България липсва в първите 1200 университета в света в класацията на Times Higher Education, която е една от шепата авторитетни мерила за качеството на висшето образование. Класацията за 2023 г. бе обявена преди няколко дни и усилено се споделя и коментира в социалните мрежи.
Най-елитното ни висше училище - СУ, се явява едва в групата 1201-1500, а Техническият университет в София е след 1500-ата позиция. Висшето училище по мениджмънт във Варна е включено под линия като подало данни, но неотговорило на критериите за включване в рейтинга.
Рейтингът на висшите училища на Times Higher Education се основава на 13 специално калибрирани индикатора, които измерват представянето на съответния университет в четири области - обучение, наука, трансфер на знания и международен облик. За тазгодишната класация са анализирани над 121 млн. публикации в над 15,5 млн. научни издания. Тя включва и анкети с над 40 000 учени и преподаватели по цял свят. В крайна сметка в рейтинга са включени 1799 университета в 104 страни и региони.
За седма поредна година Оксфордският университет оглавява класацията. Харвард запазва второто си място, но Кеймбридж скача от пета позиция миналата година на трета тази, като си я поделя със Станфордския университет в САЩ.
Най-високата позиция за нов участник в рейтинга постига университетът Хуманитас в Италия, който влиза в групата 201-250.
САЩ имат най-много представители в класацията - 177, както и най-много университети в Топ 200 - 58. Четвъртата сила в Топ 200 на световното висше образование е Китай. Страната вече има 11 университета в първите 200 позиции при 10 миналата година, с което задминава Австралия. Австралия си дели петото място с Нидерландия по този показател.
Пет държави влизат за пръв път в класацията, като и петте са в Африка - Замбия, Намибия, Мозамбик, Зимбабве и Мавриций.
Харвард оглавява класацията по обучение, докато Оксфорд е първи в науката. Начело по международен престиж е Университетът по науки и технологии в Макао.
В Топ 10 има 3 университета от Великобритания и 7 от САЩ. В следващата десетица тяхната хегемония е разбита от швейцарския ETH Цюрих (11), китайските Цинхуа (16) и Пекински университет (17), Университета на Торонто (18) и Националния университет на Сингапур (19). Другите университети в групата 11-20 са американски.
В Еврпа най-много университети в Топ 1000 има Великобритания - 92, следвана от Италия с 54. Германия има 49 висши училища в първите 1000, Франция - 31, Испания - 27, а популярната у нас Нидерландия - 13.
В нашия регион има доста добре представящи се съседки. Румъния има 20 университета в класацията, от които Букурещкият икономически е в групата 501-600, Медицинският в Клуж-Напока е в групата 801-1000, два има в групата 1001-1200, а в групата на СУ - 1201-1500 има още три. Останалите са след 1501-ва позиция. Сърбия също има университет в 501-600 - университетът в Крагуевац, а Белградският университет е в групата 801-1000. Отвъд 1500-а позиция има още един сръбски представител - университетът в Нови Сад.
Гърция има два университета в Топ 500 и още седем в позициите до 1000, както и седем в останалата част на класацията. Турция има три университета в Топ 500, още десет в позициите до 1000 и още 48 в останалата част на рейтинга. Малка Хърватия е с три висши училища в общата класация, като университетът в Сплит е в групата 1001-1200, университетът в Загреб е в групата 1201-1500, а университетът в Риека е след 1500-а позиция.
МЕТОДОЛОГИЯ
Каква е тежестта на различните индикатори в класацията?
30% от оценката се пада на качеството на обучение. Тук репутацията има най-голяма тежест - 15%, 4,5% се падат на съотношението преподавател/студенти, 2,25% - на съотношението докторанти/бакалаври, 6% на дела на преподавателите с докторати, 2,25% - на приходите на съответното висше училище (спрямо преподавателския състав и покупателната способност, за да не се стига до изкривявания).
30% е тежестта и на научните постижения. За репутацията на научните разработки на университета се дават 18%. 6% е тежестта на бюджета за наука (в методологията авторите на рейтинга посочват, че това е противоречив показател, тъй като зависи от профила и политическата конюнктура, но поради ключовото значение на ресурсите за научните постижения, все пак е включен). За продуктивност се дават също 6%.
30% тежест имат и цитиранията, тъй като според авторите на рейтинга те дават представа за ролята на съответния университет в разпространението на нови знания и идеи.
7,5% от оценката се основава на международния престиж на университета, като тук поравно се ползват делът на чуждестранните студенти, делът на чуждестранните преподаватели и международното сътрудничество.
Любопитен критерий е трансферът на знания - това всъщност е връзката на университета с бизнеса, тъй като за този показател се вземат предвид финансираните от индустрията научни проекти.
ОЦЕНКАТА НА НАШИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ
В детайлите на рейтинга се вижда, че СУ получава най-висока оценка за международния си облик - 39 от 100 възможни точки, партньорството с бизнеса е оценено с 37,8 точки, обучението - с 25, науката - с 11,1, а цитиранията - с 16,4 точки. Общата оценка е 18,4-24,3 при 96,4 на Оксфорд.
При Техническия университет - София общата оценка е 10,4 - 18,3 точки, като при него връзката с бизнеса е оценена с най-висока оценка - 39,3 точки, международните аспекти са оценени с 26,1 точки, цитиранията - с осем точки, науката - с 8,3 точки, а обучението - със 17,5.
