Медия без
политическа реклама

МОН обмисля оценката от изпита в 10 клас да влиза в дипломата

От нас няма да дойде предложение децата да повтарят до 4 клас, заяви министър Николай Денков

ЕПА БГНЕС
Ако учебната година се удължи с 2 седмици, министърът ще иска средства за закупуване на климатици

Резултатът от националното външно оценяване в края на 10 клас да се вписва в дипломата за средно образование на учениците. Тази идея предложи просветният министър акад. Николай Денков на блицконтрол в парламентарната комисия по образование. Първоначалният дневен ред на комисията предвиждаше приемане на дългоочакваните промените в Закона за висшето образование, регламентиращи съвместното обучение на студенти от няколко вуза, но вече втори път окончателното им приемане се стопира заради внесени в последния момент други спорни поправки

Идеята си акад. Денков лансира в отговор на въпрос от депутата от ПП Христо Симеонов. Той попита как могат да се мотивират децата в 10 клас за националното външно оценяване. "Резултатите от НВО не повлияват на образованието им в 11 и 12 клас. Получаваме все повече запитвания от родители: "Защо да пускаме децата си на НВО?", посочи той. Оценките от изпитите по български и по математика за десетокласниците действително не носят последици след себе си - значение имат единствено за тези ученици, които учат в обединени училища (до 10 клас) и следва да кандидатстват за други гимназии, които ги класират според резултатите.

Министър Денков посочи, че темата се обсъжда във ведомството му, като личното му мнение е, че в случая трябва да се направи промяна - например резултатите от НВО в 10 клас да се вписват в дипломата, с която учениците завършват втория етап на гимназиалното си образование. "Това обаче изисква промяна в нормативната база и ще го направим само ако сме сигурни, че това е правилният подход", заяви той. По думите му оценките от НВО и от вътрешните изпити в училище трябва да останат отделни и да не се вписва средноаритметична оценка.

Относно промяната в учебните програми, която предстои да се случи за началото на учебната 2022/23 г., министърът заяви, че до 30 юни трябва да свърши прегледът им от близо 170 учители. След това МОН ще оповести обзор на направените предложения, а после ще предложи и промени в самите програми, които ще се качат за обществено обсъждане. "Обмисляме дали в актуализираните програми да не се запишат изисквания за методите на преподаване от учителите", загатна още той, обяснявайки, че тази методична помощ - да се знае по кой предмет какъв метод за преподаване е удачен - би била много полезна за учителите.

Климатици или въздухопречистватели?

Бившият просветен министър Красимир Вълчев заяви, че изненадан от предложената актуализация в бюджета за образование, където няма почти нищо за системата. Той даде пример с парите за тестове за ковид за учениците - 76 млн. лв., които са намалели до 16 млн. лв., като останалите 70 млн. лв. не са били прехвърлени за други задачи в образованието. Според него е разумно с тези пари да се закупят въздухопречистватели, или, ако управляващите решат - например климатици, особено с оглед удължаването на учебната година с 2 седмици, както предлага министърът. "Това е още предложение, ако се удължи, ще съм първият, който ще каже: "Трябва да бъдат осигурени средства за съответните климатици, но сега нямам основание", заяви той. Пламен Николов от ИТН го попита не е ли дошло време за климатизация на българските училища, без значение дали ще има удължаване, или не. На това акад. Денков отговори, че училищата ни имат нужда от различни неща, давайки пример с 300-те школа у нас без спортни салони, добавяйки и, че този въпрос може да се реши в по-дълъг период както с национални, така и с европейски средства.

Ще се повтаря ли до 4 клас?

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов попита министъра колко са децата у нас, минали от 4 в 5 клас с оценка "Слаб 2", както и дали смята да предложи промяна на сегашните изисквания, според които между 1 и 4 клас не се повтарят класове. "От нас такива мерки няма да дойдат, решението за това ще е на НС. Аз бих тръгнал оттам защо учениците не успяват да се справят с материала. 74% от четвъртокласниците имат много добри и отлични оценки на НВО, останалите имат специфични проблеми - или не знаят български, или имат специфични потребности и не получават нужната подкрепа. Нашите усилия са да адресираме конкретните нужди за конкретните деца. Трябва да направим всичко възможно да решим проблема такъв, какъвто е, без да предприемаме мерки, които се смятат за вредни от експертите", заяви той.

Българските четвъртокласници, които досега "отсрамваха" по резултати по-големите ученици от 7 и 12 клас, тази година отбелязват значителен спад в успеха си по математика, Ако м. г. по този предмет те имаха 63 т. от общо 100 точки, тази година са получили средно 57. т.

 

Още по темата