Ако Китайската комунистическа партия (ККП) наистина вярва, че има териториални претенции към Тайван, тогава трябва да се опита да си върне земя от Русия, заяви президентът на Тайван Лай Чинг-те, цитиран от "Гардиън''.
Лай каза това в интервю за местни медии в неделя, отбелязвайки различния подход на Пекин към два исторически момента на териториална загуба.
Под управлението на Си Цзинпин ККП твърди, че Тайван е китайска провинция, управлявана от незаконни сепаратисти. Китайският президент се закле да анексира Тайван чрез ''обединение''.
Пекин твърди, че Тайван е бил част от Китай от ''древни времена'', но е бил превзет от Япония през ''века на унижението'' - период между 1839 и 1949 г., през който Китай многократно е бил обект на поражение и подчинение. Пълното възстановяване на загубите на Китай от онова време е водеща тема за ККП, която днес до голяма степен се фокусира върху острова. Лай Чинг-те, който бе избран за президент на Тайван през януари, отбеляза, че Китай също губи земя от Русия през този период, но не полага никакви усилия да си я върне. По думите му това показва, че плановете на Пекин да анексира Тайван – за което той не изключва използването на сила – не са водени от амбиция за териториалната цялост.
''Ако е в името на териториалната цялост, защо не си върне земите, окупирани от Русия, които бяха подписани в Айгунският договор? В момента Русия е най-слаба, нали?'', каза той, позовавайки се на договор от 1858 г., в който Русия анексира около 1 милион квадратни километра китайска територия.
Лай заяви, че истинските мотиви на Пекин са геополитически, като целта е да промени световния ред в своя полза. Тайван е основен остров в първата островна верига на Тихия океан и контролът би дал на Китай изключително стратегически достъп и преминаване, както и засилен контрол над Тайванския проток.
Айгунският договор е сключен на 16 (28) май 1858 г. в град Айгун. Предмет на договора е изменение на руско-китайската граница в посока на разширяване на владенията на руската империя. С този договор левият бряг на река Амур от река Аргун до устието е признат за собственост на Русия; усурийският край от вливането на река Усури в река Амур до морето остава като общо владение докато се уточни границата, а плаването по реките Амур, Сунгари и Усури се разрешава само за руски и китайски плавателни съдове и се забранява за всички останали.
