Бизнесът търси строители и шивачи, а професионалните гимназии предлагат ресторантьори и икономисти. Подобни разминавания регистрира последното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), посветено на професионалното образование и нуждите на пазара на труда. За пореден път то показва, че професионалното образование продължава да обучава в професии, които не се търсят на пазара на труда.

Професионалната квалификация е пряко свързана с по-висока икономическа активност, по-висока заетост и по-ниска безработица, отчита изследването. Хората с придобита професия представляват 1/3 от работната сила. През учебната 2024/25 г. в професионалните гимназии има 36 129 места в общо 142 професии, а приемът в професионално образование представлява 59% от общия прием в средното образование. По области обаче има дисбаланси - докато в Шумен, Кърджали и София приемът в професионалното образование е под 50%, в Монтана и Враца той достига над 70%.

Най-много са учениците в направленията техника (над 9000 души), информатика и услуги за личността (по над 5500 души) - основно в професиите техник на транспортна техника, икономист-информатик, готвач и ресторантьор. Докато някои професии наистина изглеждат екзотично и всички завършили трудно биха се реализирали, голяма част от типичните за техникумите в миналото професии - като заварчик, стругар, шлосер, строител - са малко застъпени и в тазгодишни прием (с по под 100 места).

Несъответствие

През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора. Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата 1 г. са най-вече в направленията архитектура и строителство, техника и производство и преработка - те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.

За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри. За професията със заявена най-висока потребност - строител с дял от 15% от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2% от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представлява по 0,3% от приема. Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и
графичните дизайнери.

Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години. 34% от търсените кадри в средносрочен план например се очаква да са специалисти в стопанско управление и администрация, но към т.г. такова обучение започват 10% от учениците. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление услуги за личността, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила и 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството.

Във Враца се търсят шивачи, а се предлагат готвачи

Най-много ученици се обучават за готвач (например в Кюстендил и Враца), ресторантьор (в Сливен и Велико Търново), техник на транспортна техника (в Пловдив и Шумен), икономист-информатик (Пазарджик и Търговище) и дизайнер  Варна и Русе). Единствено в област Бургас професионалното образование с най-висок прием - готвач - е сред петте професии, за които работодателите срещат затруднения при намирането на нужните им специалисти. За останалите 27 области най-изучаваните професии не попадат сред петте най-нужни. Така например, в Благоевград работодателите търсят оператори в дървообработването, а професионалното образование предлага икономист-информатици. Във Варна се търсят асистенти на лекарите по дентална медицина, а образованието предлага дизайнери. Във Враца се търсят шивачи, а се предлагат готвачи. Най-много готвачи се обучават и в Хасково, въпреки че там се търсят строители.

Препоръки

Сред препоръките, които ИПИ предлага, са въвеждане на задължение за проследяване на приложението на придобитата професионална квалификация от завършилите и задължение за намаляване на приема за професии, за които няма търсене на пазара на труда и съответно - увеличение за професии, които се търсят от работодателите. Въвеждане на по-широко отраслово образование с акцент върху езиково и технологично обучение, улесняването на възможностите за трансфер между специалности и професионално ориентиране и олекотяване на регулациите върху дуалното обучение (едва 9% дуални ученици) и разширяване на обхвата му са другите предложения на ИПИ.