Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование. Тази идея представи просветният министър Красимир Вълчев пред Съвета на ректорите, който проведе днес свое редовно заседание в Плевен. На практика тя означава, че веднъж завършил висше образование по едно направление в държавна поръчка, човек може да учи и друга специалност, плащайки такси за държавна поръчка.
"Ще предложим да отпадне ограничението в закона за висше образование да не се финансира втора и следваща степен на образователна степен", обяви министърът. По думите му в днешните времена професиите ще се сменят на няколко години, затова хората трябва да имат възможност да се преквалифицират, а университетите следва да се насочат към широкопрофилните направления. "Днес човек може да учи едно, утре - друго", заяви Вълчев.
Той обясни, че следващата степен, която държавата може да финансира, може да е бакалавър, магистър или магистър след бакалавър. "Това е текст в закона, останал още от 90-те години. В момента на един и същи човек държавата не може да финансира второ висше образование, защото на времето имахме по-малко предлагане на висше образование, но по-малко желаещи. Сега сме изправени пред друга ситуация - имаме някои сектори и професионални направления, в които имаме ниско търсене на висше образование, а високи потребности на пазара на труда - като инженерно-технически специалности, здравни грижи, природо-математически и др. Ние увеличаваме бройките, но те не се запълват. Ако някой реши да се преквалифицира, такива случаи има, ние имаме основание да го финансираме от гледна точка на рентабилността на тези средства", коментира Вълчев.
Все още не е ясно от кога ще влезе в сила мярката. За да се приеме, са нужни промени в закона за висше образование. Вероятно ще се разчита на депутати, които да внесат съответното предложение за промяна в закона.
За догодина няма да има намаление в държавния план-прием на студенти, стана ясно от думите на Красимир Вълчев. По думите му само в две направления приемът ще бъде леко намален. Едното е педагогика на обучението по, където е избуяло предлагането на обучение за учители по спорт за сметка например на учители по физика, за които няма много кандидати. Другото е комуникационна и компютърна техника, където бройките са се увеличили за сметка на инженерните специалности, поради което догодина местата там ще бъдат завишени. "Искаме повече машинни инженери, енергетици и студенти по общо инженерство", заяви Вълчев. По думите му пред висшите училища стои решението къде да се позиционират - на трудното или лесното висше образование. "Свърши горивото на ръста на приема в областта на социалните, стопански и правни науки. Ако заложите на трудното и по-качественото висше образование, в дългосрочен план ще спечелите", обърна се той към ректорите.
"Пред нас отдавна не стои избора трудно или лесно висше образование да предлагаме - завършващите студенти са 25%. За м.г. обаче имаме 113% изпълнение на план-приема, а за догодина приемът ни е намален - например за направленията архитектура и енергетика. Излиза, че ни наказвате", реагира ректорът на Минногеоложкия университет проф. Ивайло Копрев. "Не би трябвало да е намален. Вероятно се е получило преразпределение на бройките заради специалността хидроинженерство, която е в направление архитектура и която правим защитена заради огромния недостиг на кадри. Ще погледнем още веднъж нещата", отговори министърът.
Шансовете за намаляване на обучението на медицинските сестри от 4 на 3 г. засега изглеждат минимални, стана ясно още на Съвета на ректорите. От здравното министерство е получено отрицателно становище, вкл. заради общоевропейското изискване за брой часове, които са 4600 часа по време на цялото следване и трудно могат да се вместят в 3 г. "Може да предложим модела 3+2 - три години бакалавър и две години магистър за дадени направления и специалности. Той е много подходящ за театрално и филмово изкуство например, както и за здравни грижи", предложи министърът.
По повод улесняването на приема на чуждестранни студенти извън ЕС, за което отдавна настояват ректорите, на срещата стана ясно, че засега няма съгласие от МВнР за по-бързо издаване на визи за тях. "Не съм оптимист, че ще има положителен резултат за визите. Но ще провеждаме още срещи. МОН ще продължи да бъде посредник. Важно е обаче да не приемаме студенти, дошли само заради визата, каквито случаи има и при които ще подхождаме диференцирано и по-рестриктивно", посочи министърът. По думите му се обмисля специална програма за обучение на студенти от трети страни, по която младежите да бъдат приемани в дефицитни за страната ни направления. Друга възможност, която ще бъде дискутирана, е част от приема на студентите извън ЕС да бъде обвързан с условие те да остават да работят в България за 5 г., като по този начин те ще могат да получават и стипендии.
