Медал №225/16.
Зад този код се крие първото българско отличие в Токио 2020, което спечели Антоанета Костадинова в стрелбата от 10 м с въздушен пистолет. Нейният сребърен медал е общо 225-и за България от олимпиади и 16-и в спортната стрелба.
За да стигне до него, Костадинова претърпя разочарованието да не бъде допусната до игрите в Пекин `08, да пропусне финала в Лондон `12 за 1 мм и да направи несполучлива серия в началото на финала в Рио `16, отредила ѝ едва 8-о място.
Преди Токио 2020 трикратният спортист №1 на Търговище имаше съмнения: "Това, че повече от година нямаше състезания, че тренировките не протичаха както обикновено, нямаше как да не си окаже влияние не само на мотивацията ми, на резултатите ми, а и изобщо на нагласата ми към стрелбата и към тренировките. Определено се демотивирах. Започнах да гледам по един друг начин на това, което го правехме до момента, тъй като в един момент осъзнаваш, че в крайна сметка най-важното е семейството и децата. Все бях от състезание на състезание, никога не съм имала такава възможност дотолкова да вляза и в ежедневието им. Но ние сме като прогнозата за времето - днес имаш късмет, утре не. Всичко може да се случи."
И наистина - късметът този път бе с нея и тя
не само влезе на финала, но и до последния изстрел водеше.
За да я изостави на последния патрон, с който тя изгуби аванса си в битката за златото срещу рускинята Виталина Бацарашкина.
Въпреки това олимпийски призьор №10 за България в стрелбата не бе разочарована.
"Това е първи медал за България в стрелбата от 2004 г. и съм много щастлива, че точно аз най-сетне го спечелих - каза тя на пресконференцията. - Емоциите са много, много големи - отвътре, отвън. Видях колко много хора се радват за мен. Приятелите ми, колегите ми състезатели. Всичко това е заради моя треньор, защото без него или без моето семейство нямаше да съм тук и да държа този медал, който е толкова важен за мен."
Наистина
семейството и треньорът са двата ключови фактора
за спортните успехи на Костадинова, която в кариерата си има още 5 златни, 3 сребърни и 7 бронзови медала от Световната купа, 3 сребърни индивидуални отличия и едно златно (отборно тази година) от европейски първенства.
Антоанета Бонева, както бе известна преди да се омъжи, започва да тренира в родния Търговище, когато е 18-годишна, а става елитен състезател през 2004-та - по времето, когато Мария Гроздева спечели последния доскоро олимпийски медал в стрелбата. Баща ѝ Николай Бонев и леля ѝ Марияна Бончева са бивши състезатели по стрелба. При това Николай е приятел и бивш съотборник в "Светкавица" с треньора Христо Маринов, който е с Антоанета през целия ѝ състезателен път. С Маринов са заедно и в добро, и в лошо.
А лошото не закъснява още в началото. Наскоро попаднала в националния отбор, Бонева се класира за Пекин `08, но
три месеца преди началото бе наказана за 2 години,
защото при допинг проба в организма ѝ е засечен кокаинов метаболит - случай, около който има много неясноти и до днес.
Тогава тя твърди, че друг е отговорен за това, а след изтичането на наказанието казва: "Нямам доказателства и не искам да казвам имена. Запазвам си правото да се съмнявам кой го е направил, но ще мълча. През тези 2 г. разбрах на кого мога да вярвам и да разчитам. Подкрепата от моя треньор, родителите и най-близките приятели ми помогна изключително много."
Точно Маринов я убеждава за се върне в елитния спорт и тя го прави повече от убедително, започвайки да печели призови места по големи състезания. Класира се без проблем и за Лондон `12. Но в олимпийския дебют преживя ново разочарование, защото буквално милиметър в последните изстрели я раздели от финалите и на 10, и на 25 м и тя остана съответно 9-а и 10-а.
Тогава Христо Маринов каза: "Тя загуби 2 години, липсваха ѝ състезания. Пък и бе забравена от федерация, от министерство, от всички. Доста трудно бе да се опази за спорта. Но успя. Пет-шест мои приятели й даваха по 20-30 лева месечно, за да може да преживява."
В Рио `16 Антоанета - вече с променена фамилия след брака си с Росен Костадинов, най-после влезе във финал - на 25 метра с малокалибрен пистолет, но
там късметът не бе с нея
и тя остана на последното, осмо място.
И едва при третото си участие, вече 35-годишна, стигна до своя медал, който ще остане в олимпийската ни история като №225/16.
"Благодаря на всички, замесени в процеса, довел до медала. Благодаря на човека, който е до мен. Този медал е само за него - за треньора ми Христо Маринов. - каза Костадинова. - Медалът от олимпиада не може да бъде сравнен с такъв, от което и да е друго състезание. Вярвам, че след като една жена уреди личния си живот и има съпруг, който я подкрепя, и прекрасни деца, това помага. Двете ми деца са моето злато."
Наистина, семейството е голямата опора на Антоанета. Съпругът ѝ Росен е
бивш гимнастик, а тя се запознава с него случайно.
"Нашите семейства са приятелски. Неговите родители имаха автосервиз, където той работеше. Тогава карах "Нисан Микра" и единият му фар не работеше. На 1 юни 2012 г. ставаше задължително карането с включени светлини, а аз трябваше да ходя на състезание. Затова на 31 май по спешност отидох в сервиза и той успя да ми помогне. Росен бе чувал за мен и се притесни, когато ме видя. Аз пък го харесах веднага. После харесах и характера му. За него няма "не" - всичко ще направи, за да стане. На моменти се усещам, че и аз мисля като него. Понякога е критичен, но това ме стимулира да направя нещата както трябва", разказва Антоанета, която година по-късно - само месец след игрите в Лондон, сключва брак с Росен и става г-жа Костадинова. Сватбата в Търговище е със стотина гости, а шаферка е Маги, дъщерята на двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева.
Росен е ловджия, но съпругата му никога не ходи с него на лов,
защото мрази ритуала по убиване на животни.
Той и родителите му обаче се превръщат в още една голяма опора за нея през последните години, като ѝ оказват неоценима помощ при отглеждането на двете им дъщери. В това време Антоанета не само тренира, но и успява да завърши следването си в Шуменския университет и се дипломира в специалността "Педагогика на обучението по физическо възпитание".
Защото след края на състезателната си кариера иска да е треньор - харесва ѝ работата с деца. Но кога ще дойде този край, все още тя самата не знае, макар да заяви преди време: "Един спортист трябва да се откаже, когато е на върха. Дано и моят късмет проработи един ден и аз да стана олимпийска шампионка."
Е, ако Антоанета Костадинова реши да изчака и да участва на още едни олимпийски игри, за да постигне мечтата си - от това само ще спечелят и спортната ни стрелба, и българският спорт.
ДЕФЕКТ ИЛИ ПРЕДИМСТВО
Антоанета Костадинова е от съвсем малкото състезателки по стрелба с пистолет, която се прицелва не с "правилното" око. Тя е десничар, но гледа мерника с лявото око - просто има проблем с дясното и така е тренирала. Това е необичайно и обикновено се смята за дефект в подготовката, но олимпийската вицешампионка казва: "За мен е нещо нормално, така съм свикнала. Често съм виждала колежки и съпернички да ме гледат стъписано, когато загряваме преди състезание. Сякаш си мислят: "Какви ги вършиш, затваряш грешното око!?". При мен обаче това прицелване работи."
