Държавните университети да могат да получат планираните за т.г. 20 млн. лв. за увеличение на заплатите на своите преподаватели без условия. Това решиха депутатите от бюджетната комисия, приемайки единодушно на първо четене промени в закона за бюджета за т.г., предложени от Ива Митева от ИТН. Предстои поправките да се гледат и в зала, след което да минат и през второ четене.
Както "Сега" многократно писа, в параграф 17 от преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета за 2022 г. бе записано, че университетите ще получат въпросните 20 млн. лв. при условие - ако приведат критериите за атестиране на академичния състав, записани в правилниците им, в съответствие с нова методика за атестиране на МС. Срещу това ограничение се надигна сериозно недоволство от ректори, преподаватели и юристи, според които по този начин се нарушава академичната им автономия, тъй като критериите за атестация по закон се приемат от самите висши училища във вътрешните им правилници, а не от МС (както се предлагаше в случая). Преподавателите негодуваха и, че новите национални правила за атестация се прокарват през задния вход - през преходните разпоредби на закона за бюджета, а не както си му е редът - с промени в закона за висшето образование, които да бъдат подложен на задължително обществено обсъждане.
За да поправи гафа, Ива Митева от ИТН предложи редакция в закона за бюджета, която не обвързва получаването на въпросните средства от вузовете с никакви условия. "Параграф 17 е еманация на всичко, което не трябва да се случва в законодателството - през преходни и заключителни разпоредби на един закон да се внася промяна в друг закон, която е изключително съществена и освен това е противоконституционна и противоречи на закона за висше образование", коментира тя.
"Законът за бюджета не бива да се пипа за щяло и не щяло. В случая не се докосва фискалната му част, но трябва да признаем, че сега си посипваме главата с пепел и подобни промени следва да се случват изключително рядко", коментира Георги Ганев от ДБ. "Признаваме си, и аз като председател на комисията, когато обсъждахме текста на 2-о четене в комисия, съм го пропуснал", призна шефът на бюджетната комисия Любомир Каримански, който призова финансовото министерство веднага след гласуването на текста и в пленарна зала парите да се преведат на университетите.
20 млн лв. - за увеличаване на минималните заплати или на всеки според качеството?
Бившият просветен министър Красимир Вълчев призова да се изясни как точно ще се използват 20-те млн. лв. - за увеличение на минималните възнаграждения на преподавателите или въз основа на комплексната оценка за качеството (т.е. повече пари да получат вузове с по-качествено обучение). "Тези два подхода се "бият" и МОН следва да посочи коя водещата му политика", заяви той. Според него ако не се запише изрично как точно ще се разпределят средствата, половината ни вузове може да не повишат заплатите, защото няма да могат да издържат финансово - това означава да се вдигне дългосрочно субсидията за вузовете, а такива гаранции от кабинета няма.
Председателят на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ Лили Вълчева даде пример с миналогодишните 15 млн. лв., отпуснати на вузовете, които са били дадени като бонуси, без да се отразят на заплатите им във времето. Затова призова с новите 20 млн. лв. да се увеличат минималните заплати, заложени в колективния трудов договор от 2020 г. (според него минималната заплата за асистент е 1300 лв.). Още когато са договаряни допълнителните пари за 2022 г. (по-точно те са 19 910 610 лв.), от ВОН към КНСБ са изчислили, че с тях могат да се увеличат началните размери на основните работни заплати на преподавателите във вузовете, считано от април т.г. - за асистент - минимум 1500 лв., за гл. асистент - не по-малко от 1610 лв., за доцент - поне 1770 лв., за професор - минимум 1900 лв. От синдиката предлагат тези стойности да се запишат в Национално споразумение между Съвета на ректорите, национално представените синдикати и Министерство на образованието и науката.
Атестацията - на есен
След като промяната бъде одобрена окончателно, както се и очаква предвид единодушната й подкрепа днес в бюджета комисия, проекто-решението на МС за въвеждане на национална методика за атестиране на учените на практика ще отпадне. Министър Денков обаче вече обяви пред БНР, че не се отказва от идеята си да има национални правила за оценка на професори и доценти, затова смята да предложи методиката за атестация наново - но с нови промени в закона за висше образование през лятото. Това означава, че най-рано те биха могли да бъдат приети на есен.
Проектопостановлението на МС за промени в правилника за прилагане на закона за развитие на академичния състав обаче, също предложено от министър Денков, си стои на дневен ред за обсъждане. Промените залагат нови наукометрични показатели (минимални изисквания за заемане на академични длъжности), като заради масовото брожение от гилдията срещу тях акад. Денков обеща да увеличи с още месец срока за общественото им обсъждане, като води интензивни експертни разговори с всички засегнати страни.
