Медия без
политическа реклама

Парламентът преименува празника на 24 май

Той ще бъде честван като „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”

09 Дек. 2020ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Илияна Кирилова

След размяна на обвинения в антибългарски настроения между управляващите и опозицията, парламентът одобри промяна в наименованието на празника на книжовността – 24 май. Досега той беше известен като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”. Занапред обаче ще се отбелязва като „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”.

Нововъведението дойде по предложение на „Обединени патриоти”, подкрепено от ГЕРБ. Самата законова поправка беше направена в Кодекса по труда, тъй като в него са описани официалните празници на страната, на които се почива.

Извънредно дългото ново наименование беше прието след компромис между политическите сили в парламентарното мнозинство. Първоначалната идея на патриотите беше празникът да се казва „Ден на българската писменост, просвета и култура”. Възраженията и противоречивите реакции, включително от страна на научната общност, обаче принудиха управляващите да потърсят друга формула.

"С тази промяна се връщаме към историческата истина и българските традиции", прокламира Милен Михов от "Обединени патриоти" при обсъжданията в пленарната зала. "На 24 май празнуваме светите братя Кирил и Методий. Това е празник на нашата азбука, на българската просвета и култура, на това, което ляга в основите на една славянска традиция и книжовност, която днес надхвърля славянската определеност и можем да кажем, че е световна културна реалност", обясни многословно депутатът.

Противопоставиха се от БСП, според които така се подменя същността на празника. Старото наименование, обяви соцдепутатът Георги Гьоков, е подчертавало фундаменталната роля на старобългарската култура за приобщаването на славянските народи към християнството, а новото ще принизи общославянската значимост на кирилицата. "Какво ще кажете на Вазов, който рече: и ние сме дали нещо на света, на вси славяни книги да четат", обърна се той емоционално към управляващите. И прогнозира, че промяната ще създаде нови разделителни линии не само между българския и руския народ, но и с другите славянски народи.

За последното се хванаха патриотите, за да заговорят за традиционно близките връзки между соцпартията и Русия. "Позицията на БСП много точно съвпада с едно изказване на президента Путин, който поздрави свои македонски гости, казвайки им, че славянската писменост е дошла в Русия от македонските земи", каза Михов. "Не си мислете, че сте последна инстанция на историческата истина", разгневен отвърна Гьоков. И посочи, че е възможно новото наименование на празника да послужи именно на Северна Македония срещу нашата страна.

Тук вече се намеси и ГЕРБ. "Българският принос към кирилицата от години е системно и грубо атакуван от Русия и Македония", скочи депутатът от управляващата партия Тома Биков.

"Това, което в момента правите, като въвеждате празник на българската азбука, е, че ще се появят празници на руската азбука, на македонската, на сръбската и други азбуки. Не виждам с какво допринасяте за величието на България. Напротив, отваряте широко вратата за допълнителни спорове. Да намерим начин да подчертаем българското значение за разпространението на азбуката", призова соцдепутатът Таско Ерменков.

Управляващите обаче се придържаха твърдо към своя вариант и той беше окончателно одобрен.