Независимият кандидат Калин Джорджеску, известен като антинатовец, националист, проруски настроен, изненадващо събира най-много гласове на първия тур на президентските избори в Румъния.

Кандидатката на опозиционната дясноцентристка партия "Съюз за спасение на Румъния" Елена Ласкони се класира на второ място, изпреварвайки премиера Марчел Чолаку. Това съобщи агенция Аджерпрес, като се позова на данни от Постоянния изборен орган при централизиране на 99,93 процента от протоколите.

Според временните данни на Елена Ласкони е събрала 1 769 483 гласа, а премиерът Марчел Чолаку – 1 769 049 гласа.

На първо място е класиран независимият кандидат Калин Джорджеску с 2 117 755 гласа или 22,94 процента.

Тази подредба не бе предвидена от социолозите. 

При вота в чужбина отново на първо място е класиран Калин Джорджеску с 41.03 %, на второ е Елена Ласкони от "Съюз за спасение на Румъния" с 28.02%. Това е при 76% преброени бюлетини. В чужбина са гласували 821 703 избиратели от над 989 000.

По данни на Постоянния изборен орган в чужбина са гласували 821 703 избиратели от над 989 000.

Джорджеску е религиозен националист, по време на кампанията си той агитираше за намаляване на зависимостта на Румъния от вноса, подкрепа на фермерите и увеличаване на местното производство на храна и енергия.

Той също така твърди, че ЕС и НАТО не представляват правилно румънските интереси и смята, че войната на Русия в Украйна е манипулирана от американските военни компании.

През 2022 г. той заяви, че противоракетният щит на САЩ, разположен в южното румънско село Девеселу, е част от политиката на конфронтация, а не е мярка за защита на мира. Руският президент Владимир Путин твърди същото, припомня "Политико". Тогава Джорджеску заяви,  че няма подкрепата на Русия, но се чувства близък до нейната култура. Той описа Путин като "човек, който обича страната си". Джорджеску казва също, че се възхищава на Унгария, защото тя знае как да преговаря в международен план.

Джорджеску е университетски професор и международен консултант по устойчиво развитие, работил за различни организации на ООН повече от дузина години.

Използва TikTok, за да привлече гласоподавателите. „Той успя да ги убеди чрез комбинация от месианска реч, изнесена по елегантен начин, така че да се възползва от разочарованието на хората“, каза политическият анализатор Раду Магдин, пред "Политико".

Джорджеску си навлече яростни критики за предишните си коментари в подкрепа на румънското фашистко легионерско движение от XX век, но отхвърли обвиненията, че е антисемит.

Снощи при екзитполовете водеше румънският премиер и лидер на Социалдемократическата партия Марчел Чолаку с 25 процента в първия кръг на президентските избори, а председателката на десноцентристкия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони получаваше 18 процента. Чолаку бе фаворитът в социологическите проучвания. 

Тази вечер Чолаку заяви, че е подадал оставка като лидер на Социалдемократическата партия (СДП), след като не успя да достигне до втория тур на президентските избори вчера, предаде Аджерпрес.

Чолаку допълни, че ще остане на премиерския пост до след изборите, съобщи Ройтерс.

Както съобщи Аджерпрес, Чолаку е поздравил двамата кандидати, които ще се явят на втория тур на изборите и е казал, че партията му няма да оспорва резултатите от първия тур по никакъв начин.

Балотажът е на 8 декември. Избирателната активност е 51,19% или 9 219 431 души. Над 700 000 румънци в чужбина са упражнили правото си на глас

Основен съперник на Чолаку според социолозите бе лидерът на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион, но според екзитполовете остана четвърти. 

По време на предизборната си кампания Джордже Симион се противопоставя на доставките на оръжие за Украйна. Той е обвиняван и във връзки с руските разузнавателни служби, на което отговаря, че оглавява „най-русофобската партия в Румъния“. Джордже Симион е известен и със своя евроскептицизъм и хомофобски изказвания. Забранено му е да влиза в Молдова и Украйна, защото твърди, че части и от двете държави трябва да бъдат анексирани от Румъния.

Социалдемократическата партия (СДП), в която политическо място намериха кадрите от режима на Чаушеску, партията доминира румънската политика от над 30 години и е единствената в Източния блок, която не е загубила подкрепата си като наследничка на социалистическия режим, коментира "Дойче веле". 

Премиерът Чолаку, който според социологическите проучвания трябваше да получи около 24 процента подкрепа, е ветеран на партията и е извървял пътя от местната политика в началото на 90-те години до лидерското място. Чолаку представлява консервативно-националистическото крило на партията и на няколко пъти се прочу с предполагаеми корупционни скандали, включително с неотдавнашна афера около луксозно пътуване. За много румънци обаче той бе олицетворение на предсказуемия, средностатистически политик от СДП, който гарантира стабилност и спокойствие и не забравя "малките хора" въпреки възможните корупционни скандали.

Втората Елена Ласкони е лидер на либералния Съюз за спасение на Румъния. Бившата известна журналистка е издигната от партията, позиционираща се като антикорупционна. В тази политическа сила обаче има немалко проблеми и вътрешни диспути, а кампанията на Ласкони отразява именно тях. Кандидатката се опитва да балансира между прогресивната политика и "близостта с хората”. Преди няколко години Ласкони обяви, че е гласувала против референдума за узаконяване на еднополовите бракове, което предизвика скандал, след като дъщеря ѝ обяви, че е част от ЛГБТИ общността. 

На 1 декември в Румъния ще се проведат и парламентарни избори. Новият президент ще встъпи в длъжност на 21 декември. 

Допитване

В Букурещ успоредно с първия тур на президентските избори се проведе и местен референдум.

Жителите на града с население близо 2 милиона души отговориха на три въпроса, отпечатани на три отделни бюлетини. Сред тях са за разпределението на данъците върху доходите и местните данъци, за издаването на разрешителни за строеж в града, както и за финансирането на програма за здравно образование и превенция на наркотиците в училищата там.

Резултатите от референдума трябва да станат ясни на 28 ноември.