Медия без
политическа реклама

Просветният министър коригира отчасти приема в университетите

Той предлага допълнителни 125 места за информатика

МОН предлага леко намаление на приема в психология, администрация и управление и икономика
Илияна Кирилова
МОН предлага леко намаление на приема в психология, администрация и управление и икономика

Новият просветен министър проф. Галин Цоков разпореди спешни действия за частично преструктуриране на план-приема на студенти в държавните висши училища за следващата академична година, за да се отговори на нуждите на пазара на труда. Това съобщиха от пресцентъра на МОН днес, след като вчера и бизнесът поискаха планирания от служебното правителство план-прием във висшите училища да бъде коригиран.

Както "Сега" писа, и синдикати, и работодатели настояха спешно да се преразгледат планираните места в университетите за догодина, тъй като не отговарят на политиката от последните години - да се свиват масовите направление за сметка на по-нужни за икономиката инженерни специалности. Предложеният от служебния министър проф. Сашо Пенов план предвиждаше повече места за икономика, туризъм и национална сигурност, от които нямаме огромна нужда, за сметка на намаляване на студентите по математика, информатика и компютърни науки, транспорт, здравни грижи (в което се обучават медицински сестри), както и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми.

"През последните два дни, в комуникация с висшите училища в страната, се подготви разкриването на допълнителни 125 места за специалности от професионално направление „Информатика и компютърни науки". За сметка на това ще бъде намален приемът по професионални направления, „Психология“ (с 5%), „Администрация и управление“ (с 6%) и „Икономика“ (с 2%)", съобщават от МОН.

Оттам уточняват, че промените към този момент няма как да бъдат по-драстични поради напредналия етап на кандидат-студентската кампания и обстоятелството, че висшите училища вече са направили разпределение на бройките по специалности. Заедно с това на 5 юни е приключило и едномесечното общественото обсъждане на проекта, като не са постъпили предложения и възражения за броя на приеманите студенти и за разпределението им по професионални направления.

Не става ясно защо точно местата за информатика се увеличават - и в първоначалния вариант те бяха повече от м.г. - планирано бе леко увеличение от 2073 на 2176 места (с 5%). С новите 125 бройки местата за информатици ще станат общо 10% повече, докато тези за математика, транспорт, здравни грижи и др. остават орязани, като предвижда служебният проект.

През тази година е заложено и цялостно увеличение на местата за студенти през следващата академична 2023/24 г. година, което е в резултат от анализ на комплекс от обстоятелства, казват още от министерството. Едно от тях е по-големият брой на завършващите средни училища - с 2 240 души повече в сравнение с миналата  година. Взети са предвид и броят на приетите студенти през миналата година по професионални направления, писма от потребители на кадри на регионално ниво, заявки от министерство на здравеопазването по отношение на специалности от регулираните професии от професионални направления „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ като специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“ и „Управление на здравните грижи“, както и заявки на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за професионални направления „Военно дело“ и „Национална сигурност“. При преразпределението са използвани данни от Рейтинговата система на висшите училища в България за съответните професионални направления по отношение на процента на работещите на позиция, изискваща висше образование, или заемащи длъжност по призвание.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България посочиха, че не са удоволетворени от промените, които според тях са недостатъчни. "Рейтинговата система, на която се позовава МОН, показва точно обратното: направление проучване и добив на полезни изкопаеми например е на трето място по осигурителен доход след завършване - 2153 лв., но местата за него се намаляват за сметка на икономика, при която осигурителният доход на завършващите е под средното за страната (1627 лв.) и при която безработицата е висока, а приложението на придобитото висше образование - едва 43%", дава за пример председателят на асоциацията Васил Велев. "Чрез данъците си плащаме за 40 хил. студенти, а получаваме 16 хил., които работят на позиции за висшисти поради ненужно голям и неправилно структуриран прием, както и поради това, че парите следват студента, а не качеството на обучението и реализацията", казва той.

Предстои план-приемът да бъде предложен за одобрение от Министерски съвет.

 

Първо сериозно изпитание предстои пред новия просветен министър - да одобри или не план-приема в университетите за 2023/24 г. подготвен от служебното правителство.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата