Консервативното управление на средствата, натрупани в Сребърния фонд, остава в сила и през следващите три години, реши правителството на едно от последните си заседания.
"Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда е тяхното депозиране на сметка в Българската народна банка".
Това е записано в приетата от кабинета Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (както всъщност се нарича Сребърният фонд) и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата в него за периода 2021-2023 г.
Според правителството, с консервативния подход в управлението на средствата във фонда се избягва рискът от намаляване средствата в него, "което е неприемливо от гледна точка на основната му функция".
Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с цел за 10-15 години да акумулира достатъчно средства, с които да се допълват основните пенсии на българите, които все повече зависят от трансфери от държавния бюджет заради недостигащите вноски на осигурените лица. Идеята бе той непрекъснато да се пълни с приходи от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия. Очакванията бяха към 2020 г. в Сребърния фонд да има натрупани около 10 млрд. лв.
Днес обаче в резервния фонд на пенсионната система има 3.109 млрд. лв. - сума, която би покрила изплащането на пенсии за не повече от три месеца.
Всъщност от създаването си до днес парите, които постъпват в Сребърния фонд, винаги са били депозирани на сметка в БНБ и никога не са били инвестирани в други финансови инструменти. В първите години престоят им централната банка носеше минимална доходност, после от 2014 г. лихвата стана 0%, а от 2017 г. е отрицателна - минус 0.1%. Оттогава, за да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет.
Според данните на финансовото министерство, в края на ноември във фонда е имало 3.109 млрд. лв., от които 3.104 млрд. лв. са депозирани в отделна сметка в БНБ. От началото на годината сумата е нараснала с едва 177 млн. лв. От тях 102,23 млн. лв. са постъпили от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2019 г. и едва 1,34 млн. лв. от приватизация. Други 2,65 млн. лв. са влезли от наложени глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес.
Всички други движения по сметката на фонда през годината са били свързани с трансфери от универсалните пенсионни фондове към Сребърния фонд и от Сребърния фонд към фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване. Става дума за партидите на хората, които са се отказали да се осигуряват в частен фонд за втора пенсия и са избрали само държавното обществено осигуряване.
Причините за бавния темп на увеличаване на парите в Сребърния фонд не е само фактът, че през годините те не са били инвестирани. На първо място е затихващата приватизация и наред с това различни законови изменения, които отклоняваха за други цели приходите от раздържавяване и концесиониране. Например през 2010 г. бе създадена Държавната консолидационна компания и парите от приватизацията на държавните дружества под шапката на тази компания постъпват директно в държавния бюджет. Освен това в закона за държавния бюджет всяка година се приемат изрични текстове, които се посочва постъпления от кои концесии няма да влизат в Сребърния фонд. Пример - все още неполучения еднократен приход от 480 млн. лв. от концесията на летище "София".
Нито лев през последните години не е постъпил във фонда и от бюджетните излишъци, които в края на всяка година се стопяват само за месец и държавният бюджет излиза на нула или на минус.
