Висшите училища, които не могат да достигнат регламентираните в закона размери на заплати на университетските преподаватели, да могат да получават допълваща субсидия. Това обаче да става при условие - ако подпишат споразумение с МОН. Такова предложение за промяна в закона за висше образование са внесли председателят на просветната парламентарна комисия Красимир Вълчев и колегата му Медиха Мехмед-Хамза от ГЕРБ за разглеждането му на второ четене. Още преди то да е планирано обаче от Съвета на ректорите излязоха с критична позиция, в която заявяват несъгласие с предвидените споразумения, които според тях може да се окажат инструмент за политически натиск.
Заплатите на университетските преподаватели не са фиксирани в закона. Разпоредба има само за минималната заплата за най-ниската академична длъжност асистент, която трябва ежегодно да се определя от МС - в момента тя е 1810 лв. В края на януари обаче бяха приети на първо четене промени в закона за висше образование, предложени от двамата депутати, които обвързват заплатите на университетските преподаватели със средната заплата за страната. Според тях средното възнаграждение за преподавателите в държавните висши училища следва да е не по-ниско от 170% от средната заплата за страната за последните 12 месеца, минималната заплата за най-ниската академична длъжност асистент да е поне 125% от средната заплата за страната, а стипендиите на докторантите - поне 125% от минималната заплата за страната.
Макар никой да не е против по-високи заплати, депутати и ректори тогава изразиха опасения, че просто в бюджета няма да се намерят нужните пари, които да обезпечат по-високите възнаграждения. Новото предложение за допълващата субсидия под условие, внесено между първо и второ четене, отново тревожи ректори. То предвижда висшите училища, които не могат да достигнат записаните размери на университетските заплати, да могат да получават допълваща субсидия над определената до достигане на размера на въпросните регламентирани в закона възнаграждения. За да я получат обаче, те ще трябва да сключат споразумение с първостепенния разпоредител с бюджет, т.е. с МОН. Споразумението ще се сключва "с цел временна финансова подкрепа на държавното висше училище до достигане на възможност от държавното висше училище за самостоятелно осигуряване на разходите за персонал на академичния състав". Ако споразумението не се изпълнява, то съответният университет няма да има право да сключва ново споразумение за допълваща субсидия.
"Какво ще пише в тези споразумения? Какви условия ще трябва да изпълни висшето училище? Да съкрати персонал, да закрие специалности? И сега се сключват договори за управление между ректорите и министъра на образованието, но те са напълно неефективни. Ако това споразумение за допълваща субсидия няма никакви ограничения в закона, всеки министър може да подходи избирателно и да организира политически чистки в университетите", коментира преподавател. Според него не е редно такъв ключов въпрос да се урежда в подзаконов нормативен акт, а не в закона, освен това съществуването на два паралелни реда за финансиране - общ и допълващ, е "финансов и управленски абсурд". По думите му така се дават свръхправомощия в ръцете на МОН, което няма нужния капацитет да определя политиките на всички висши училища.
Председателят на комисията Красимир Вълчев обясни, че въвеждането на подобни споразумения е било планирано още през 2020 г. Според него именно това е начинът да се срещнат двата модела, на базата на които се финансира висшето образование в момента, но които си противоречат. Единият е моделът възложител - изпълнител, при който държавата възлага обучението на определен брой студенти, без да определя числеността на персонала на университетите. Вторият е на финансиране на заплати и численост, който се въведе преди години с фиксирането на размер на минимална заплата за асистентите, който трябва да бъде достигнат във всички висши училища. Много университети не успяват да достигнат този размер, затова и държавата от 2-3 г. дава допълваща субсидия, което обаче според ректорите ги поставя в крайно непредвидимо и зависимо положение.
"Ако висшите училища назначат 10 преподаватели в губещи направления и специалности, трябва ли държавата да финансира заплатите на всичките", пита Красимир Вълчев. По думите му и сега университетите получават допълваща субсидия, но за да се гарантира, че тя ще се използва ефективно, са нужни въпросните споразумения, които ще се подписват при взаимно съгласие. Сред нещата, които ще фигурират в тях, може да са намаляване на процента прослужено време при определяне на заплатите, който според него е доста по-висок от този в училищата, увеличаване на нормата преподавателска работа (при 380 часа средна норма някои преподаватели имат само 200 часа), намаляване на ненужната администрация и др. - все неща, които са нужни за оптимизиране, но университетите отказват да изпълняват.
Въпросният законопроект ще се гледа на фона и на други поправки в същия закон, които ненадейно МС внесе преди седмици и който предлага отпадане изцяло таксите за студенти по държавна поръчка. Двата проекта са в съвсем различни посоки - единият отнема основния приходоизточник на университетите (таксите), другият ги задължава да увеличат разходите - за заплати. "Това означава пълна централизация на висшите училища, изземване на функциите им и връщане към държавните регулации от преди 1989 г. При всички случаи това означава и нужда от дофинансиране, откъде ще дойде то", чудят се преподаватели.
Ректорите наскоро настояха за изцяло нов модел на финансиране на висшите училища, критикувайки въвеждането на безплатно висше образование. Същата позиция изразиха и синдикатите, според които премахването на таксите ще доведе до отлив на специалисти от ключови сектори за икономиката. "Държавата на практика централизира финансовото управление на всички университети в ръцете на министрите на образованието и на финансите. Това решение пренарежда системата такава, каквато я познаваме последните 30 г. Това е все едно вие да се откажете от работната си заплата и да отидете на борсата да чакате помощ", коментира и Калин Костов, председател на Сдружението за качество във висшето образование, пред euronewsbulgaria.com. Според него споразумението, което се предлага сега, би могло да се замени с въвеждане на производство по финансово и организационно преструктуриране на висши училища с конкретни правила, които обаче да се запишат в закона.
"Никъде не пише, че достигането на въпросните размери на минимални заплати се отнася за всеки университет поотделно. Това се вменява по-скоро като задължение на МС, който ще трябва да следва тази политика университетските заплати да не изостават от средните за страната", казва Вълчев. В тази посока са и внесените от него текстове, изрично уточняващи, че ежегодно с изготвянето на проекта на държавния бюджет за съответната година, МС следва да планира субсидията за висшите училища в размер, който осигурява достигане на средната и на минималната работна заплата за академичния състав не по-малка съответно от 170 на сто и 125 на сто от средната заплата за страната за последните 12 месеца, като средствата за възнагражденията се включват ежегодно в трансфера от държавния бюджет към държавните висши училища "като целева субсидия". Целта е да има още по-голяма гаранция, че парите за заплати ще се заложат от МФ. ГЕРБ и "Възраждане" предлагат също така докторантската стипендия да бъде поне 150% от минималната за страната.
ОТПОР
Междувременно, от Съвета на ректорите излязоха с официална позиция против въпросните предложения/ Според тях те нарушават базови конституционни принципи на академичната автономия, заложени в Конституцията. Ректорите припомнят, че при приемането на законопроекта на първо четене са получили уверение, че аргументите в първоначалното им становище ще бъдат обсъдени и той ще бъде сериозно ревизиран. Въпреки това единственото тяхно базово искане - предвидените от държавата средства за покриване на повишените размери на трудовите възнаграждения на академичния състав да бъдат предоставени безусловно на висшите училища, не е намерило място в предложенията.
"С регламентирането на допълнителна субсидия държавата де факто признава, че заложените от нея цели с повишаването на работните заплати не могат да бъдат постигнати по естествен път. Вместо да измени и коригира цялостните правила за финансиране, създава паралелен способ, превръщайки го в инструмент за натиск върху ректорските ръководства", се казва в позицията. От Съвета заявяват, че предложението дори не съдържа индикация какви биха били условията, при които държавата ще сключва "споразумението за временна финансова подкрепа". Поради липсата на яснота и определеност в закона какво би било съдържанието на това споразумение и какви изисквания би наложило то, ректорите смятат, че то би могло да предвижда единствено съкращаване на щатове на преподаватели. "Неясен е административният капацитет на МОН, който да позволи на административна структура да формулира политики в областта на оперативното управление на всяко едно конкретно висше училище, всяко от които има свои конкретни особености и специфика в най-широкия образователен и научно-изследователски спектър", опасяват се още ректорите.
"Опитите за налагане на пълен държавен контрол върху неприсъщи за решаване от страна на администрацията въпроси е израз на взаимоотношения между държавата и университетите в друг, вече отминал период от време. Създаването на нов паралелен механизъм на контрол чрез регламентиране на т.нар. „споразумения за допълващо финансиране” е още по-ярък израз на подобно отношение, който преминава границата на възможност висшите училища автономно да упражняват своята учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност", завършват те.
