На срещата си днес и утре в Брюксел 27-те лидери от Европейския съвет ще се опитат да убедят Израел да не предизвиква пълномащабна война в Близкия изток чрез контраудар срещу Иран, ще отправят призив за избягване на по-голям пожар в Ливан, а някои европейски държави ще настояват за още повече санкции срещу Техеран.
Според проекта на заключенията на Съвета те ще призоват "всички страни да проявят максимална сдържаност и да се въздържат от всякакви действия, които могат да увеличат напрежението в региона". Това няма да накара израелците и иранците да се разколебаят, съобщават европейски електронни издания, базирани в Брюксел.
Нищо от това не е от значение за Нетаняху, който не проявява особен интерес към призивите за прекратяване на огъня, отправени от ЕС или САЩ. В крайна сметка, когато се стигне до въпроса за директна атака срещу Иран, решаващият фактор ще бъде Вашингтон, основният гарант за сигурността на Израел, който заяви, че няма да подкрепи директна атака срещу Ислямската република.
Ако някоя страна от ЕС има скромни лостове за влияние, това ще бъде Франция, която се присъедини към САЩ и Великобритания, за да подпомогне противопоставянето на иранския бараж от 300 безпилотни самолета и ракети, изстреляни в събота.
Проектоформулировката относно Ливан също е свободна: "ЕС е готов да работи с всички партньори, за да се избегне по-нататъшна ескалация на напрежението в региона, по-специално в Ливан." Израел има дълга история на нападения в Ливан, за да се бори с Хизбула, марионетката на Иран, и изглежда малко вероятно да се откаже заради заключенията на Европейския съвет.
Стъпки на ЕС към повече санкции срещу Иран биха били по-скоро символични, отколкото променящи играта. Десетилетията на санкции не допринесоха за ограничаване на развитието на изключително успешната балистична програма на Иран. Снабден с петродолари и в сътрудничество с държави като Северна Корея, Техеран доказа, че умее да преодолява западното ембарго.
"Работим върху повече санкции срещу Иран, но трябва да бъдем реалисти по отношение на това, което можем да постигнем в региона", каза един дипломат от ЕС.
За някои от най-близките съюзници на Украйна високоефективната въздушна защита на Израел от страна на Запада през уикенда сякаш разкри двоен стандарт. Въпросът е защо той не е в състояние да поеме същите военни и финансови ангажименти към Украйна. "По време на нападението на Иран срещу Израел някои западни държави допринесоха за защитата на израелското небе като важен акт на солидарност", заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис. "Киев продължава да иска същия вид защита от една и съща група държави вече повече от две години."
Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че нападението срещу Израел трябва да помогне за разкриване на връзките между авторитарни държави като Русия и Иран, които нападат демокрации. Тази логика се използва и в САЩ, където се надяват, че иранската атака ще отключи средства в Конгреса не само за Израел, но и за Украйна.
"Фактът, че [руският външен министър Сергей] Лавров беше много щастлив, че е имал контакт с Иран точно преди да бъде извършена атаката, показва, че те са много свързани", казва Цахкна. "Ако губим войната в Украйна, това е просто зелена светлина за всички, от Китай или Иран". И затова "се надявам, че това ни окуражава като западни партньори да увеличим бързо подкрепата си за Украйна".
Преди обсъжданията на лидерите в сряда вечерта висши дипломати и служители на ЕС побързаха да дадат уверения, че Украйна остава на първо място в съзнанието на европейските лидери и няма да бъде заглушена от конфликта на Израел с Иран.
Руските атаки в Украйна "подчертават спешната необходимост от засилване на предоставянето на военна помощ, по-специално на способности за противовъздушна отбрана", заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в писмото си до лидерите.
Блокът е близо до подписване на споразумение за използване на по-голямата част от печалбите, генерирани от замразените активи на Русия, за закупуване на оръжия за Украйна.
В събота Берлин се съгласи да изпрати на Украйна система за противовъздушна отбрана "Пейтриът", заяви канцлерът Олаф Шолц, но Берлин не отстъпи от отказа си да предостави на Киев крилати ракети "Таурус" - нещо, за което е остро критикуван от украинския президент Володимир Зеленски.
Въпреки това инициативите за подкрепа на Киев се движат мудно, докато Русия напредва на бойното поле.
За украинците всичко това се оказва много недостатъчно.
"Цялата политика на Запада досега беше да ни предостави оръжия и боеприпаси, изчислени така, че Украйна да не загуби, но не и непременно да спечели", казва опозиционният депутат Ивана Климпуш-Цинцадзе.
