Два дни преди обещания срок, просветното министерство представи очаквания със смесени чувства от гилдията проект на методика за атестиране на преподавателите в университетите. Това е първата стъпка към мащабната реформа, планирана от акад. Николай Денков във висшите училища, която цели да повиши мотивацията и квалификацията на преподавателите, а оттам и качеството на висшето образование у нас (втората е сливането на вузове). Заедно с нея МОН предлага и промени в правилника за прилагане на закона за академичния състав, с които се актуализират минималните национални изисквания за научните степени и академичните длъжности в университетите и висшите училища и научните организации.
По информация на "Сега" промените се посрещат противоречиво от гилдията. Някои преподаватели виждат в тях юридическа каша, понеже една и съща промяна се въвежда с две решения на МС - методиката се предлага да се приеме с решение на МС, а промените в правлника към закона за академичния състав - с ПМС. Брожение буди и условието вузовете да имплементират новата методика в правилниците си като условие да получат обещаните 20 млн. лв. към бюджетите си за 2022 г. Преподаватели намират новите минимални изисквания за твърде високи, а в някои области и невъзможни за изпъленение. Не е ясно и дали новата методика за атестация ще важи за частните училища, както и какво би станало, ако дадено държавно висше училище не я въведе в правилника с. Очевидно в този случай то не би получило част от въпросните 20 млн. лв., но пък така се поставя под въпрос самата реформа, свързана с повишаване на изискванията към преподавателите.
Атестация
Асистентите и главните асистенти ще се атестират веднъж на 3 г., докато доцентите и професорите - веднъж на 5 г., предвижда новата методика на МС. Пет са показателите, по които ще става това - учебно-преподавателската дейност (която ще се измерва се чрез учебната натовареност), резултатите от научната дейност, съответстващи на новите минимални изисквания за съответното направление, участие във възпроизводството на академичния състав, приложението на научните резултати и студентското мнение. И сега при атестациите би следвало да се проучва студентското мнение, но това става по-скоро проформа, като броени младежи дават мнението си. Занапред позицията на студентите ще се определя се по методика, утвърдена от Аакадемичния съвет на университета по 10-степенна скала. За асистентите разбираемо няма да се изисква да отговарят на показателите за възпроизводство на академичния състав и приложение на научните резултати, тъй като те тепърва започват кариерата си.
В проекто-методиката детайлно е описано каква оценка носи изпълнението на всеки от показателите. Ако преподавателите изпълняват 100% от норматива за учебна натовареност, това ще им носи положителна оценка, ако изпълняват от 75 до 99% от норматива - задоволителна и под 75% - отрицателна оценка. Под 3 точки по показателя "студентско мнение" ще означава отрицателна оценка за съответния асистент, доцент или професор, между 3.1 и 6.9 - задоволителна и над 7 точки - положителна оценка. Предвидено е точките да се редуцират и когато трудовият договор не е за пълен работен ден и преподавателят заема ръководни длъжности.
Подробно е описано и колко положителни или задоволителни оценки са нужни по 5-те показателя, за да получи преподавателят обща положителна оценка. Например, при положителна оценка по първите два показателя (учебно-преподавателска и научна дейност) и не повече от една отрицателна оценка по останалите три показатели, общата оценка е положителна. Т.е. само една лоша оценка от студентите за даден преподавател няма да е достатъчна той да получи обща отрицателна оценка при атестацията си. За да се случи това, трябва да има поне още една отрицателна оценка по даден показател. При негативна оценка по отношение на учебнопреподавателската и научна дейност, независимо от оценките по останалите показатели, общата оценка ще е отрицателна. При получена отрицателна оценка ще се прави нова атестация през следващата календарна година. По закон ако втори път оценката е отрицателна, преподавателят се освобождава от длъжност.
До 2 месеца от влизането в сила на промените всяко висше училище трябва да представи в МОН правилник за атестиране на академичния състав, съобразен с въпросните показатели и методика. Комисия към министъра ще оцени правилниците и ще предложи как да се разпределят 20-те млн. лв., отпуснати за увеличение на преподавателските възнаграждения със закона за бюджета за 2022 г. Точно срещу тази разпоредба има недоволство от преподаватели, според които така се нарушава автономията на университетите, тъй като правилата за атестацията по закон се определят във вътрешните правилницина вузовете от самите тях, а не се спускат от МС, както става в случая. Професор от СУ вече оспори въпросната разпоредба.
Минимални изисквания за академично израстване
Новите минимални изисквания за академично израстване, които ще се използват и при атестацията, са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в 9-те области на висше образование - педагогически науки, хуманитарни науки, социални, стопански и правни науки, природни науки, матетматика и информатика, технически науки, здравеопазване и др.
Критериите в таблиците с наукометрични показатели са разпределени в три групи, като минималният брой точки е по-висок за научните организации, отколкото за университетите.
В първата група са научните постижения и постиженията в художествено-творческата или спортната дейност в зависимост от конкретното професионално направление, както и отзвукът на тези постижения в научната литература. Показателите отчитат брой научни публикации, включени в базите данни Web of Science и/или Scopus, монографии, дисертации, научни публикации в специфични за даденото направление бази данни, цитирания и т.н. Монография в областта на педагогическите науки, отразена в WoS или Scopus, или издадена от издателство, включено в списъка на научните издателства, публикуван от МОН, например ще носи 150 точки, а в друго научно издателство с минимум две рецензии - 60 точки. Защитена дисретация за доктор в същата област при кандидатстване на главен асистент пък ще носи 50 точки и т.н.
Показателите от втората група са свързани с възпроизводството на научния състав и включват научно ръководство, изготвяне на учебни помагала за студенти и обучение извън учебния план. Тук от значение е дали ученият е ръководил успешно защитили докторанти, дипломанти, постдокторанти, дали е публикувал учебник или помагало, дали има лекции в чужбина или водени курсове и др. Показателите от първите две групи са в голяма степен общи за всички професионални направления.
В третата група са показателите, свързани с приложението на научните знания, които са специфични за отделните професионални направления. Тук са от значение получените средства от научни и иновационни проекти или по програмата "Еразъм", ръководството на и участието в такива проекти, наличието на научно-популярни публикации, участието в изготвяне на стратегически документи, в квалификация на учители и др.
Новите минимални национални изисквания към учените може да се видят тук, а проектът на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища - тук.
