В края на март бюджетът на държавата е на дефицит от 690 млн. лв., което е 0,4 % от прогнозния БВП, съобщи Министерство на финансите. 

Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година, посочват от МФ.

Само за месец дупката в бюджета е нараснала с половин милиард лева. А спрямо първото тримесечие на миналата година, когато бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., бюджетното салдо се е влошило с около 1 млрд. лева. 

Служебният финансов министър Росица Велкова вече предупреди, че ако новоизбраната власт не предприеме мерки за увеличаване на данъчните приходи и орязване на разходите, дефицитът в хазната тази година ще достигне застрашителните 6-7% от БВП или близо 10 млрд. лв. и да продължи да се задълбочава през следващите три години. В изтекъл в медиите доклад преди месец тя дори очерта като риск пред публичните финанси дестабилизация на лева и опасност от промяна на курса, както и спасителни заеми от МВФ. В последвали публични изяви Велкова успокои, че няма проблем със събираемостта на данъците и социалните плащания, в това число и пенсиите.

Приходите, помощите и даренията към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14.643 млрд. лв. и нарастват с 2.260 млрд. лв. (18,2 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година, показват предварителните данни на МФ.

Данъчните приходи за първото тримесечие са в размер на около 11.861 млрд. лв. и нарастват номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на миналата година. По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8%. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18,9%. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е силният износ - ръстът при декларирания данъчен кредит от износители е19,2 %.

Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10,3% на количествата стоки, внесени от трети страни, в това число и на количествата внесен суров петрол. Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ставки за някои стоки от 1 юли 2022 г., като  9% ДДС за централно отопление и природен газ, 0% ДДС за хляба и брашното, а също и увеличението на прага за регистрация по ДДС на 100 хил. лева от 1 януари  2023 г., посочва финансовото министерство.

Бюджетните разходи  към март 2023 г. са в размер на 15.333 млрд. лева. За сравнение към март 2022 г. те са били в размер на 12.089 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.

По-подробни разбивки за приходите и разходите на бюджета към края на март ще бъдат публикувани след месец.