Без никаква предварителна заявка и подминавайки въпроси на медии и директори МОН обяви нови конкурси за директори - този път на 481 училища. Това става ясно от съобщение на МОН. Те са за училища, чийто директори са или временни, или са навършили пенсионна възраст.
Припомняме, че в началото на годината бяха обявени конкурси за 276 директори на училища. Това стана след дълго чакане - новата наредба, по която следва да става изборът директори, бе обжалвана в съда, поради което се наложи след това тя да бъде променена от МОН. В състава на комисиите вече влизат трима представители на РУО, а не двама, както бе планирано (в тях влизат и представител на общината и на обществения съвет в училището, т.е. на родителите). През март стана ясно, че по новите правила, включващи писмена и устна част, са избрани 200 директори, за останалите свободни места кандидати не бяха излъчени.
В края на юни председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов предупреди, че МОН готви условия за още 550 конкурса. Заедно с първите 276 конкурса това е точно 1/3 от училищата у нас. "Да смениш за половин година 800 директори на училища е повече от неправилно, направо си е престъпление! Тук трудово-правните причини и условия са едната страна, а другата е неправилното професионално обезглавяване едновременно в 30% от училищата. Опасно е за стабилността на и без друго разклатената образователна система. Изглежда ми като необмислен опит за престъпление към управлението на средното образование", написа той.
"Сега" попита министерството на образованието вярно ли е това, кое налага обявяването на толкова много конкурси и няма ли опасения от разклащане на системата. Над три седмици оттам отговор няма въпреки повторните опити на изданието ни да получи отговори. Вчера, отново от пост на Стаматов във фейсбук се разбра, че намерението за нови директорски конкурси е осъществено.
В днешното съобщение от МОН посочват, че по оценка на министерството от края на 2023 г. около 600 училища са с временно изпълняващ длъжността ръководител или такъв, навършил години за пенсия. По тази причина поетапно се пристъпва към избор на титуляри за тези институции. От МОН припомнят, че конкурсите ще се проведат по новите правила, приети в началото на годината, според като изборът на директори е ориентиран не просто към намирането на администратори, а към търсене на образователни лидери, които биха допринесли за промяната в българското образование. "Новият тип конкурси измерват и умения за прилагане на нормативната уредба според спецификата на училището, индивидуалните потребности на учениците и работата с общността в съответното селище или квартал", казват от там, допълвайки, че гарантирането на публичност във всеки един етап от тяхното провеждане е основен приоритет.
400 от предстоящите процедури са за директори на общински училища и 81 на държавни. Такива ще има в над 30 училища в Стара Загора, Бургас, Варна, Пазарджик, Пловдив. В София-град ще бъдат обявени 20 позиции за ръководители на образователни институции. Подаването на документи за участие е до 19 август 2024 г. включително. Очаква се писменият изпит да бъде в началото на месец септември, а вторият етап преди началото на новата учебна година.
Процедура
В първия етап кандидатите ще решават тест, генериран в МОН в деня на изпита и който ще бъде единен за цялата страна. Той ще съдържа 50 въпроса, а времето за решаването му ще бъде 70 минути. За всеки въпрос има три варианта за отговори, от които само един е верен и носи една точка. Минималният резултат за допускане до следващия етап от конкурса е 30 точки.
На следващия етап всеки един от кандидатите трябва да представи концепцията, която е подготвил за развитие на съответната образователна институция. Заедно с нея на самия изпит ще трябва да реши и два конкретни казуса. За да се избегне субективният елемент в МОН са разработени казуси, които ще бъдат предоставени на РУО. Всички те се базират на реални ситуации, които са се случвали в българските училища и при които е било нужно не формално прилагане на нормативната уредба, а лидерски подход. Членовете на комисията ще имат право да задават въпроси, но само относими към съдържанието на концепцията на кандидата, казусите и спецификата на длъжността.
За да има пълна прозрачност, участниците в конкурса ще са без мобилни телефони, а целият изпит ще бъде видео и аудио заснеман. За общинските училища комисията включва трима представители на РУО, представител на общинската администрация, представител на обществения съвет в училището, а за държавните – двама представители на РУО, двама представители на МОН, представител на обществения съвет на училището. Всеки член на комисията ще трябва да направи оценяване по предварително разработена скала, от 1 до 5, където 5 означава, че кандидатът напълно отговаря на изискванията, а 1 - че не отговаря на тях.
Опасения
"Неправилно е едновременно да бъдат сменени 800 директори. Прилагането на един и същ принцип, заради самия принцип, ще доведе до сериозен ръководен дефицит на много места в училищата-гиганти! Само за миг да допуснем как в една фирма биват уволнени 30% от служителите. Със сигурност фирмата ще забави чувствително своята дейност. Още по-сложно е за ръководния състав! Принципът всички под ножа, защото така, е принцип против самия МОН, нещо повече е принцип против образованието на страната ни!", смята Стаматов.
По думите му в тази огромна група директори, за чиито места са обявени конкурси, има личности - гиганти, емблеми на съвременното образование - "днешните будители, пред които висшия ешалон на МОН и парламента дължи много повече от признателност, уважение и благодарност". "Те са дали в пъти повече от академиците в БАН. Дължи им най-малкото съвременен поглед да предадат подобаващо своя опит или поне продължат започнатите проекти. Във всяка област на страната ни има по един-двама двигателни на образованието. МОН с лека ръка са готови да ги махнат, заради принципа!", негодува той.
Стаматов посочва, че тестът с казуси, на които трябва да отговарят директорите, е нееднозначно приет елемент от зимните конкурси. "Той остана загадка както за кандидатите, така и за бъдещите явяваше се. Не беше публикуван нито теста, нито отговорите към него. Това създаде известно недоверие в системата. Беше както с министър Цоков, така и с представители от политическия кабинет но МОН", заявява той, изразявайки надежда сега този пропуск ще бъда отстранен, за да има по-добро усещане за обективност и прозрачност.
"В системата на средното образование винаги е неподходящо да бъдат обявени конкурси. Винаги има някакви важни дейности. Колебая се дали да проверя как работи конкурсната система и да се явя за друго училище - например по едно във Варна, в Бургас и някое в София. Току пък взема реша "новите" казуси от теста в най-трайно консервативната система - образователната", казва иронично той.
