Министър-председателят Николай Денков изрази в НАТО подкрепа за приемане на Украйна, но постави условие това да стане след войната. Той участва в срещата на Алианса на високо равнище във Вилнюс, Литва, където централният въпрос е как да се помогне на Украйна да устои на руската агресия и да ѝ се даде видима перспектива за присъединяване към североатлантическия блок. България е представена от премиера, а не както по-рано от президента, след като държавният глава Румен Радев изпадна в международна изолация заради двусмислената си позиция по отношение на Русия.
"От срещата на върха на НАТО във Вилнюс очаквам да има краен резултат, в който изрично се казва, че Украйна ще бъде поканена тогава, когато обстоятелствата позволяват, заяви Денков при пристигането си на форума във Вилнюс. По думите му това съответства като съдържание на наскоро приетите декларации от Народното събрание и Министерския съвет. "Ще има ясна перспектива, че Украйна ще стане член на НАТО, но затова трябва да имаме съответните условия. Докато Украйна се намира в състояние на война със съседна държава, няма как да бъде приета, но ще са ясни условията, при които тя ще бъде приета евентуално", обясни той пред журналисти, цитиран от пратеник на БТА.
Пред БНТ Денков заяви, че "Увеличаваме 4 пъти войниците на НАТО в България. Батальонната бойна група става бригада". По стандартите на НАТО бойната група е около 1300 войници, а бригадата - около 5000.
В интервю за британската телевизия "Скай нюз" репортерка го запита дали подкрепя решението на САЩ да изпратят касетъчни боеприпаси в Украйна, на което той отвърна, че не е военен и не може да отговаря на военен въпрос. Репортерката продължи, настоявайки, че това също така е политическо решение, подчертавайки, че британският премиер Риши Сунак каза ясно, че Обединеното кралство не иска да има „нищо общо с това решение“.
Българският премиер подчерта, че договорът за забрана на касетъчните боеприпаси не е подписан нито от Русия, нито от САЩ, и по този начин Москва дава съгласието си тези оръжия да бъдат използвани в битка. „Русия е използвала касетъчни бомби в битка, така че ако са я използвали, се приема, че и другата страна може да ги използва“, каза Денков и добави, че Украйна ще реши как да ги използва, след като оцени ситуацията.
Запитан дали България е подписала договора за забрана на касетъчните бомби, той отговори положително. "Договорите са важни по време на война, това все пак е война, която трябва категорично да бъде спечелена от Украйна", добави той.
ОРЪЖИЯ ОТ ФРАНЦИЯ И ГЕРМАНИЯ
Париж възнамерява да предаде на Киев ракети с голям обсег, обяви днес френският президент Еманюел Макрон при пристигането си на срещата на върха на НАТО във Вилнюс. "Решихме да предоставим [на Украйна] нови ракети, които ще позволят нанасянето на удари на далечни разстояния", каза той. Предвид ситуацията и контраофанзивата, която води Украйна, Франция "реши да увеличи доставките на оръжия и оборудване и да даде възможност за удари в дълбочина", каза Макрон.
Според агенция АФП въпросните доставки са ракети SCALP, които са аналог на британските ракети Storm Shadow. Ракетата SCALP има обсег около 300 км.
Германия ще изпрати на Украйна нов пакет от военна помощ на стойност до 700 млн. евро, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус по време на Обществени форум на НАТО във Вилнюс тази сутрин. "Убедени сме, че единственият правилен начин е да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо", добави министърът
Според сп. "Шпигел" новата пратка ще включва оборудване за противовъздушна отбрана, бойни машини на пехотата, боеприпаси и безпилотни летателни апарати. По-специално става дума за нови компоненти за вече доставените системи "Пейтриът", допълнителни БМП "Мардер", танкове "Леопард 1", оборудване за разминиране и почти 20 000 боеприпаса за артилерия и танкове.
Общият размер на военната, финансовата и хуманитарната помощ от Германия достигна почти 17 млрд. евро от февруари 2022 г. Предишният път, когато Берлин обяви пакет от военна подкрепа, беше през май. Този транш възлизаше на 2,9 млрд. евро.
