Ако някой се е съмнявал чий човек е председателката на Комисията за защита на потребителите, вече е съвсем ясно.
В петък КЗП публикува дълъг текст, в който ръководителката Мария Филипова твърди, че част от търговските вериги пречат на работата на комисията. Заглавието, мъдрещо се на сайта на институцията, е твърде необичайно - в него "ни в клин, ви в ръкав", се появява името на известен корпулентен политик. Заглавието гласи:
"Мария Филипова: "Голяма част от веригите хранителни магазини отказват поисканата информация във връзка с проверките на КЗП и след призива от лидера на ДПС- Ново начало Делян Пеевски".
Това май е първият случай, в който шеф на сериозна и уж независима държавна институция прави откровен политически метан - в случая на началника на ДПС-НН. Посочването на Пеевски е напълно неуместно, тъй като КЗП е контролен орган, има право да проверява и изисква информация и няма никава нужда да мотивира работата си с призиви на партийни лидери.
"Съмнявам се, значи съществувам"
От дългата "позиция" на Филипова, поместена на сайта на КЗП, се разбира, че от търговските вериги е била изискана "конкретна информация" поради постъпилите потребителски сигнали в Комисията, но и "във връзка с публично оповестените от законодателната и изпълнителната власт мерки за засилване на контрола върху нелоялните търговски практики". Освен това КЗП била преценила, че "са налице съмнения за евентуалното прилагане на нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители".
От написаното следва, че едва сега КЗП ще проверява има ли порочни практики в работата на хипермаркетите, макар за проблема да се говори от години.
Така и не се разбира какви точно данни е поискала КЗП от търговските вериги и кои не са откликнали. В края на позицията само се споменава, че "изисканата информация цели да се установи прилагат ли се или не нелоялни търговски практики, които увреждат икономическите интереси на потребителите, като: ограничават правото на свободен избор; заблуждават или не предоставят информация за действителния размер на крайните цени или за размерите на намаленията и периодите на тяхното прилагане, и т.н.
На гребена на емоциите
Филипова изтъква, че не искала обществото да остане с впечатление, че КЗП превишава компетенциите си и че "всява "смут в поредния икономически сектор" (според нея периодично се появявали такива твърдения). Споделя, че е "изключително разочарована от начина, по който голяма част от търговските вериги неглижират проблема на българските потребители, свързан с непрекъснатото повишаване на цените на основни хранителни продукти". Звучи странно, защото председател на държавна комисия трябва да набляга на фактите, не на емоциите.
Но Филипова продължава в същия дух, звучейки като политик популист: "... има съмнения за необосновано увеличение на цени, без видима икономическа причина, което може да води до цялостно изкривяване на вътрешния пазар. Изкривяване, от което страдат всички участници на пазара, включително и българската икономика". КЗК не бива работи със "съмнения" и да дава оценки, основани на "предположения" и емоции. Граничи с абсурд, че Филипова говори за "необосновано увеличение на цени", "без видима икономическа причина" - първо, защото не е работа на КЗК да контролира и коментира цени, второ, защото никой досега не е показал анализ и доказателства за "необосновани" поскъпвания и за "изкривявания".
"Отказът на голяма част от търговските вериги да предоставят информацията, която КЗП е изискала от тях, освен, че възпрепятства проверките на длъжностните лица на Комисията, опорочава и опитите на институцията да спомогне с усилията си в рамките на своята компетентност за нормализирането на пазарната среда. Намирам подобно поведение за безотговорно и лишено от смисъл", продължава председателката. Не става ясно защо се оплаква пред публиката, вместо да глобява търговците, които пречат на проверките.
Следват още интерпретации по темата
"храни-цени-лоши практики" в стил "есе":
"... прилагането на нелоялни търговски практики би могло косвено да доведе до изкуствено и необосновано повишаване на цените, тъй като част от различните разновидности на нелоялните търговски практики са свързани с недобросъвестното насърчаване на потребителя да закупи стока или услуга, а друга част са свързани с недобросъвестното възпрепятстване на потребителя да закупи стока или услуга, която е избрал. Тези нелоялни търговски практики са в състояние косвено да повлияят върху цялостното търсене и предлагане на стоки и услуги на пазара. Предвид, че цените на стоките и услугите в условията на свободна стопанска икономика се определят именно съобразно търсенето и предлагането, тези нелоялни търговски практики биха могли да доведат до необоснованото покачване на цените на дадени стоки или услуги, а от там да доведат и до изкривяване на пазара, тъй като ще се наблюдава търсене и предлагане, което не съответства на действителните нужди и волята на потребителите", разсъждава Филипова.
На финала тя изказва благодарност на всички вериги и търговци, които са предоставили "съответната информация в указаните срокове".
