Компаниите, чиито персонал е изцяло ваксиниран, или които правят много често тестове на своите служители, няма да бъдат затваряни при следваща ковид-вълна.

Това допусна като вариант служебният министър на финансите Асен Василев във връзка с очаквано ново разрастване на пандемията. Заради индийския щам специалистите прогнозират поредна вълна на заразата наесен.

"Трета вълна със сигурност ще има и тя ще бъде много по-тежка - новият индийски вариант е 60% по-заразен", каза Василев по време на първата дискусия за управлението и формирането на публичните финанси, на която участваха представители на министерствата, работодателските организации и синдикатите.

"Допълнителни средства в бюджета за посрещане на третата ковид-вълна ще има", увери финансовият министър. Василев повтори очакванията за 1-1.5 млрд. лв. допълнителни приходи над планираните в бюджета, срещу които може да се направят повече разходи със същия размер, без да се променя бюджетният дефицит. Това означава, че няма да се налага да се тегли по-голям държавен дълг от планирания, каза Василев. 

Мярката компании със 100% ваксиниран персонал да не бъдат затваряни цели да се стимулира имунизацията срещу коронавируса. За служителите, за които не е препоръчително да се ваксинират, работодателите може да правят по-чести тестове.

"Високата цена на PCR-тестовете е голяма пречка за ограничаване на ковид-пандемията", посочи Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" и попита дали държавата не може да регулира тази цена. "Министерството на здравеопазването и здравната каса работят в посока намаляване на цената на тези тестове, но регулиране не може да има", отговориха от двете ведомства. "Държавата е направила така, че ваксинациите да са безплатни и хората трябва да се ваксинират, защото ни чака тежка есен", посочиха представителите на здравната каса.

За какво харчим публичните средства?

Това бе акцентът на първия Обществен съвет, който се излъчваше и през фейсбук. От планираните 50-52 млрд. лв. разходи в държавните бюджети за последните две години най-голямото перо е за заплати и осигуровки на персонала в държавната и общинската администрация - 12 млрд. лв. Следват разходите за пенсии - също 12 млрд. лв., капиталови инвестиции - 6 млрд. лв., издръжката на държавните и общинските ведомства - 5.5 млрд. лв. и здравно-осигурителни плащания - 5.3 млрд. лв.

Сред държавните структури най-големи харчове имат МВР, Министерство на отбраната и съдебната власт.

България е първа в ЕС по разходи за полицията - 1.4% от БВП, докато средно за ЕС този показател е 0.9%, бе съобщено на дискусията. От полицейския синдикат обаче веднага контрираха, че в МВР влизат и много други структури, които нямат нищо общо с полицията, и те раздували щата и разходите в системата - например пожарникари, службите за личните данни, телефон 112 и др.

От планираните в бюджета капиталови разходи 1/3 отива в общините, а 22% в МРРБ като изпълнители. Основната част от държавните инвестиции са в пътища - 34% или 1.7 млрд. лв., а на второ мяст в сграден фонд.

През 2020 г. МРРБ е похарчило 1.3 млрд. лв., като 466 млн. лв. още се уточняват към кои фирми са отишли, посочи финансовият министър. Само за автомагистрала "Хемус" вече са изплатени 1.38 млрд. лв., срещу които са завършени и пуснати в експлоатация едва 9 км, други 68 км са в различна степен на изграждане, каза Асен Василев.

Той заяви, че е необходимо да се преразгледа ефективността на разходите на държавата течовете“ и да се спрат течовете. Наред с това трябва да се повиши събираемостта на приходите. "Това са две мерки, при сегашните размери на данъчните ставки, позволяват да се намали разликата между разходите и приходите. Темата за това какви разходи да бъдат заложени в бъдеще е въпрос на политики и това къде иска държавата да инвестира, което ще реши бъдещото правителство и Народното събрание“, заяви министър Василев.

Подценени приходи

Приходите от концесии и от продажба на държавни имоти са съмнително ниски, смята още финансовият министър.

От концесии в хазната са влезли едва 145 млн. лв. през 2019 г. и 137 млн. лв. през 2020 г. Това са всички постъпления от добив на природни богатства, строителни материали, летища, плажове, пристанища, природни паркове и др. "Като се изключат 44 млн. лв. от летищата в Бургас и Варна, излиза, че от концесии в бюджета влизат само 100 млн. лв. годишно - изненадващо малко", заяви Василев.

От дирекция "Концесии" в Министерски съвет отбелязаха, че увеличаване на концесионните такси е много сложна процедура. В същото време трябва да се мисли дали инфраструктурни проекти трябва да се дават на концесия или да се провеждат обществени поръчки.

Според Василев "притеснително" малки са и постъпленията от продажби на държавни имоти - 100-120 млн. лв. годишно. Той посочи, че някои от сделките във Варна, Балчик и лесопарк Росенец са много под пазарните цени. "Трябва да се предвиди предварителен и последващ контрол на тези сделки", препоръча финансовият министър. От Националното сдружение на общините настояват за промяна в закона за местните данъци и такси, с която да се позволи актуализиране на данъчните оценки за всички имоти в страната. В някои населени места те изостават с 40% от пазарните цени, посочиха от сдружението.