Двете най-големи банки у нас - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, от няколко месеца са понижили лихвите по всички депозити и спестовни сметки до невижданите досега 0.00%. Тази лихва важи за всички влогове, независимо от срочността и валутатата. С нулева лихва са дори и детските спестовни влогове, които винаги досега са били най-доходоносни заради своята дългосрочност - до навършването на пълнолетие на детето.
Мярката донякъде е очаквана, тъй като през последните години лихвите по спестяванията постоянно падат, доближавайки все повече нулата. От началото на 2016 г. основният лихвен процент в страната стана 0.00%, а БНБ наложи отрицателна лихва от 0.6% върху свръхрезервите на банките. Тези действия бяха обяснени с политиката на Европейскита централна банка и международните пазари.
В отговор на "облагането" на свръхрезервите почти всички трезори въведоха такси върху големите фирмени влогове и на практика вече повече от година бизнесът вместо да печели от вложените си пари, на практика плаща на банките да им ги съхраняват. "Таксите за съхранение" варират от 0.5 до 1% в зависимост от сумата, като при някои трезори удръжките започват след прехвърляне на влогове от 1 млн. лв.
Депозите на гражданите засега са без такси за обслужване, внасяне и теглене на пари на падеж, но доходността от тях се облага с 8% данък. Често обаче влоговете са обвързани с разплащателни сметки, чиято такса за обслужване е минимум 2 лв. месечно. Така част от спестителите на практика плащат на банките за депозираните в тях средства, вместо да получават някаква доходност.
Проверка на "Сега" показа, че обратно на големите банки, по-малките трезори се опитват да привлекат нови вложители със сравнително атрактивни лихви.
Инвестбанк, например, предлага от месец 0.7% за стандартни депозити със срок от 12 месеца. Лихвата може да достигне и до 1.4% за 36-месечни депозити при възможност за авансово ежемесечно изплащане.
Търговска банка Д дава 0.45% за 12-месечни депозити. За по-дългосрочни спестявания лихвата стига до 0.8%.
Стандартният едногодишен депозит на Интернешънъл Асет Банк е 0.40%.
В БАКБ лихвата за такъв депозит е 0.25%, но ако се комбинира със застраховка в "Алианц България Живот" тя се вдига до 1.35% при 3-годишна срочност.
Някои банки комбинират спестяванията с инвестиране във взаимни фондове за по-висока доходност. "Пощенска" например предлага продукт, с който лихвата по депозита може да достигне 0.70% за 12 месеца, ако половината от сумата се инвестира в подобни фондове.
Една от големите банки в страната - ПИБ, също предлага по-високи лихви по депозитите от средното ниво. Стандартният 12-месечен депозит в нея е с доходност 0.25% за различните валути, без да се изисква минимална сума за откриването му и с неограничено довнасяне за целия период.
Отделно почти всички трезори предлагат и електронни депозити, при които лихвите са с около 0.1 процентни пункта по-високи от стандартните. Те се откриват и управляват изцяло онлайн, като се захранват единствено чрез междубанкови преводи.
Лихвите по депозитите ще се запазят на рекордно ниските нива във втората половина на годината, прогнозира БНБ в последния си доклад от юли.
Един от ефектите на COVID-пандемията e засилен интерес към спестяванията, въпреки че банките по никакъв начин не ги стимулират. По данни на БНБ след като през март депозитите намаляха с около 72 млн. лв. спрямо предходния месец, то още през април те започнаха да се увеличават, при това с 560 млн. лв. А в края на юни спестяванията на домакинствата са вече с 1 милиард лева повече от края на март и достигат 57.171 млрд. лв. Този ръст е двойно по-висок за същия период през 2018 и 2019 г.
"Разполагащите със свободни средства предпочитат да оставят парите си в банките, не толкова заради лихвата, колкото те да са на сигурно място. Алтернативата да бъдат инвестирани на капиталов пазар, предвид спадовете на борсите, обезкуражиха много потенциални инвеститори", посочват експертите от сайта "Моите пари".
