Медия без
политическа реклама

Законите за данъците и осигуровките са рекордьори по брой ремонти

15-те най-променяни нормативни акта имат близо 900 "кръпки" за 12 години, сочи анализ на ИПИ

12 Септ. 2020

 

Всеки знае, че да се прави бизнес в България не е лесна работа. И на фирмите, и на гражданите им е трудно, и една от водещите причини е, че министри и депутати неуморно и упорито поправят законите - толкова често, че на всеки е трудно да е в час със промените. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) установи, че 15-те най-ремонтирани закона са претърпели общо 883 корекции и допълвания през перода 2007-2019 г. 

 

Рекордьор по брой кръпки (93 за 12-те години) 

е Кодексът за социално осигуряване - закон, който засяга буквално всеки данъкоплатец. В челната група по промени са още Законът за здравното осигуряване,  Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, Законът за устройство на територията.  Прекалено често на парламентарния "стенд" попадат и законите за двата данъка, които са основни източници на приходи за бюджета -  ДДС и данъкът върху личните доходи. Само за последните шест години (2014-2019) всеки от тях е бил коригиран повече от 50 пъти, което означава по 5-6 пъти годишно. В статистиката за нормотворчеството в България прави впечатление също, че тези закони не само са пълни с кръпки, но че и с с годините ремонтите главоломно зачестяват. 

А Законът за ДДС съвсем скоро ще бъде ремонтиран отново - правителството е подготвило куп промени, които определя като " технически", но някои са много съществени. Част от тях се налагат и заради драмата с Наредба Н-18 - за касовите апарати.  След като подлуди бизнеса с мъчно изпълними изисквания  за фискалните устройства, кабинетът в крайна сметка се отказа от най-безумните, а това сега налага и Законът за ДДС да се приведе в съответствие. 

 

 Най–променяните закони

   

2007-2013

2014-2019

ОБЩО

1

Кодекс за социално осигуряване

56

41

97

2

Закон за здравното осигуряване

42

30

72

3

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

32

33

65

4

Закон за устройство на територията

38

27

65

5

Закон за здравето

41

23

64

6

Закон за движението по пътищата

28

34

62

7

Кодекс на труда

33

25

58

8

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

29

26

55

9

Закон за електронните съобщения

26

27

53

10

Закон за съдебната власт

26

27

53

11

Закон за данък върху добавената стойност

26

26

52

12

Наказателен кодекс

27

22

49

13

Наказателно-процесуален кодекс

24

22

46

14

Закон за опазване на околната среда

25

21

46

15

Закон за чужденците

27

19

46

 

Общо

480

403

883

Източник: Годишен доклад за извършването на оценка на въздействието за 2019 г., Администрация на Министерския съвет, дирекция „Модернизация на администрацията“

Бележка: Информацията отразява в едно промените,  които са обнародвани в Държавен вестник

 

"Бизнесът и гражданите са в постоянна засада от гласувани промени,

с които трябва да се съобразяват. Разходът за запознаване с новостите, адаптиране на дейността към промените и новите изисквания е огромен, като е спорно дали това е довело до по-добра бизнес среда и по-качествени условия за живот. Едно е сигурно – предвидимостта е нулева, а това в по-широк план води до несигурност, възпиране от нови инвестиции и големи пропуснати ползи за всички",  коментират в своя анализ експертите от ИПИ. Те припомнят, че за да се вкара законодателният процес в нормални рамки, в много страни е наложено задължението администрацията да мисли, да пита и да анализира преди да прави или променя политики,

"Ако това се прави що-годе съвестно още на етап мислене и консултиране отпадат редица лобистки, скъпи, глупави и неприложими идеи. В напредналите в тази практика страни на всеки 3 до 5 години отново се оценяват ефектите от законодателството и провалилите се нормативни актове се изменят или отменят", посочват от Института. 

А следенето на новостите в правната уредба излиза скъпо - и защото отнема време и усилия, но и буквално.

"Информирането за всички законодателни инициативи и промени е платено.

Достъпът онлайн до актуални, пълни текстове на законодателството, които имат правна сила е възможно единствено чрез платените абонаменти за правно-информационни системи, предоставяни от частни компании. Разходите на бизнеса, администрацията и съдебната система, които се плащат за електронен достъп до актуалното законодателство у нас, са от порядъка на няколко милиона годишно", се казва в анализа. 

 

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

През 2019 г. са съгласувани общо 328 предварителни оценки на въздействието по проекти на нормативни актове, по които са формирани 929 препоръки за допълване и промяна. Най-много препоръки са отправени за разглеждане на други варианти за решаване на проблема, освен приемане/промяна на нормативен акт, както и за ясно формулиране на конкретен проблем, който се цели да бъде решен с дадения проект.

Това показва, че все още администрацията не разбира, че трябва да има ясен проблем, който се опитва да реши и решението изобщо не се изчерпва с промяна на закон. Това, от своя страна, води до законодателната инфлация и откровен рекет, създава големи разходи и проблеми, и в крайна сметка ни отдалечава от добрите условия за бизнес и живот, коментират експертите от Института за пазарна икономика. 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

ИПИ, закони

Още по темата