Всеки четвърти директор в България свидетелства за ежеседмичен тормоз в училище. 10% пък казват, че всяка седмица се случва ученици да рушат или да крадат. Това са част от резултатите от Международното изследване на учителите, директорите и образователната среда TALIS 2018 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Голяма част от тях бяха съобщени през септември 2019 г., но националният доклад за страната ни с цялостните анализи излезе преди месец.
TALIS се провежда на всеки 5 г. от 2008 г. насам. В последното проучване, реално проведено през декември 2017 г., са участвали 48 държави, провинции или региони от 5 континента. У нас в него са се включили 2862 учители от прогимназиалния етап (5-7 клас) и 200 училищни директори. Акцентът през 2018 г. бе върху използването на информационните технологии в цялостния процес на обучение и уменията на учителите за работа с деца, за които майчиният език не е основният в страната. Изследването обаче проучва и различни фактори, от които се влияе училищният климат.
Средно за страните, участващи в изследването, най-голям процент от директорите - 13.1% - посочват, че в повереното им училище ученици се заплашват, обиждат се или се тормозят по друг начин поне веднъж седмично. На международно ниво са много малко директорите, които да отчитат други непристойни прояви сред учениците. За съжаление, наблюденията на българските им колеги са доста по-различни. У нас за над една четвърт от директорите (25.6%) ежеседмично ученици се заплашват, обиждат се или се тормозят. Според всеки десети (9.9%) пък, при средно 3% за изследването, всяка седмица се случва ученици да рушат или да крадат. Не е за пренебрегване и процентът на директорите - 4.2%, двойно повече отколкото средното за ОИСР, според които ученици се нараняват физически поне веднъж седмично. Всъщност само директорите от Бразилия, Израел и Мексико отчитат подобни стойности на непристойно поведение сред учениците си.
"В сравнение с TALIS 2013 в България се забелязва леко покачване на процентите, но за нито една проява това нарастване не е статистически значимо. Въпреки това получените резултати са доста притеснителни. От доста време в публичното пространство се говори за увеличаване на случаите на агресия в училище и тези резултати го потвърждават. Справянето с тези проблеми с дисциплината не търпи отлагане. Важно е в процеса на решаването им да бъдат включени всички заинтересовани страни - и местните власти, и родителите, и учениците, които да бъдат подкрепени от психолози и други експерти", съветват експертите.
Изследването проучва и областите с най-голяма потребности от професионално развитие за учителите - това безспорно е преподаването на ученици със специални образователни потребности. Само 42.5% от българските учители са били подготвени по време на академичната си подготовка в областта за преподаване на ученици с различни способности (талантливи, изоставащи или със специални потребности), 57.6% - за използване на ИТ в преподаването, 50.4% - за управление на конфликти и организиране на работата в часовете, 45.7% - за мониторинг на обучението на учениците, а едва 26.5% от тях - за преподаване в мултикултурна или многоезична среда, регистрира още изследването.
Другата област, в която учителите както в България, така и сред страните посочват, че имат значителна необходимост от професионално развитие, е използване на ИТ в преподаването - 20% средно за страните, 22.6% за България. Последните събития, свързани с необходимостта от дистанционно обучение, действително показват, че тази област трябва да е сред най-приоритетните в професионалното развитие на учителите.
Основните пречки пред професионалното развитие на прогимназиалните учители от участвалите в TALIS страни са били "конфликт с работното време" (52.5% от учителите) и "липса на допълнителни стимули за участие" (48.6%). Според данните за България за най-голяма част от учителите пречка се е оказала "липса на допълнителни стимули за участие" (за 62.9%), последвана от "прекалено скъпа дейност" (за 58.9% от учителите) и "конфликт с работното време" (за 52.9% от тях). Като изключително тревожен се определя фактът, че 38.5% от българските прогимназиални учители не са участвали в повече дейности за професионално развитие, защото не им е била предложена такава подходяща дейност.
Въпреки че картината с учителските квалификации е променена от 2018 г. насам и педагозите ни вече подлежат на задължителна квалификация всяка година, изводите от изследването са актуални и днес - много учители признават, че доста от квалификациите им са проформа.
СТРЕС
Сред тревожните данни в изследването са и тези за източниците на стрес сред учителите и директорите. 65.3% от родните педагози посочват поддържането на ред и дисциплина в часовете като най-голяма причина, увеличаваща стреса им в училище, докато при останалите страни този процент е по-нисък - 38%. По същия начин запознаването с промените в изискванията на образователните власти е посочено като стресов фактор от 59.1% от нашите учители, докато при останалите държави този дял е само 39.5. Носенето на отговорност за постиженията на учениците също е доста по-натоварващо за нашите учителите - за цели 63% от тях, отколкото за останалите - 45%. Средно за страните най-голям процент от учители мислят, че са стресирани от дейностите, свързани с административните задачи - 46.1% (при нас над 57% от учителите са стресирани от това, като този фактор е на 4-то място) и с оценяването на учениците - за 40.4% (у нас 30%).
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Всеки четвърти български прогимназиален учител работи в училище, в което за повече от 60% от учениците българският език не е майчин. "Тези учители са изправени пред много сериозни предизвикателства, защото по презумпция трябва да провеждат учебния процес на български език. Затрудненията при използването на българския език влияят директно върху обучението на тези ученици по всички предмети, а на само по български. Силно препоръчително е образователните власти да доразвият мерките за педагогическа подкрепа на учителите, които преподават на ученици с майчин език, различен от българския", съветват експертите.
