Quantcast
ЕП настоя Москва да върне архивите на България | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Чужбина

ЕП настоя Москва да върне архивите на България

Остра резолюция изисква ЕС да преосмисли политиката си към Кремъл
15 207
 EPA/BGNES

Европейският парламент прие важна резолюция за политическите отношения между ЕС и Русия. Текстът заявява ясна подкрепа за руското гражданско и демократично общество, като прави разграничение между руското правителство и руския народ. Резолюцията беше приета с огромно мнозинство: 494 гласа "за", 103 гласа "против" и 72 гласа "въздържал се", предаде БГНЕС.

Документът призовава за единен отговор на враждебните политики на Кремъл и противодействие на незаконните действия на руските тайни служби на територията на България, Чехия и др., които нарушават суверенитета и представляват сериозна намеса във вътрешните работи на тези държави. По предложение на българския евродепутат Андрей Ковачев беше приета и поправка, с която поставяме въпроса за заграбените от армията на Сталин през 1944-1945 г. архиви на страните от Централна и Източна Европа. Въпреки многократните контакти на междуправителствено ниво през последните повече от 20 години, Русия все още не гарантира свободен и безпрепятствен достъп до така наречените „трофейни архиви“, които са били прехвърлени в Москва от окупираните територии.

От България са изнесени в СССР след 9 септември 1944 г. архиви от МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, Царската канцелария, лични архиви на български политици. Този въпрос е повдиган също в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от ръководителите на българската делегация Димитър Главчев (ГЕРБ) и преди това Лъчезар Тошев (СДС). Тези текстове не бяха подкрепени от евродепутатите от БСП, които гласуваха против цялата резолюция и изобщо не участваха в гласуването на текстовете за „трофейните архиви“.

В резолюцията се подчертава, че Русия продължава да извършва дейности в няколко части на света, включително в Западните Балкани, който включва потенциални нови държави – членки на ЕС, се характеризира със силно присъствие на Русия, особено в Сърбия.

В текста се подчертава, че режимът в Кремъл вероятно е използвал активни членове на руските разузнавателни служби в две експлозии в склад за боеприпаси през 2014 г., при която загинаха двама чешки граждани и бяха причинени големи материални щети; като има предвид, че същите служители на ГРУ са отговорни и за опита за убийство на Сергей и Юлия Скрипал в Обединеното кралство през 2018 г., при който беше използвано нервнопаралитичното вещество за военни цели „Новичок“; като има предвид, че служители на ГРУ също бяха обвинени в опит за убийство на Емилиян Гебрев, собственик на оръжейна фабрика, и на още двама души в България през 2015 г., както и в убийството на Зелимхан Хангошвили, убит през 2019 г. в Берлин от руски агенти; като има предвид, че незаконните действия на режима на Кремъл на територията на Чехия, България и много други държави членки, Обединеното кралство и държави от Източното партньорство е сериозно нарушение на техния суверенитет; като има предвид, че режимът в Кремъл не оказва съдействие при разследването на тези престъпления и осигурява подслон на основните заподозрени лица.

Русия прилага неприятелската концепция „Руски свят“, за да подготви почвата за намесата си в чужди държави в защита на руски сънародници. „Руският свят“ се популяризира от държавни медийни източници, като например Russia Today и Sputnik на родните езици на държавите – членки на ЕС.  Свободата на медиите в Русия се влошава бързо, тъй като руското правителство ускори своята дългогодишна кампания за потискане на гражданското общество и независимия печат и заплашва организации като „Медуза“, радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“, VTimes.

Стратегията на ЕС следва да бъде съсредоточена върху принципите на „отпор, ограничаване и сътрудничество“, които са насочени към укрепване на капацитета на ЕС за борба със заплахите от Кремъл, особено в региона на Източното партньорство, включително Беларус, както и в самата Русия, чрез защита на правата на човека и подпомагане на превръщането на Русия в демокрация в съответствие с принципа „демокрацията на първо място“.

ЕС трябва да извърши основна реформа на своята външна политика, за да покаже убедително своята амбиция като влиятелен фактор от световно значение и способността си да взема своевременни решения и да предприема решителни действия в областта на външната политика.

Външната политика на руския президент Владимир Путин очевидно е агресивна и ревизионна, тъй като той иска да бъде възприеман като защитник на руските интереси и се опитва да придобие контрол над територии, които счита за изгубени след разпадането на Съветския съюз, и отвъд тях.

Целите на режима на президента Путин включват и следните елементи: да се утвърди авторитетът на Русия като велика сила, да се консолидира намесата на режима в държавите от бившия Съветски съюз и извън тях, да се постави суверенитетът на влиятелните държави над правото на суверенитет на други държави. 

Настоящият руски режим заплашва мира и сигурността в Европа, като продължава да извършва системни нарушения на правата на човека спрямо своя народ и да проявява агресивно поведение във външната си политика, което включва, но не се ограничава само само до мащабни военни учения и струпване на военни сили, незаконната и ожесточена окупация и анексирането на Крим. 

Режимът на Путин нарушава международното право, намесва се в избори, нарушава морското и въздушното пространство на държавите в регионите на Балтийско море и Черно море. Липсата на адекватен отговор на ЕС спрямо различните руски нападателни действия от агресията срещу Грузия през 2008 г. насам, накара Русия да продължи агресивните военни и политически кампании, както в съседните държави така и отвъд тях, и по този начин да отслаби и подкопае основания на правила международен ред и стабилността в Европа и в други части на света. /БГНЕС

Още

7 алтернативни сценария за руско-украинската криза

27.01.2022

Г-н БАЛЕВ

1387
Кремъл: САЩ не отговарят положително на най-важния въпрос

27.01.2022

Обновена

3400
Русия пристъпва към процедура за отцепване на част от Украйна

27.01.2022

6971