България продължава да е сред страните, в които влиянието на социално-икономическата среда върху резултатите на учениците е по-силно от средното за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е един от изводите от международното изследване на четивната грамотност PISA 2022 на ОИСР, представено вчера. Според него 53% от българските деветокласници нямат елементарна четивна грамотност, 54% от тях нямат никакви математически умения, а 48% са със сериозни дефицити по природни науки.
Освен да изследва уменията на учениците чрез тестове по математика, четене и природни науки, PISA дава и въпросници на учениците и директорите, от които се събират много данни за тяхната среда на живот, социално положение, брой книги у дома и т.н. От тях се прави и т.нар. Индекс на PISA за икономически, социален и културен статус - той условно разделя учениците във всяка страна в 4 групи - от най-необлагодетелстваните към най-облагодетелстваните, като всяка група представлява около 25% от 15-годишните във всяка държава. В България 28% от учениците (най-големият дял) са били в най-горната група на социално-икономическата скала, което означава, че те са сред най-облагодетелстваните ученици, положили теста. Средният им резултат по математика е 472 точки, докато в Естония и Япония учениците с подобен социално-икономически произход са склонни да постигат значително по-високи резултати, показва изследването.
В България социално-икономически облагодетелстваните ученици (най-добрите 25% по отношение на социално-икономически статус) превъзхождат учениците в неравностойно положение (най-необлагодетелстваните 25%) със 108 точки по математика. Това е по-голямо от средната разлика между двете групи в страните от ОИСР, където тя е от порядъка на 93 точки. Между 2012 г. и 2022 г. разликата в резултатите по математика между най-горната група от 25% най-добри и най-долната група от 25% най-слаби по отношение на социално-икономическия статус ученици остава стабилна в България, както и за страните от ОИСР.
Около 7% от учениците в неравностойно положение в България са успели да постигнат най-високи резултатите по математика. Те могат да се считат за академично издръжливи, тъй като въпреки социално-икономическото им неравностойно положение, са постигнали високи образователни постижения. Средно в страните от ОИСР 10% от учениците в неравностойно положение са постигнали най-високите резултати по математика в собствените си страни.
Брой книги у дома
Борят на книгите в дома на ученика е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания и се свързва предимно с общия културен климат в семейството. PISA ясно показва, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици и в трите оценявани области - четене, математика и природни науки. Ако в дома няма нито една книга, резултатите на учениците са около 300 точки. Ако има до 10 книги - точките се увеличават с около 50 до 350 т. Ако в семейството има между 101 и 200 книги, то резултатите на учениците скачат до над 450 т., а при 201-500 книги - до 473 т.
Разлики между половете
В световен мащаб по математика момчетата са по-добри от момичетата в 40 държави, а момичетата са по-добри от момчетата в други 17 държави. По четене момичетата средно са постигнали по-добри резултати от момчетата във всички страни с изключение на две държави.
В България момчетата и момичетата като цяло имат сходни резултати по математика (в сходна степен спада и успеваемостта им по този предмет), но момичетата превъзхождат момчетата по четене с 33 точки. Делът на слабо представящите се у нас е сходен сред момчетата (55%) и момичетата (52%) по математика. При четенето обаче делът е по-голям сред момчетата - 46% от момичетата и 59% от момчетата са постигнали резултат под ниво 2 по четене. Що се отнася до най-добрите по математика техният дял е по-голям при момчетата - 4%, отколкото при момичетата - 3%. По четене делът на най-добрите на ниво 5 или 6 е 3% сред момичетата и 2% сред момчетата.
Училищен живот
PISA изследва различни аспекти на училищния живот, сред които чувството за принадлежност и удоволетворение от живота, подкрепата и дисциплината в часовете по математика, чувството за сигурност в училище и др., от които също в голяма степен зависят образователните резултати.
В сравнение с 2018 г. чувството за принадлежност на българските ученици в училище се е подобрило. 79% от 15-годишните ученици в България съобщават, че лесно се сприятеляват в училище (средно за ОИСР 76%), а 75% смятат, че принадлежат към училището, в което учат (средно за ОИСР 75%). В същото време, 24% от тях казват, че се чувстват самотни в училище, а 28% - като аутсайдери или изключени от случващото се в училище (средно за ОИСР съответно 16% и 17%).
Като цяло удовлетвореността на учениците от живота е намаляло в много страни през последните години. Средно за ОИСР делът на учениците, които не са доволни от живота, се е увеличил от 11% през 2015 г. на 16% през 2018 г. и 18% през 2022 г. През 2022 г., също както и през 2018 г., 19% от учениците в България съобщават, че не са доволни от живота си: те оценяват удовлетвореността си от живота между 0 и 4 по скала от 0 до 10.
64% от учениците у нас свидетелстват, че в повечето уроци по математика учителят проявява интерес към обучението на всеки ученик (средно за ОИСР: 63%), а 66% - че учителят оказва допълнителна помощ, когато учениците имат нужда от нея (средно за ОИСР: 70%). В това отношение обаче има влошаване - през 2012 г. съответните дялове са били 75% и 70%.
Много ученици учат математика в климат, който не е благоприятен за ученето - през 2022 г. около 41% от учениците в България съобщават, че не могат да работят добре в повечето или всички уроци (23% за ОИСР), 48% от учениците не слушат какво казва учителят (30% за ОИСР), 46% от тях се разсейват с цифрови устройства (30% за ОИСР), а 40% се разсейват от други ученици, които използват цифрови устройства (25% за ОИСР). Средно в страните от ОИСР е по-малко вероятно учениците да съобщават, че са се разсейвали с цифрови устройства, когато използването на мобилни телефони в училище е забранено.
Данните от PISA 2022 показват, че в образователните системи, където резултатите остават високи и чувството за принадлежност на учениците се подобрява, учениците са склонни да се чувстват по-сигурни и по-малко изложени на тормоз и други рискове в своето училище. В България 12% от учениците казват, че не се чувстват сигурни на път за училище (8% за ОИСР). 10% от нашите ученици съобщават, че не се чувстват в безопасност в самите класни стаи, докато в останалите страни за това свидетелстват 7% от учениците. 14% от нашите учениците съобщават, че не се чувстват в безопасност на други места в училище - като коридор, кафене, тоалетна (10% за ОИСР).
Около 20% от момичетата и 24% от момчетата споделят, че са били жертва на тормоз поне няколко пъти месечно (средно за ОИСР: 20% от момичетата и 21% от момчетата). Средно за страните от ОИСР учениците, които са били изложени на тормоз, намаляват през 2022 г. в сравнение с 2018 г. Например само 7% от учениците съобщават, че други ученици разпространяват неприятни слухове за тях през 2022 г., в сравнение с 11% през 2018 г. В България също съответните пропорции се свиват - от 20% през 2018 г. до 10% през 2022 г.
Участие на родителите в обучението
Смята се, че системи, в които родителите участват повече в училищния живот и ученето и обсъждат напредъка на децата си с учителите по своя инициатива, отбелязват по-добри образователни резултати по математика. Данните от PISA, събрани от директори на училища, показват, че процентът на родителите, включени в училищния живот и ученето, е намалял значително между 2018 г. и 2022 г. в много страни. През 2022 г. 26% от учениците в България са били в училища, чийто директор съобщава, че през предходната учебна година поне половината от всички семейства са обсъждали напредъка на детето си с учител по своя инициатива (и 40% по инициатива на учителя). През 2018 г. съответните проценти са били 33% и 56%.
