Очаква се в четвъртък служебният кабинет да одобри трите проекта на държавен бюджет за 2023 г. заедно с бюджетите на здравната каса и на НОИ и да ги внесе за разглеждане в Народното събрание.
Двете най-големи парламентарни сили - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, обявиха, че са против заложения дефицит от 6.4% и настояват той да бъде сведен до 3%.
На проведените днес разговори в работната група по финанси между двете коалиции от ПП-ДБ се обявиха за силно орязване на част от разходите в проектобюджета на служебния кабинет с цел да се постигне по-нисък дефицит. "Необясним е ръстът от 46% на текущата издръжка на бюджетните огранизации в проекта на служебния кабинет. Ще поискаме от МФ да направи разчет с колко ще се увеличат разходите, ако се приложи размерът на очакваната за 2023 г. средногодишна инфлация от 8% и да се огледат тези разходи", заяви Асен Василев от ПП-ДБ.
Според него трябва да се огледат и всички големи проекти - над 50 млн. лв., от капиталовата програма и да се прецени за кои има готовност да се извършат до края на годината, а другите - да отпаднат. В момента в проекта на бюджета на служебния кабинет са предвидени рекордните 10 млрд. лв. за капиталови инвестиции до края на годината."Не искаме да спираме строителни дейности, а само реалистично бюджетиране" посочи Василев.
ПП-ДБ предлагат да се завишат отчисленията от печалбата на държавните дружества в хазната от 50 на 100%. Те настояваха МФ и Агенция Митници да изясният защо заложеният ръст на ДДС е по-нисък от очакваната инфлация и дали е предвиден по-високият акциз на цигарите от 1 март.
От ГЕРБ също виждат резерви в данъчните приходи, макар и да не са толкова големи, за да се намали огромният дефицит от 6.4%. "Имаме притеснения и доколко е реалистична прогнозата на министерството за ръст на БВП от 1.8%. Добре би било да се поиска то МФ информация за изпълнение на приходите поне за 2 години назад, за да се проследи тенденцията и се разкрият евентуални резерви", заяви бившият финансов министър Кирил Ананиев.
"Няма кой знае каква възможност за лавиране при размера на дивидента", посочи Теменужка Петкова. И даде пример с държавните енергийни дружества, които ако бъдат лишени от цялата печалба, ще се изправят пред невъзможнст да изпълнят Зелената сделка. Томислав Дончев пък подчерта, че не може да бъдат орязвани проекти, финансирани с европейски средства, независимо от степента на готовност.
Все пак Дончев уточни, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат синхрон по важните въпроси, които да се обсъдят с МФ. “След като отговорим на всички въпроси, съществената тема е възможно ли е в рамките на 1 година да бъде свит дефицитът с повече от 3% и каква болка ще носи това. Когато имаме сценарии, който следваме, в рамките на добрата практика е да се говори с всички политически сили”, отбеляза още Дончев.
Днес следобед експерти от двете коалиции проведоха разговори в Министерство на финансите, за да намерят отговор на поставените въпроси.
В ТРИСТРАНКАТА НЯМА СЪГЛАСИЕ
Междувременно днес проектобюджетът на служебния кабинет бе обсъден и от съвета за тристранно сътрудничество. Бизнесът и синдикатите се разминаха във вижданията си как да бъде намален бюджетния дефицит до по разумни нива.
Работодателските организации твърдо се противопоставят срещу всякакво повишение на данъци и настояват за запазване на данъчния модел до членството на България в еврозоната. Според тях бюджетът трябва да се вмести в 3% дефицит и една от резервите е орязване на разходите за администрацията. Крайно време е да се намали броят на наетите в администрацията на фона на развиването на е-услуги и намаляване на населението. Крайно време е да се пристъпи и към намаляване на държавни структури с припокриващи се или сходни функции. Това ще свободи също така ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани, смятат от БСК. Представителите на частния бизнес също настояват държавните дружества да разпределят 100% дивидент за бюджета, както и да се прецезират капиталовите разходи като се забрани средствата по тях да се прехвърлят в други бюджетни пера.
Синдикатите са на мнение, че приходите в хазната са доста подценени. Преди заседанието на тристранката профсъюзите излязоха с предложение да се завиши сегашният размер на данък печалба от 10 на 15%, каквато директива за уеднаквяванев ЕС на този налог готви Еврокомисията. Това ще донесе 2.5 млрд. лв. допълнителни приходи в хазната. "Налице е значително фискално пространство, което да осигури средства за ръст на доходите и за ръст на минималната заплата още от 1 юли на 850 лева", заявиха от КНСБ.
След тристранката социалният министър Лазар Лазаров заяви, че броят на пенсионерите с пенсии под линията на бедност (504 лв.) ще се понижи 2 пъти след приемане на планирания от тях бюджет на ДОО - от сегашните 658 520 на 326 423 души. Той припомни, че се предлага от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., да се повишат с 12%. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст пък следва да се увеличи от сегашните 467 лв. на 523,04 лв., което също е ръст с 12%. Увеличението ще доведе до нарастване на средната пенсия с 16,7%, като размерът й се очаква да надхвърли 788 лв., обясни още министър Лазаров. По думите му с предвидените мерки в областта на пенсионната система се очаква пенсионният доход да замества почти 71% от нетния доход на човек преди пенсионирането. Съветът за тристранно сътрудничество обаче не успя да постигне съгласие не само по проекта на държавния бюджет за 2023 г., но и по бюджета на държавното обществено осигуряване и на НЗОК.
