Загубата на европейския пазар на газ, където до началото на войната в Украйна отиваше половината от експорта на "Газпром", удари по газовите доходи на Русия. Приходите от експорта на газ за периода януари-ноември 2023 г. са три пъти по-малко, съобщи временно оглавяващият Федералната митническа служба на Русия Руслан Давидов, цитиран от The Moscow Times.
"Доставките на газ са се съкратили с 69% като стойност и с 34% като количество в сравнение с миналата година", заяви той.
Износът на петрол, въпреки европейското ембарго и наложения "таван" на цената, е спаднал само със 7%.
Надеждите на "Газпром" да замени европейския пазар с азиатски не се оправдават. Въпреки че руският президент Владимир Путин се среща два пъти през годината с председателя на КНР Си Цзинпин и му предложи да увеличи износа на руски газ пет пъти, Пекин така и не подписа договора с "Газпром". The Sourth China Morning Post твърди, че проблемът е цената. Китай вече купува руския газ два пъти по-евтино от Турция и Европа, но иска още по-голяма отстъпка и не желае да инвестира в разширяване на капацитета на газопроводите.
"Газпром" от своя страна не може да си позволи да вложи милиарди в новия мегапроект. По данни към 30 юни 2023 г., на годишна база, "Газпром" отчита 1 трилион рубли чиста загуба. Добивът му на газ е рухнал с 1/4 в сравнение с довоенните нива - рекорд в историята на руската газова промишленост.
Очаква се към 2025 г. загубите на "Газпром" заради намаления износ, увеличените данъци и необходимостта да инвестира в програмата за газификация на Русия да са още 1 трилион рубли. "Експорт няма да има, а загубите остават", коментира през ноември шефът на комитета по енергетика в руската Дума Павел Завални.
Удар
Компании от Китай, Япония и Франция отказват да финансират крупния газов проект "Арктик СПГ-2" заради опасения да не попаднат под санкциите срещу Русия. Чуждестранните акционери в проекта са спрели своето участие в проекта и са се отказали от ангажиментите си по финансирането на завода, съобщава "Комерсант", позовавайки се на източници в руското правителство. Те няма да изпълнят договорите си и за доставка на втечнен природен газ.
Става дума за китайските CNPC и CNOOC, консорциума между японските Mitsui и JOGMEC, както и за френската TotalEnergies. Всяка държи по 10% от "Арктик СПГ-2", а останалите 60% са на руската НОВАТЭК. Партньорите в проекта имат право да получат втечнен газ в обем, пропорционален на техния дял. Така НОВАТЭК може да получи 12 млн. тона годишно, а чуждестранните акционери - по 2 млн. тона. След отказа на чуждестранните акционери проектът остана без действащи дългосрочни договори, което може да затрудни поетите заеми за 9,5 млрд. евро.
