Непрестанни недоразумения по схемите за подпомагане на един от най-засегнатия от коронавируса бизнес - туроператорството, изостря напрежението сред фирмите в бранша.
Недоволството се подсилва от драматичното забавяне както на помощите за запазване на работните места, така и тези за повишаване ликвидността във фирмите. Почти година след като пандемията почти преустанови туристическите пътувания по света нашите туроператори и туристически агенти са получили до момента от държавата символични суми. Парите за задържане на персонала се изплащат с няколко месеца закъснение. Единствената засега преведена помощ в размер на 10 млн. лв., се оказа напълно недостатъчна за над 800 кандидатствали туроператора. Компенсации чрез НАП заради втория локдаун, обявен в края на ноември, засега са раздадени само на ресторантьорите, но не и на туроператорите. А за обещаните през есента 51 млн. лв., с които приоритетно да се върнат парите за неосъществените екскурзии, тепърва започва подаването на заявления.
"Проблемите започнаха още със схемата за запазване на заетостта 60/40, където имаше двоен стандарт - за нас не признаха за разход заплатите на персонала, докато за хотелиери и ресторантьори - се признават. После помощта за фирмите от 10% от оборота, бе орязана на 1% и така някои туроператори получиха по 500 - 1000 лв., с които дори не могат да платят хонорара на консултанта", заяви пред БНР туроператорът Иван Кирязов от Бургас.
Въпреки уверенията на правителството, че електронното кандидатстване за COVID-помощите ще бъде бързо и лесно, туроператорите са били изключително затруднени при попълване на документите в информационната система за управление на еврофондовете ИСУН. "99% от фирмите използваха помощта на консултанти, за които хонорарите никак не са малки. Само че от ОП "Иновации и конкурентоспособност" не искат да признаят тези пари за разход. Налагат ни се страшно много ограничения за разходите, които може да покрием с помощта", казва Кирязов.
Друга голяма неяснота сред туроператорите е била свързана с оборота, който е трябвало да представят, за да получат помощи. Докато някои са декларирали само маржа, други са посочили целия оборот, в резултат на което са получили по-големи грантове. "По този повод поискахме втори тур за колегите, кандидатствали с данните за маржа, но не се прие", посочи Димитър Попов, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).
Според Попов най-големите проблеми ще дойдат след няколко месеца при отчитането на помощите. "Има много неясноти кои разходи ще се признават и кои - не. Отдавна трябваше да се доуточнят в едно упътване", казва Попов.
Уточнението става още по-наложително с новата схема от 51 млн. лв., отворена за кандидатстване в понеделник. По нея туроператори и туристически агенти ще може да получат 4% от оборота (без ДДС) през 2019 г. Министреството на туризма обяви, че с тези компенсации приоритетно трябва да се върнат парите на клиентите, чийто екскурзии и почивки са се провалили заради коронавируса през миналата година. Еврокомисията вече предупреди страната ни, че неправомерно е разсрочила с 12 месеца изплащането на парите на потребителите и заплаши със санкции.
Според АБТТА обаче има противоречие в това условие, защото някои туроператори вече са възстановили парите на клиентите си, но не би трябвало да бъдат изключвани от подпомагане. Други туроператори пък нямат пари за възстановяване, защото работят само "входящ" туризъм - т.е. водят у нас чужди туристи. Най-силно са пострадали тези фирми, които организират почивки и екскурзии за българи в чужбина. По данни на бранша около 130 млн. лв. са дължимите суми към клиенти, което показва, че осигурените 51 млн. лв. ще са крайно недостатъчни.
"Тази мярка е с 11 месеца закъснение. Писмото от ЕК е с дата 20 март, но беше потулено под килима. За него се разбра преди около 2 месеца и уверението беше, че още през декември 2020 г. ще получим парите, но се оказа, че системата не работи и се наложи да изчакаме", заяви за БНР Димитър Попов.
Става въпрос за електронно кандидатстване през изцяло нова Система за управление на националните инвестиции - СУНИ, като доскоро дори не е имало обучен персонал да работи с нея. В случая СУНИ заменя познатата ИСУН, тъй като въпросните 51 млн. лв. са осигурени от националния бюджет, а не от еврофондове. Тази промяна е притеснителна за бранша, тъй като до момента никой още не е работил със СУНИ и има опасения за още по-голямо забавяне на помощите. За подаване на заявления и документи за помощи туроператорите ще имат 14 дни, считано от 8 февруари. От АБТТА смятат, че е твърде оптимистично да се очаква парите да бъдат преведени през март.
"Създадената организация по време на пандемията говори за пълен провал на политиката по управление на туризма в България". Такава оценка даде пред БНР Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма и член на Националния борд по туризъм. „Разочаровани сме от липсата на смислени мерки за подпомагане на българския туризъм в условията на ограничения“, каза още той. И даде пример с редица европейски страни като Австрия, Италия, Франция и Германия, които с въвеждането на строгите мерки за ограничаване на пандемията едновременно са предприели и силни икономически мерки за стабилност. "Досега у нас не се виждат адекватни мерки за запазване на икономическия живот", каза Драганов.
