"Западният гребен на Еверест", Николай Петков
издателство "Евъргайд"
Четири десетилетия след изкачването на Еверест от българските алпинисти един от тях, Николай Петков, създава тази документална книга, за да затвори за себе си тази страница. "Годините минават и заминават, а върховете остават. Дори да построят лифт или подземна железница до Еверест, винаги ще се намерят лудите глави, които ще изберат по-трудния път, за да бъдат удовлетворени. Такава е човешката природа – търсеща." – казва авторът. Може би затова той събира сведения, снимки, спомени и документи, за да опише точната картина на изкачването през 1984.
Когато има организирана експедиция, постиженията се дължат на общите усилия на всички участници в нея. "В една голяма експедиция не всички имат шанс да опитат изкачване на върха, особено по такъв сложен маршрут – има много работа, която да се извърши… Всеки от нас беше отишъл там да даде всичко от себе си, за да може някой да стъпи на върха." Всеки има своя задача, функция и принос към успеха на покорителите. Различните обстоятелства довеждат до героизиране на един или друг от алпинистите, а много заслужили личности остават в сянка и постепенно биват забравени. В "Западният гребен на Еверест" Николай Петков прави исторически преглед на изкачванията и на опитите за изкачване на върха, по-специално по маршрути, включващи точно този подстъп към него. Изброени са всички експедиции, участниците в тях поименно, като с бележки под линия са откроени най-изявените, с най-забележителните постижения, например които са открили нов маршрут, поставили са рекорди или са изкачили много върхове. Направен е анализ на екипировката и стила на катерене.
В наши дни има достъп до всякаква информация, която през 1984 година е била недостижима. Не е имало начини за предварително изследване на маршрутите, нито лесен достъп до документацията на предишните експедиции от други държави. През годините към Еверест ту е позволявано, ту е забранявано да се минава през Тибет и Непал. Алпинистите са тръгвали към покрива на света като към друга планета, напълно съзнавайки, че оставят живота си на милостта на лавините, на студа – десетки градуси под нулата, и на ураганните ветрове.
Книгата е научна и документална. В нея са включени точни данни, изследване на геологическия строеж на планината, радиограми, интервюта, лични свидетелства от първо лице. Това издание е предназначено за специалисти и езикът в огромната си част е изпъстрен с термини, неразбираеми за широката публика. В края на книгата има две страници с пояснения, но те не са достатъчни за не-алпинистите. Въпреки това постепенно читателят навлиза в тематиката и в спецификата на речта, ориентира се по контекста и скоро сухата материя започва да въздейства и на емоциите. Макар да се разказва съвсем накратко за всяка от експедициите, има личности, които се открояват, и събития, които възпламеняват въображението.
Около две трети от книгата са посветени конкретно на българската експедиция през април-май 1984 година. Дадена е думата на всеки от участниците – с извадки от предишни книги и публикации, с интервюта, проведени от Таня Иванова, с радиограмите, които са запазени. С QR кодове всеки може дори буквално да чуе гласовете и атмосферата.
С всяка следваща страница книгата от суха и информативна става все по-вълнуваща. Дори за съвсем външен човек напрежението е непоносимо на моменти. Характерите, които се сблъскват; различните възгледи, другарството и сплотеността, актовете, продиктувани от амбиция или от приятелска готовност за саможертва. Понякога разказите на участниците в експедицията се допълват, друг път си противоречат. Снимките допълват образната представа, а читателят си отбелязва непременно да посети музея на спорта, за да види със собствените си очи съхранените предмети и да се докосне до тези изключителни изживявания.
Малцина са постигнали такъв спортен успех и такъв човешки подвиг. За да го направят, те са били отдадени до край, посветили са години от живота си, подлагали са се на екстремни изпитания и по време на подготовката "по всички правила на спортната наука", и при щурмуването на планината. Нужни са специфични физически, но и морални качества. Петима българи се изкачват на Еверест при тази експедиция, от върха се връщат четирима. Разбира се, в книгата се коментират причините за този развой на събитията. Авторът категорично и ясно споделя своята оценка. "По-големи и по-малки грешни действия на различни етапи от изпълнението до самия му край доведоха до неуспех. Да, именно до неуспех, защото изкачване на върха с цената на човешки живот не мога да нарека по друг начин… Далеч съм от мисълта да бъда съдник на когото и да било. Считам, че всеки има право да рискува живота си, както намери за добре и в името на каквото прецени. Но не и в група или експедиция, в която всички са зависими един от друг, рискува се животът и на други… Искам да подчертая грешките по същество, а не кой ги е направил."
В същото време на страниците на книгата Николай Петков дава възможност и на останалите да споделят своята преценка. Книгата съдържа богата информация; в нея са публикувани снимки, които се показват на широката публика за първи път.
"Най-трудни са последните крачки и е важно да ги направиш." Написването на тази книга е още една стъпка от експедицията.
"Западният гребен на Еверест" не се продава в книжарниците, а само на събития и във физически и онлайн специализирани магазини за алпинизъм.
