Лавина от фалити заради пандемията CОVID-19 грози туристическия бранш. Спадът в оборотите на туроператорите, местата за настаняване, заведенията за хранене и свързаните с туризма транспортни фирми вече достига 75%. Летният сезон е пред провал. Масово са анулирани пътувания и почивки през март и април, заради което към момента само за тези два месеца загубите са над 20 млн. лв. 60% от фирмите в туризма са заявили, че са в процес или им предстои освобождаване на персонал.
Това обявиха на специална пресконференция представители на браншовите сдружения в туризма. Те призоваха правителството за спешни мерки с цел да се съхранят работните места и да се предотврати ликвидацията на стотици бизнеси.
На първо място държавата трябва да поеме осигурителните вноски на работодателите в туризма за срок от 12 месеца, считано от 1 април. Също за 12 месеца настояваме за безлихвена отсрочка на ДДС, местните данъци и такса смет, посочи Даниела Стоева, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).
Като спасителна мярка браншът настоява чрез Българската банка за развитие да бъдат безлихвено рефинансирани с около 200 млн. лв. кредитите на фирмите към търговските банки. Освен това фирмите искат едногодишен мораториум върху влизането в сила от 1 август на Наредба 18 за касовите апарати.
Заради масовите анулации на предплатени пътувания и почивки туроператорите настояват още да се преразгледа законовата разпоредба, според която трябва да върнат в 14 дневен срок парите на клиентите си.
Браншът е изпратил вече исканията си в правителството. Те са подписани от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). Българския съюз за балнеология и СПА туризъм (БУБСПА), Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), Националния борд по туризъм (НБТ), Българската хотелиерска асоциация (БХРА), Българското конгресно бюро (БКБ).
Настояваме да се създаде Национален икономически щаб, в който да се обсъдят спешни спасителни мерки за цялата икономика на страната с участието на всички икономически министри и министъра на финансите, заяви Поли Карастоянова от Националния борд по туризъм.
"Не сме единственият бранш с подобни искания. В някои европейски страни те вече са предприети за всички засегнати сектори", заяви Даниела Стоева. И даде за пример Италия, Гърция, Словения, където вече има обявени данъчни и осигурителни ваканции, а заради извънредната обстановка Европейската комисия предприема промяна на ограниченията за държавна помощ.
Изправени сме пред непознато предизвикателство, светът не е преживявал по-тежка криза - нито след 11 септември, нито след финансовата криза от 2008 г., смята Стоева.
Ситуацията се влошава с часове. Никой не знае коя ще е следващата държава, която ще затвори границите си. А забраната за събирания на много хора, на спортни и културни прояви се отразява в най-голяма степен на конгресния и културния туризъм, както и на ресторантьорите и хотелиерите.
Масовото анулирането на семинари, конференции и корпоративни събития през март и април е започнало преди седмица. "Ако в началото тенденцията бе събитията да се изместят за септември-октомври, то в последните три дни резервациите просто падат, без дата. Вече има затворени хотели, а служителите са пуснати в неплатен отпуск", заяви Теодора Желкова, председател на Българското конгресна бюро.
Провалят се Великденските пътувания у нас - румънците започват да отказват резервациите си, проваля се и фестивалът на Розата. Общини като Велико Търново, Казанлък, Пловдив са изцяло зависими от туризма и местните икономики също ще пострадат, заяви Даниела Стоева. Това важи също за Бургас и Варна, където са канселирани над 80% от заявките от чужбина за почивка на море.
От сдруженията на хотелиерите и ресторантьорите още в началото на седмица изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов и председателя на парламента Цвета Караянчева с молба за "адекватна реакция". И подсказват какво е направено в Италия - помощи за 4.5 млрд. евро и временна ваканция за данъци и осигуровки в условията на форсмажор.
От асоциацията на туристическите агенции пък казват, че най-много страдат от 14-дневния срок за безусловно връщане на парите при отказани пътувания в чужбина. Затова искат отсрочка. "С тези пари ние сме предплатили самолетни билети и хотели, а авиокомпаниите и хотелите в Италия не връщат пари. Лавинообразното струпване на откази при липсата на нови записвания е катастрофа", посочи Георги Рачев от асоциацията на туристическите агенции. Според него Комисията за защита на потребителите с протоколите и глобите, които налага, "дозабива ножа в раната". Затова Рачев предлага държавата да финансира раздаването на ваучери, с които след една година да може да се пътува. Това е финансов ресурс към туроператорите, за да оцелеят, смята Рачев.
Туристическият бранш настоява и за други стимули, с които да се подпомогне браншът. "При затварянето на толкова много граници, трябва да се насочим към вътрешния туризъм. Той първи ще сработи", заяви Стоева. За това може да спомогнат програми за стимулиране на пътуванията на българите. Унгарското правителство например обявило, че ще раздава карти на държавни и общински служители да почиват в страната.
