За спешно дисциплиниране на бюджета за 2025 г. призова гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.

В интервю за БТА във Вашингтон, където участва в годишните срещи на Световната банка и МВФ, Радев обяснява, че във връзка с целта на страната ни да приеме еврото за своя национална валута, "трябва да се провежда разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в България".

На практика това означава, политиците да не допускат гласуване на бюджет за догодина с дефицит по-голям от 3% от БВП. Служебният министър на финансите Людмила Петкова обяви, че за догодина се очертава тройно по-голям недостиг в хазната и призова политическите партии за дискусия как да бъдат орязани разходите и повишени приходите, така че да се вместим в законовото ограничение от 3%. При липсата на такъв дебат не е ясно какъв проектобюджет ще представи Петкова в края на октомври, когато изтича законовият срок.

Според управителя на БНБ Димитър Радев страната ни не трябва да допуска поредно отлагане на членство в еврозоната.

"Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока. В противен случай, ако се стигне до отлагането на приемането на еврото, съществува риск от понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика, което експлицитно подчертават и рейтинговите агенции", каза гуверньорът на централната банка.

"При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят", каза още Радев.

По думите му България е единствената страна, която е член на Банковия съюз, без да е член на еврозоната. В този контекст, подкрепата за присъединяването на страната ни в банковите среди остава силна.

По отношение на ревизираната надолу прогноза на МВФ за растежа на българската икономика до 2,3 на сто спрямо очаквания ръст от 2,7 на сто през пролетта, Димитър Радев каза, че няма качествена разлика между новата прогноза на фонда и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година.

"На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие", добави централният банкер.

Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържането на икономическата активност. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност,.

Запитан за ефектите от новите задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, определени от БНБ, Димитър Радев заяви, че целта на тези мерки не е да затруднят кредитирането, "а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система".

Според управителя на БНБ на тазгодишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон се открояват две тенденции - "една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина. "Тези тенденции имат ясни проекции и в нашата страна", каза Радев.