Все повече икономисти и финансисти изказват мнение, че провал на актуализацията на бюджета от 1 юли може да донесе повече позитиви, отколкото негативи. Най-вече защото управляващите ще спестят на всички данъкоплатци неразумни и със спорен ефект разходи, представени като антиинфлационни мерки.
В началото на годината управляващата коалиция обяви, че с корекции в бюджета от 1 юли ще даде ход на редицата реформи, заложени в коалиционното споразумение. Заради войната в Украйна и галопиращата инфлация плановете им се промениха и основната задача на бюджетната актуализация се трансформира в мерки за туширане на обедняването на хората и за подпомагане на бизнеса.
Трусът в управлението от миналата седмица е на път да провали пакета антикризисни мерки. Още с напускането си от "Има такъв народ" обявиха, че ще подкрепят само социалните мерки, макар и да не беше ясно какво точно означава това. В ресорната бюджетна комисия в НС партията на Слави Трифонов подкрепи единствено промените в бюджетите за пенсиите и на здравната каса, но не и актуализацията на големия бюджет на държавата.
Очаква се и в пленарна зала законопроектът за изменения на държавния бюджет да бъде бламиран от ИТН. Но без корекции в държавния бюджет всякакви промени на пенсиите и на здравните плащания са невъзможни.
Дори и да се намерят 12-те гласа подкрепа, икономисти смятат, че няма нужда да се актуализира бюджетът..
Според Института за пазарна икономика (ИПИ) провалът на бюджетната актуализация ще донесе поне три позитива. "Първо, общото ниво на публичните разходи няма да се увеличи, правителството ще е принудено да харчи за нови мерки чрез икономии в други пера и така ще бъде стимулирано да ускори реформите. Второ, няма да се приемат някои (най-малкото) спорни промени в данъчното законодателство. Трето, правителството ще трябва да подкрепя пенсионерите според нуждите и като цяло ще има натиск за подобряване насочеността на социалната подкрепа. Общият ефект ще е натиск за повече ефективност и бюджетна дисциплина", коментира Лъчезар Богданов от ИПИ.
Най-засегнати от липсата на актуализация на бюджета ще са пенсионерите. Дори пенсиите да бъдат увеличени със закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, те няма как да бъдат дадени от 1 юли, ако в закона за държавния бюджет не бъдат отразени допълнителните трансфери към НОИ. За тази година става въпрос за над 1.4 млрд. лв. допълнителни пари за пенсии. Плановете на управляващите, преди ИТН да напусне коалицията, бяха от 1 юли всички пенсии да се увеличат с 10% и към тях да се прибавят като неразделна част добавката от 60 лв. След това от 1 октомври се предвижда и преизчисление на пенсиите, отпуснати преди 2007 г.
Ако това не бъде гласувано в парламента, остават в сила сега действащите разпоредби - от 1 юли всички пенсии да бъдат индексирани с 6.1% по швейцарското правило, а добавката от 60 лв. да отпадне, което означава, че масово пенсионерите да получават по-малко пари. "Правителството обаче може да гласува всякакви временни добавки към пенсиите, така че те да не падат от сегашните нива. За това не се налага актуализация на бюджета", казват икономистите от ИПИ.
Без актуализация на бюджета пропадат всички данъчни и акцизни промени. Родителите няма да получат по-големи данъчни облекчения за деца, няма да се намали на 9% ДДС за парно, топла вода и природен газ, нито да се въведе нулева ставка за хляба. Няма да се освободи от акциз токът и метанът, няма да има и отстъпка от 25 стотински за всеки закупен литър бензин.
Според ИПИ обаче всички тези мерки едва ли ще доведат до падане на цените за крайните потребители. От института се противопоставят и на различните програми за субсидии на бизнеса. "Пандемията свърши и не може да се използва за извинение, а реалностите на енергийния пазар в Европа трябва постепенно да се приемат и да се търсят други решения извън сегашните директни компенсации за всички", казва Лъчезар Богданов.
"Към момента има всички причини да смятаме, че едновременно възможно и правилно е да се постигне значително свиване на дефицита за 2022 г. спрямо 2021 г. и като минимум – под прага от 3 процента от БВП. Ако управлението, както и всяка от политическите формации са сериозни в подкрепата си за присъединяване на България към еврозоната, това трябва да е осъзната обща цел", казва още Богданов.
"Актуализацията на бюджета е несериозна, мерките не са антикризисни и антиинфлационни, затова няма значение дали ще бъдат подкрепени в парламента", е мнението и на икономиста Николай Василев, бивш министър на икономиката. Според Василев е опасно допълнителните разходи за пенсии и за подпомагане да идват от по-големи заеми и от плана за възстановяване и устойчивост. "Държавата никога не е планирала толкова висок дефицит - над 6 млрд. лв. с актуализацията. Същото се отнася и за новия дълг от 10 млрд. лв.", казва Николай Василев пред бТВ.
Финансистът Любомир Дацов предупреждава за опасност бюджетът да бъде коренно прекроен, така както се случи при актуализацията на бюджет 2021 през есента на миналата година. "Свидетели сме на нещо, което ни се случи миналата година, на което, сърбаме попарата и тази година. В момента никой не може да гарантира, че параметрите, които са внесени за актуализация на бюджета в парламента, ще излязат същите. Риск онова, което се получи 2021 г., - да не можем да контролираме публичните финанси през 2022 година, е абсолютно осезаем и в момента", коментира бившият заместник-финансов министър по БНТ.
От ДПС вече дадоха заявка, че няма да подкрепят бюджета на първо четене, но за второ четене ще предложат доста промени. "С тези параметри няма да подкрепим актуализацията на бюджета, но с други параметри - да. Между първо и второ четене ще добавим значителни суми, например за животновъди и растениевъди. Ще сглобим бюджета, ние сме добри майстори в това", заяви днес Йордан Цонев пред Нова тв.
Синдикатите също се обявиха за актуализация на актуализацията. Те настояват за 760 лв. минимална заплата от 1 юли и 15-20% ръст на възнагражденията в бюджетната сфера.
Ако не сега, възможно е наесен да сме свидетели на рязко прекрояване на държавните финанси. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му, гласят правилата.
Актуализация е абсолютно ненужна, смята Любомир Дацов. "Форсмажорите не са чак такива, защото енергийната криза беше заложена. Диагнозата не е правилна и лечението, което се назначава, също е проблемно". Според Дацов инфлация от този вид се бори със свиване на разходи.
