Истерията за "колосалното" поскъпване в Хърватия след въвеждането на еврото от 1 януари се оказа силно преувеличена. Поне това показва безпристрастната статистика. Цените в най-новия член на еврозоната са се увеличили само с 0.2% спрямо декември, сочат току-що публикувани данни на Евростат. Те са експресна оценка за инфлацията в еврозоната.
Оказва се, че в поне 6 държави - членки на еврозоната, инфлацията е по-висока ("поне", защото данните за Германия и Словения не са готови). "Шампион" е Словакия, където само за месец е регистрано поскъпване с 2.7 на сто. В Австрия цените са се качили с 0.8%, в Естония и Латвия - с 0.7%, в Литва - 0.6%.
Както се вижда, инфлационните процеси в Хърватия не са нещо безпрецедентно и е нелепо еврото да бъде заклеймявано. Евростат още не е публикувал данни за страните извън Еврозоната, но със сигурност ще излязат още държави с по-голям ръст на цените през януари.
Ако се сравняват цените през този януари с година по-рано, Хърватия отново не е лидер. Тя е с по-ниска инфлация (12.5%) от трите прибалтийски републики (първа е Латвия с над 20% скок на годишна база) и Словакия.
Усещането за галопиращи цени в Хърватия се дължи главно на поскъпването на храните. Но това е проблем в повечето страни в Европа, вкл. и у нас. Пак според "горещите" данни на Евростат в еврозоната цените на стоките 
от групата "храни, напитки и тютюневи изделия" са се увеличили средно с 14% за година. В Хърватия процентът не е много по-висок от средното за еврозоната - поскъпването в тази група стоки е 15,4% спрямо януари 2022 г., съобщава "Ютарни лист", като цитира Националния статистически институт.
Паралели
В хърватски медии още в първите дни на януари се появиха примери за стоки, чиито цени са се увеличили драстично след Нова година, но това са единични "извадки", от които не могат да се правят кардинални обобщения. Пък и недобросъвестни търговци има винаги и навсякъде - в България го изпитваме непрекъснато.
Очевидно е, че множеството тревожни публикации по медии и социални мрежи за ужасяваща спекула и хвърчащи цени в Хърватия не са съвсем обективни и навярно много от тях са вдъхновени и насърчени от противници на еврото и еврозоната. Същите среди са доста активни и в България, като техните говорители непрекъснато заплашват, че въвеждането на еврото ще ни докара инфлация и тежка бедност. Същите "анализатори" никога не обясняват защо Унгария, която ревниво си пази форинта и няма никакви планове за влизане в еврозоната в обозримо бъдеще, е страната с най-висока инфлация в ЕС.
За хърватите обменният курс е доста неудобен и ги затруднява, когато сравняват цените в куни и в евро. Пример от "сергия" в Загреб с килограм лимони - етикетът показват цената в двете валути - 8.97 куни и 1.19 евро. Трябва ви калкулатор, за да проверите точно ли е превръщането от куни в евро, нали?
В България "свикването" ще е много по-лесно, защото съотношението лев/евро е, грубо, две към едно (1.95583 лева са едно евро) и закръгляването ще е символично.
