Лидерите на ЕС се срещат днес и утре в Брюксел, за да обсъдят начини за радикално увеличаване на военната и финансовата подкрепа за Украйна на фона на призивите към държавите членки да поставят икономиките си "на военна основа".
Подхранвана от това, което един дипломат определи като ново "чувство за спешност и непосредственост" във връзка с войната в Украйна, реториката по отношение на Москва значително се изостри през последните няколко дни, съобщи „Гардиън“, предаде БГНЕС.
На 21 март се очаква министър-председателите да разгледат и спорните планове за конфискуване на милиарди евро под формата на лихви от замразени руски активи и изпращане на по-голямата част от парите в Украйна. България е представена от премиера в оставка Николай Денков. Очакваше се на днешния съвет страната да бъде представлявана от новия премиер Мария Габриел, но нейният избор засега изглежда провален.
"Сега, когато сме изправени пред най-голямата заплаха за сигурността след Втората световна война, е крайно време да предприемем радикални и конкретни стъпки, за да бъдем готови за отбрана и да поставим икономиката на ЕС на военна основа." Това заяви в писмо до лидерите на блока председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Подобни формулировки отразяват нарастващото разбиране, че ЕС трябва да засили кампанията си, за да помогне на Украйна да спечели войната и да осигури дългосрочната си отбранителна способност. Но Мишел също целеше да подготви европейската общественост за големи финансови искания в областта на отбраната, включително съвместно закупуване на оръжия.
Предупреждавайки, че европейците "са изправени пред решаващ момент", председателят на Европейския съвет заяви, че основната задача пред лидерите на ЕС е "бързото предоставяне на военна помощ на Украйна", която да надгради неотдавнашната инициатива на Чешката република, която само за три седмици успя да се снабди с 300 000 артилерийски снаряда на външните пазари.
На 21 март лидерите ще обсъдят идеята за отбранителни облигации, която беше лансирана от някои, включително от френския президент Еманюел Макрон, като средство за финансиране на увеличаването на инвестициите в отбраната.
Съседите на Украйна, като Естония, подкрепят използването на отбранителни облигации, докато пестеливите държави, сред които Нидерландия и Финландия, се противопоставят на идеята за общ дълг на ЕС, който ще тежи на данъкоплатците десетилетия напред.
Алтернативите повишаване на данъците или съкращаване на обществените услуги за финансиране на отбраната, са неприемливи за повечето хора. Един дипломат обаче повдигна въпроса за възможността всяка страна да бъде задължена да отделя 2 % от националния си БВП за отбраната на ЕС. Според тях това би довело до 80 млрд. евро.
Другата голяма, макар и спорна, идея, която е на масата, е конфискацията на милиарди евро под формата на лихви по руски активи - ход, който според поддръжниците би могъл да донесе на Украйна 27 млрд. евро печалба през следващите 4 години.
Дипломатите обаче твърдят, че предложенията все още са изпълнени с правни трудности.
На 20 март Кремъл заяви, че подобна стъпка би била "безпрецедентно нарушение на международното право".
Един от източниците заяви, че някои членове на Г-7 вече са отишли по-далеч от ЕС и разглеждат въпроса дали биха могли да използват и капитала на руските активи, който включва злато, пари в брой и облигации, замразени в техните страни.
Основното притеснение на лидерите е перспективата международните съдилища да наредят всички пари да бъдат върнати на Русия, като по този начин се разруши репутацията на Европа като сигурно убежище за инвеститорите.
А междувременно се оказа, че Унгария е наложила вето на предаването на руски активи на Украйна, за да се купи оръжие. Това означава, че на днешното заседание на Европейския съвет решение няма да бъде взето, съобщи "Дойче веле". Унгария смята, че парите могат да се използват за всичко друго, но не и за оръжие.
