Банките в България все още не предприемат осезаемо повишаване на лихви по кредитите за домакинства, въпреки неколкотратните действия в тази посока на Европейската централна банка и централните банки на страните в еврозоната.
За пръв път в цялата съвременна история лихвите в България са по-ниски от тези в богатите страни от Западна Европа, отбелязаха анализаторите от Инстута за пазарна икономика. Те посочват, че у нас лихвите по ипотечните кредити са почти замръзнали на нива около 2.5-2.6%, докато от лятото на 2022 г. банките от еврозоната поетапно ги увеличават. Така в Нидерландия банките вече финансират покупките на недвижими имоти от домакинствата при лихва от 4%, в Германия - от 4.14%, а в Италия - от 4.29%, например.
Наскоро публикуваната лихвена статистика на БНБ за месец септември потвърждават тези наблюдения. През септември 2023 г. средният лихвен процент по новоотпуснатите ипотечни заеми за домакинства в лева е 2.61% като се отчита пренебрежимо увеличение от 0.04 пр. в сравнение с предния месец и 0.14 пр.пункта повече в сравнение с година по-рано. Заедно с таксите и комисионите цената на ипотечния кредит също нараства незначително - средният процент на разходите ГПР достига 2.91%, което е с 0.25 пр. пункта повече от година по-рано.
При потребителските заеми в левове повишението на лихвите е малко по-голямо, въпреки че през септември се наблюдава лек спад в сравнение с предния месец. За година ръстът е 0.36 процентни пункта. През месец септември средната лихва, при която са се отпускали заеми за текущо потребление е била 8.59%, а средният размер на ГПР по тези заеми е 9.12%.
Единствено при бизнес кредитите засега новата политика на ЕЦБ за повишение на лихвите се пренася по-осезаемо и у нас - за година лихвите по заемите за фирмите в левове са се увеличили с до 2 процентни пункта и около 3 процентни пункта при тези в евро.
В същото време статистиката на БНБ показва, че през месец септември има забавяне на кредитния бум в сравнение с предния месец.
Новоотпуснатите потребителски заеми в левове през септември са 661.6 млн. лв., което е спад от 16.1% (126.6 млн. лв.) в сравнение с август. От тях обемът на предоговорените кредити и кредитите за рефинансиране е 102.5 млн. лв., което е с 19.7% по-малко от предния месец.
Също с 16% намалява и обемът на новоотпуснатите жилищни кредити в левове през септември - те са 569.9 млн. лв., а този на предоговорените кредити и кредитите за рефинансиране – 130 млн. лв., което е с 25.7% по-малко.
На годишна база обаче продължава кредитната експанзия на банките - отпуснатите жилищни кредити през септември са с 9.4% повече, а потребителските - с 2.2%. През август например годишният ръст на отпуснатите ипотеки бе 20%, а потребителските - почти 8%.
Ниската цена на финансирането прави кредита достъпен, а високата ликвидност в банковата система и активната стратегия за разширяване на сегмента на ипотечно кредитиране на поне част от големите банки означава продължаваща кредитна експанзия, отбелязва ИПИ. От момента, в който ЕЦБ „смени посоката“ на паричната политика и започна да повишава лихвите - юли 2022 г., общи размер на жилищния кредит към домакинствата у нас нарасна с 3,4 млрд. лева, а на потребителския – с 2 милиарда лева. Новите жилищни кредити, договорени и отпуснати оттогава, са на стойност 8,4 милиарда лева.
"Няма как да знаем колко от длъжниците са подготвени за бъдещо повишаване на лихвите по кредитите си, как това ще се отрази на редовното обслужване и какво ще е въздействието на по-високите разходи за изплащане на вноските върху потреблението на други стоки и услуги. Остава обаче усещането, че всички участници на пазара се държат сякаш България ще остане изолирана от глобалното и европейското затягане на монетарната политика", коментира Лъчезар Богданов от ИПИ.
