Застраховането на имущество продължава да е на заден план за българските потребители и това е голям проблем за цялото общество, когато има катастрофични събития.
Това обявиха от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) като представиха данни, че у нас само 2% от щетите от наводнения и други природни бедствия се оказват застраховани, докато в Европа средното ниво е десет пъти по-голямо (22%). По неофициални изчисления застрахованите жилища и земеделски имоти в страната са не повече от 10% и това ни поставя в значително по-голям риск от останалите граждани на ЕС, предупредиха от АБЗ.
"Катастрофичните събития и икономическите загуби от тях в последните години значително нарастват. В глобален мащаб през 2022 г. те се изчисляват на 284 млрд. долара, което е с над 20% повече от средните суми през предишните 10 години. Значително нарастват- с над 20%, и застрахованите загуби и изплатените обезщетения - до 132 млрд. долара за миналата година. В България обаче при бедствия всички разчитат на помощи от държавата и общините", коментира Константин Велев, председател на АБЗ.
Въпреки, че за последните три години има 12% ръст на премийния приход от застраховане на имущество, България е с най-нисък дял в целия ЕС, посочи Велев. Едва 14% е делът на тези застраховки от общото застраховане, докато средно за Европа те са 37%. Затова от Асоциацията на българските застрахователи започват информационната кампания "На фокус: застраховки Домашно имущество".
От АБЗ разказаха, че единици са били застрахованите имоти в наводнените през миналата година селища в Карловско. Обезщетенията били изплатени много бързо, но заради малкия брой застраховани къщи, ефектът от тази защита останал незабелязан. Другият проблем са ниските застрахователни суми. За премия от 55 лева един от пострадалите в Карловско получил 40 000 лева. Тези пари няма да му стигнат да вдигне къщата отново, но са много повече от 300-те лева, които дава държавата, посочиха застрахователи.
"Цените на имуществените застраховки са напълно достъпни. Непрекъснато сме в промоции", каза Константин Велев. Според него проблемът с ниския интерес към имуществените застраховки не е в цените, а трябва да се работи в посока повишаване информираността на гражданите, че тези продукти са необходими.
"Все още бариера пред употребата на застрахователни продукти са някои устойчиви негативни нагласи, като например, че застрахователите не плащат обезщетения. Това обаче не се подкрепя от обективните факти", посочи Веселин Ангелов от управителния съвет на АБЗ. Той цитира данни на анкета на платформата за финансови консултации "Моите пари", според която 30% от анкетираните споделят мнението, че застрахователите отказват да плащат при щета, но в същото време само 5 до 10% посочват, че е имало случай на отказ за изплащане на обезщетение.
"Почти единствената причина за отказ е, че рискът, по който е заведена претенцията, не е бил покрит по полицата или е изключен риск", увери Ангелов. Затова той посъветства при сключване на полица хората внимателно да се запознаят с условията по нея и да ги адаптират към своите конкретни нужди. "Хората трябва да знаят, че по-евтините полици предлагат и по-ограничена степен на защита", каза Ангелов.
Между 40 и 150 лв. годишно са склонни да заделят българите за застраховка на имуществото, показва още проучването на "Моите пари". Тези цени обаче са твърде ниски да покрият погибване на имущество при катастрофични рискове като земетресение и наводнение, посочиха от АБЗ.
"Земетресението е катастрофичен риск, при който имуществото изцяло се губи, и ако имотът струва 150 000 евро, трябва да го застраховаш на пълна стойност, за да получиш пълно възмездяване, не може да очаквате премии по-малки от 170 лв. За апартаментите в София, които традиционно са най-скъпи, годишната полица би трябвало да е около 300 лева", посочи Константин Велев.
ВНИМАВАЙТЕ ПРИ ИПОТЕЧНИТЕ КРЕДИТИ
От АБЗ отбелязаха, че бумът на ипотечните кредити е една от причините за ръста на имуществените застраховки в последните години. Хората обаче трябва много внимателно да се запознаят с условията на тези застраховки, които сключват в банките. Първо, тези застраховки не включват движимото имущество в имота и при пожар например, застрахователят няма да ви възмезди за унищожените мебели, защото не са включени в полицата. Освен това банките обикновено не предлагат да се застрахова реалната стойност на имота, а само частта, която отговаря на кредита. Този вариант е по-евтин, но при по-голяма щета на имота, собственикът остава в неизгодно положение.
При теглене на ипотечен кредит потребителите имат право да потърсят и сключат полица за дома с избран от тях застраховател, заявиха от АБЗ. Ако не ги удоволетворява това, което предлага банката, те може да потърсят допълнително решение за защита на дома от рискове.
