Крак, открит на Еверест, може да разреши една от най-големите мистерии на алпинизма, пише Би Би Си. Смята се, че той принадлежи на британеца Андрю "Санди" Ървайн, изчезнал преди 100 години. Ако това бъде доказано и от ДНК-анализите, може да се окаже, че първенецът на Земята е бил изкачен за пръв път близо три десетилетия преди постижението на Едмънд Хилъри и Тензинг Норгей.
Андрю Комин "Санди" Ървайн е спътник на легендарния Джордж Малъри в последния му опит да изкачи Еверест през юни 1924 г. На 8 юни двамата тръгват от лагер 6 към върха и изчезват. За последно са видени от друг участник в експедицията - геологът Ноел Одел, на 8603,5 м.
Тялото на Малъри беше намерено едва през 1999 г. от американски алпинист. През годините имаше опити да се търси тялото на Ървайн, тъй като се смяташе, че е носел камера с непроявен филм, който може да докаже, че той и неговият партньор са успели да изкачат Еверест.
Миналия месец екип от алпинисти, снимащи документален филм за National Geographic, се натъкна на крака, разкрит от топенето на ледник. Прочутият авантюрист Джими Чин, който ръководи екипа, приветства откритието като "монументален и емоционален момент". Чин е известен като съавтор на спечелилия "Оскар" документален филм за катерене Free Solo.
Мнозина се чудят дали участниците в екипа през 1924 г. са станали първите хора, изкачили Еверест, 29 години преди Хилъри и Норгей да достигнат върха. На 22 години, когато изчезва, Ървайн е най-младият член на експедицията, която интригува света на алпинизма от век.
Британските власти сега проверяват самоличността на крака с помощта на ДНК проба, според доклад на National Geographic. Но екипът по продуциране на филма е доста уверен, че принадлежи на Ървайн, тъй като чорапът, намерен в ботуша, е избродиран с думите "A.C. Ървайн".
Откритието е направено, когато екипът се спуска по ледника Централен Ронгбук до северната стена на Еверест. По пътя те откриват също кислородна бутилка, отбелязана с датата 1933 г., когато е имало експедиция за търсене на останки от двамата изчезнали алпинисти. Ентусиазирани от този възможен знак, че тялото на Ървайн може да е наблизо, екипът претърсва глетчера няколко дни, преди един от тях да види ботуша да стърчи от топящия се лед. Екипът изчислява, че ледът се е стопил само седмица преди откритието. Кракът е преместен поради опасения, че гарвани го обикалят, и е предаден на китайските алпинистки власти, които управляват северната стена на Еверест, се казва още в доклада.
Джули Съмърс, потомка на Ървайн, каза в изявление, че е била "развълнувана до сълзи", когато Чин й разказал за откритието.
Кой е Андрю Ървайн
Андрю Ървайн е роден на 8 април 1902 г. в семейството на историка Уилям Фъргюсън Ървайн. Учи инженерство в Оксфорд, където е част от отбора по гребане. С негово участие отборът успява да извоюва единствената победа на Оксфорд в традиционното състезание с Кеймбридж между 1913 и 1937 г.
През 1923 г. Ървайн участва в университетска експедиция до Шпицберген, където се представя отлично. Водач на експедицията e Ноел Одел - същият, който го вижда за последно жив с Малъри под Еверест. Впечатлен от способностите му, Одел го препоръчва за третата британска експедиция до Еверест, като го представя като така необходимия на групата "супермен". По това време Ървайн е 21-годишен студент.
Ървайн потегля за Хималаите от Ливърпул на борда на кораба "Калифорния" на 29 февруари 1924 г. С него пътуват още трима участници в експедицията, включително Джордж Малъри. Малъри по-късно пише на съпругата си, че "човек може да разчита на Ървайн за всичко, освен може би за разговор".
По време на еспедицията Ървайн прави значителни подобрения на кислородните апарати, като усъвършенства функционалността им, олекотява ги и ги прави по-издръжливи. Той се грижи и за фотоапаратите, леглата, примусите и почти всичката друга техника на експедицията. Всеобщ любимец е заради изобретателността си, благия характер и способностите.
Последният опит към Еверест
В началото на юни експедицията прави два неуспешни опита да стъпи на върха. Остава време само за още един опит, преди тежкият снеговалеж, донесен с летния мусон, да направи катеренето невъзможно. Последният шанс се пада на най-опитния алпинист в групата - Джордж Малъри. За изненада на всички, Малъри избира за партньор 22-годишния неопитен Ървайн пред далеч по-опитния Ноел Одел. Смята се, че Малъри е предпочел Ървайн заради уменията му да работи с кислородните апарати, но и до днес текат дискусии какво точно е наклонило везните към него.
Малъри и Ървайн започват изкачването си на 6 юни и в края на следващия ден вече са установили последен лагер на 8168 м, откъдето да атакуват последните метри към върха. Не се знае в колко часа тръгват на 8 юни, но има косвени свидетелства, че това не е станало достатъчно рано, както се е надявал Малъри.
Одел, който ги осигурява до лагер 6, ги вижда за последно в 12:50 ч. - много по-късно от очакваното, да се изкачват по Второто стъпало (8610 м) на североизточния хребет и да вървят уверено към върха, макар че в следващите години се развихрят много спорове на кое точно стъпало ги е видял Одел - според това може да се направи извод и дали е било невъзможно да стъпят на върха или напротив - почти е сигурно, че са стъпили.
Около 14:00 ч. Одел достига лагер 6 (8138 м) при започващ снеговалеж и усилващ се вятър. В палатката на Малъри и Ървайн той открива резервни дрехи, остатъци от храна, спални чували, кислородни бутилки и части от кислороден апарат, а отвън - още части от кислородния апарат. Няма оставена бележка кога са тръгнали към върха, нито пък какво ги е забавило. Одел напуска лагер 6, изкачва се около 61 м нагоре в посока към върха във виелица и лоша видимост и започва да вика в опит да насочи двамата си другари към лагера, в случай че са наблизо. След около час напразни усилия, той се връща в лагера. Бурята утихва, небето се прояснява и цялото северно лице на Еверест се окъпва в светлина, но от Малъри и Ървайн няма и следа. Одел оставя компаса на Малъри, който носи от лагер 5 и слиза към лагер 4.
На сутринта (9 юни), Одел и още един член на експедицията - Джон Хазард, внимателно инспектират лагери 5 и 6 с бинокли, но не откриват и следа от Малъри и Ървайн. На 10 юни шерпите са изпратени да слизат към лагер 4 поради невъзможност да продължат към лагер 6. В бурен вятър Одел отново се качва сам до лагер 6, където пристига около 11:00 ч. Там вижда, че Малъри и Ървайн ги няма и всичко е, както е било два дни по-рано. Прави още един опит да ги търси в околността, но след два часа напразни усилия се връща в лагер 6, изнася двата спални чувала до ръба на една пропаст и там ги разполага под формата на буквата Т, за да съобщи, че няма следа от Малъри и Ървайн. В 14:10 ч. Джон Хазард в лагер 4 (1128 м по-надолу), вижда сигнала и разпознава значението му - алпинистите предварително са направили код от знаци, с които да комуникират.
В 14:15 ч. Хазард нарежда шест одеяла във формата на кръст на снега - знак за смърт, за да съобщи вестта на лагер 3. Новината достига до лидера на експедицията Едуард "Теди" Нортън, който нарежда да се разположат три реда одеяла върху ледника, за да се даде указание на Одел: "Преустанови търсенето и слизай надолу". Одел взема компаса на Малъри и кислородния апарат и слиза в лагер 4.
На 13 и 14 юни в базовия лагер е изработена и поставена мемориална пирамида в памет на всички загинали в британските експедиции от 1921, 1922, 1924 г. На 19 юни в Лондон се получава кодирана телеграма: "Малъри Ървайн Nove Останалите Alcedo". Nove означава, че двамата са загинали, а Alcedo, че останалите са добре.
Издирване и находки
На 30 май 1933 г., по време на британска експедиция Пърси Уин-Харис и Лорънс Уейджър тръгват да щурмуват върха от лагер 6 (8380,4 м). След приблизително час катерене, Уин-Харис, който върви отпред, открива ледена брадва на около 18 м под ръба на Североизточния гребен и на 229 м под Първото стъпало, на височина 8450 м. Двамата оставят брадвата там, където я откриват, но на връщане от неуспешния си опит да качат върха, я прибират, а Уин-Харис оставя своята на мястото на намерената. Смята се, че брадвата със сигурност е или на Малъри, или на Ървайн, защото в този участък са били само те двамата. Първоначалната хипотеза е, че инструментът е на Малъри, тъй като е бил швейцарско производство, а Малъри е бил в Алпите преди хималайската експедиция. През 1962 г. обаче един от братята на Санди Ървайн открива същите резки, каквито има издълбани на брадвата, на друго негово пособие, поради което сега се смята, че находката под Еверест по-скоро е принадлежала на Ървайн.
През 1937 г. друг участник в експедицията от 1933 г. Франк Смайт разказва на Теди Нортън, че при друга експедиция през 1936 г. оглежда Североизточния гребен с мощен телескоп от базовия лагер и забелязва обект, за който предполага, че е тялото на един от двамата изчезнали, но замълчава, защото не иска да прави медийни сензации. Публично това става известно едва през 2013 г.
През 1980 г. японски алпинисти разказват, че при съвместна експедиция на Еверест, китайски алпинист им е казал, че през 1975 г. е видял телата на двама загинали. За единия повтарял "англичанин, англичанин". През 1999 г. е организирана експедиция, която да тръгне по следите на това сведение. На 1 май 1999 г., на 8156 м височина е открито частично замръзнало тяло. Първите предположенията са, че това е Ървайн, тъй като за него се смята, че е паднал от мястото, където е открита брадвата му. После обаче е открит етикет "Дж. Малъри". В дрехите му са намерени писма и други лични вещи, но няма и следа от фотоапарата. Алпинистите оставят тялото там, където е открито.
Откритието дава основания да се смята, че Малъри може би е стигнал върха - дъщеря му казва, че баща й е носел снимка на жена си с намерение да я остави на върха, а такава снимка не е открита в него. И още нещо - слънчевите очила са в джоба му, което подсказва, че може би е погинал през нощта. А ако не бяха успели да стигнат върха, нямаше да има и причина да са на такава височина толкова късно.
През 2019 г. друга експедиция обследва с дронове района, където е тялото на Малъри, с надежда да открие и Ървайн. Вместо това, става нещо необяснимо - Малъри го няма там, където е оставен. Тогава възникват съмнения, че китайците, които контролират тибетската страна на върха, са местили тела на загинали алпинисти.
