Министрите на отбраната на страните от НАТО обсъждат днес и утре в Брюксел как да помагат на Украйна, без да се намесят във войната. На пресконференция преди срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова съюзниците да "одобрят план, според който НАТО ще ръководи координацията на помощта за сигурност и обучението на Украйна", предаде ДПА, цитирана от БТА .
Проектът е основна част от отбранителния пакет за Украйна, който 32-членният алианс иска да одобри на срещата на върха на лидерите на НАТО във Вашингтон през юли.
Целта е да се прехвърли отговорността за координиране на военната помощ за Украйна от неофициалната структура, ръководена от САЩ, наречена Контактна група за отбрана на Украйна, към официалните структури на НАТО.
Между съюзници се водят разговори и за сключване на споразумение за дългосрочна финансова помощ за Украйна. Столтенберг заяви по-рано, че на страната са необходими най-малко 40 милиарда евро годишно.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров ще участва в срещата с министрите на отбраната на НАТО в рамките на координационен орган, наречен Съвет НАТО-Украйна.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин председателства днес заседанието на ръководената от САЩ инициатива, която беше обект на интензивни дискусии сред съюзниците преди срещата на министрите на отбраната.
НАТО договори ново име на мисията за обучение. Вместо Мисия на НАТО в Украйна (МНУ), инициативата ще се нарича Подпомагане на сигурността и обучение на НАТО за Украйна. Дипломати заявиха пред ДПА, че новото име се възприема като победа за Германия, тъй като уточнява, че мисията е свързана с дейности по подкрепа и обучение.
Повечето съюзници подкрепиха наименованието Мисия на НАТО в Украйна, но германското правителство твърдеше, че то може да бъде изтълкувано погрешно, като би означавал, че алиансът възнамерява да изпрати войски в Украйна, и може да бъде използвано от Русия за пропаганда срещу алианса.
Г-7 ГОТВИ ФИНАНСОВА БРОНЯ
Лидерите от Г-7 се събират в Италия на тридневна среща, в която се очаква да доминират темите за войните в Украйна и Газа, както и нарастващото напрежение в отношенията с Китай в сфери като търговията и сигурността, предаде ДПА.
Украинският президент Володимир Зеленски е поканен да участва в срещата на Г-7, която започва днес в курорта Борго Еняция на югоизток от град Бари в южната област Пулия.
Това може да бъде последната среща на върха на Г-7 за американския президент Джо Байдън. Тя ще се състои пет месеца преди той да се изправи срещу своя предшественик и настоящ съперник в напрегнатите президентски избори в САЩ - републиканеца Доналд Тръмп. Лидерите на седемте държави обмислят как да гарантират устойчивост на финансовата подкрепа за Украйна, независимо кой ще спечели в САЩ.
Европейските лидери също са подложени на вътрешнополитически натиск. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц ще участват, след като крайнодесните партии постигнаха големи успехи на изборите за Европейски парламент миналия уикенд.
След 14-годишно управление на консерваторите във Великобритания се очаква министър-председателят Риши Сунак да претърпи съкрушително поражение от опозиционната Лейбъристка партия на парламентарните избори на 4 юли, посочва ДПА.
Украйна ще бъде на първо място в дневния ред на срещата на развитите индустриални демокрации в света: Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ. Европейският съюз също участва.
Киев може да очаква да получи нов огромен пакет от помощи от Г-7 за отбраната си срещу Русия. Лидерите ще се споразумеят да финансират заем от 50 милиарда долара за Украйна с лихвите от замразени руски държавни активи. Голямата част от замразените активи, около 210 млрд. евро, се намира в Европейския съюз. Парите на Русия генерират милиарди приходи от лихви всяка година.
След месеци на преговори Байдън и Зеленски ще подпишат в рамките на срещата на върха на Г-7 и двустранно споразумение за сигурност между САЩ и Украйна, съобщиха от Белия дом.
Освен Зеленски на разговорите в Италия ще присъстват и лидерите на Турция, Бразилия и Индия. Папа Франциск ще бъде първият водач на Римокатолическата църква, който участва в среща на високо равнище на Г-7. Той е поканен да говори за опасностите, които поражда изкуствения интелект.
