрочно падане на цената на синьото гориво. Това не се коментира обаче. Същото важи и за изграждането на битови и промишлени инсталации за ток ВЕИ, което ще помогне на фирмите да имат по-евтина енергия“, припомни експертът.
Според Мартин Владимиров протестите за скъпите горива трябва да са пред рафинерията. „Цените у нас могат да слязат още много надолу, защото се произвежда от по-евтин петрол. КЗК е време да си свърши работата и да проучи пазара на горива на едро. Защото от 2 години най-големият играч подбива пазара на едро с около 10-12% и по този начин поддържа доминантната си позиция на него“, смята енергийният експерт.