Медия без
политическа реклама

Голямото излагане на Изпълкома на БФС

Част от решенията на най-висшия оперативен футболен орган през последните години граничат с абсурда

БФС
Заседанието на Изпълкома от 19 август, чиито решения Търговският регистър отказа да впише заради процедурни нарушения.

Идния месец се навършват 16 г. от избирането на Борислав Михайлов за президент на БФС. Очаква се на 12 октомври да се проведе и предсрочен конгрес, свикан с решение на Софийския градски съд. Поводът е подходящ за ретроспекция за изминалите четири 4-годишни мандата на шефа на българския футбол.

За съжаление, успешните моменти в това управление бяха засенчени от скандалите в последните години, а върхът бе подаването на оставка и решението на Михайлов да си я оттегли през април т.г. В поредица от материали "Сега" ще се опита да отсее ключови моменти от "ерата на Михайлов" - такива, които са неудобни за пред обществото и бяха заметени или удобно забравени.

За начало - да разгледаме поведението на Изпълкома, особено през последния мандат. Висшият ръководен орган във футбола ни е съставен от самия Михайлов и още 14 души - вицепрезидентите Михаил Касабов, Атанас Фурнаджиев, Емил Костадинов и Румян Вълков, а също и редовните членове Йордан Лечков, Камен Костадинов, Кирил Домусчиев, Спас Русев, Валентин Михов, Димитър Георгиев, Венцеслав Стефанов, Петър Величков, Михаил Статев и Панайот Рейзи.

Както е видно - уважавани хора, успели бизнесмени, политици, ръководители или футболни президенти... За съжаление, в последните години някои от действията и решенията им бяха повлиявани от мнението на Борислав Михайлов. Голям минус бе и, че често се действа с пълномощни на заседанията и това също донякъде изкривява гласуванията. И всичко това водеше до нелогични, абсурдни или откровено скандални действия, като например:

 

Оставката на Михайлов...

Защо и как Борислав Михайлов първоначално отказа да подаде поисканата от Бойко Борисов на 15 октомври 2019 г. оставка, а само след няколко часа я депозира, си знаят вероятно само те. Но фактите са, че три дни по-късно, на 18 октомври, на заседание на Изпълнителния комитет (ИК) бе решено вицепрезидентът Михаил Касабов да стане и.д. президент до провеждане на извънреден изборен конгрес.

Така Касабов бе вписан на 12 ноември в Агенцията по вписванията (АВ) като представляващ БФС. И това е една от основните причини за първоначалния отказ на Агенцията да впише отново Михайлов, след като той си оттегли оставката на 28 април т.г. (ИК е определил Касабов да бъде и.д. до провеждането на предсрочен конгрес, какъвто така и не се състоя). Другият мотив на АВ е "Уставът (б.р. - на БФС) не допуска процедура по оттегляне на оставка. Подобно действие би създало правна несигурност у всички трети лица относно това кое е лицето, овластено да представлява сдружението и да изпълнява останалите функции на президент, вменени в устава (б.р. - става въпрос за Касабов)."

Дали членовете на Изпълкома са били наясно с това, или не, но охотно приеха оттеглянето на оставката и от АВ веднага отказаха вписване в Търговския регистър. По-късно Софийският градски съд (СГС) отмени отказа и Михайлов бе вписан на 26 август, но се създаде период от 4 месеца на несигурност и объркване. 

 

... и последвалите оставки в Изпълкома

На въпросното заседание на ИК на 18 октомври 2019 г. заедно с оставката на Михайлов писмени заявления за напускане подават петима членове - Спас Русев, Атанас Фурнаджиев, Камен Костадинов, Валентин Михов и Петър Величков. В положение на оставка те продължават да се явяват на сбирките на ИК. По-късно в различни медии се появиха информации, че в протокола от заседанието е вписано как още четирима души подават устни оставки в знак на съпричастност с Михайлов. И до момента не е ясно дали наистина е вярно, но и да е така, това си е останало явно само за вътрешно ползване. 

 

Как се изолира "черна овца" от стадото

В предишни състави на Изпълкома често е имало различни "групички по интереси", нерядко и словесни сблъсъци. Но в сегашния състав всичко тече по мед и масло. Решенията се взимат обичайно с единодушие. Докато един от членовете - Петър Величков, не реши да мине в опозиция на Михайлов и започна да работи за каузата на Димитър Бербатов.

Президентът се изнерви и го изолира от заседанията: "Няма такъв член като него, който да прави кампания срещу хората, с които работи. Няма право да бъде член такъв, който изнася информацията от заседанията. Няма как да стане! Няма как да бъде и тук, и да се готви за конгрес с неговата компания. Не може да си тук и да критикуваш колегите си, докато си седнал с тях на една маса".

Все "правно издържани" основания от негова страна... И Величков вече не е канен на заседанията на Изпълкома. Макар че в устава на БФС ясно е записано, че мандатът на член на ИК не се прекратява по желание на президента, а само от конгрес. Но на останалите членове на ИК явно това противоуставно игнориране не прави впечатление. Или пък не искат да развалят хатъра на президента.

Само че резултатът е следният: решенията от заседанието на 19 август т.г. (на което не бе приета подписката на екипа на Бербатов за предсрочен конгрес на 21 септември) не бяха потвърдени от Агенцията по вписванията. Причините: липса на покани към всички членове, както и подписът под самите покани на Борислав Михайлов в качеството му на президент на БФС. Тогава обаче той все още не е вписан като такъв. Това стана седмица след заседанието - на 26 август.

Не изглежда резонно в ИК да не са знаели, че подписът на Михайлов не трябва да е там, особено при наличието на толкова юристи във футболната върхушка - изп. директор Борислав Попов, плюс членовете Камен Костадинов, Михаил Статев, а и самият Михаил Касабов (още повече че тогава той все още е и.д. президент пред АВ). Но явно се е действало с идеята интересът на шефа да е защитен...

На 8 септември пък имаше друг скандален момент. За да бъде насрочен по неукорим начин редовен конгрес на БФС на 18 март 2021 г., се свиква ново заседание на ИК. Този път всички получават покани, но Величков първоначално не е допуснат да влезе от охраната. И това - пред очите на медиите. 

 

Още морални казуси в комитета

Изпълкомът по никакъв начин не се впечатлява, че един от членовете му - Панайот Рейзи, е отстранен като кмет на Созопол по обвинение за присвояване на средства в особено големи размери. Самият Рейзи явно не смята да прибегне до "ход на честта" да се оттегли и от ИК, а и никой не поставя въпроса.

На никого в ИК не прави и впечатление, че друг от членовете - Венцеслав Стефанов, е признат за виновен от Комисията по защита от дискриминация. На 13 юли т.г. той бе глобен с 500 лв. за дискриминационна обида на принципите "раса", "сексуална ориентация" и "лично положение". Този факт също удобно е пропуснат на заседанията на Изпълкома, не се стига дори до елементарно мъмрене за пред обществото. Макар че в други държави и за по-малко си подават оставките. Освен това темата за расизма е особено щекотлива в УЕФА. Тук обаче се стигна само до това, че Комисията по етика и феърплей към БФС обяви през март т.г. как се сезира за думите на Стефанов, но... дотам.

 

Реакциите спрямо държавни институции

След като Софийският градски съд (СГС) уважи жалбата на Димитър Бербатов и насрочи извънреден конгрес на БФС за 12 октомври, на последвалото заседание на ИК бе прието становище, в което пише: "БФС намира за парадоксално, че с днешна дата СГС взема формални решения, с които пряко се намесва в самоуправлението на най-голямата спортна федерация в България".

И това, въпреки че футболният съюз е регистриран по българското законодателство и действията му трябва да са съобразени със законовите разпоредби и решенията на съдебните органи.

И друго четем в същото становище на БФС: "Буди интерес и фактът, че искането на подписалите се клубове, членове на БФС, внесено от инициативен комитет до съда, е за конгрес на 21.09.2021 г., а СГС насрочва датата 12.10.2021 г.".

Което е наистина нелепо от страна на ИК и опит за "изсулване от ситуацията". Та нали решението на СГС е от 8 септември и няма как да се спази законовият едномесечен срок за свикване на конгрес, тъй като 21 септември е само 13 дни по-късно! 

 

Лобисткото правило за вратарите извън ЕС

На 1 октомври 2019 г. Изпълкомът взе решение, което предизвика много полемики: "Приема предложението на треньорската школа за забрана участието на вратари с паспорти от държави извън Европейския съюз в професионалния ни футбол от началото на състезателната 2020/2021 година".

Още на следващия ден Михаил Мадански, организатор по учебна и научна работа в Българската треньорска школа по футбол, обяви публично: "Не сме обсъждали, не ни е поставян въпрос, не сме правили никакви изследвания, не сме участвали в подобно обсъждане с подобни предложения". После изведнъж се оказа, че предложението било дошло лично от директора на школата Лъчезар Димитров, който е и спортно-технически директор на БФС. Но е подкрепено охотно от Михайлов.

Президентът на БФС тогава се оправдава, че е загрижен за липсата на достатъчно качествени млади вратари (б.р. - поне откъм добри вратари националният ни тим никога не е страдал). Всъщност към датата на приемане забраната засегна едва двама -  аржентинеца Хорхе Броун ("Лудогорец") и черногореца Милан Миятович ("Левски"). От тях редовно играеше само вторият, като твърда резерва му бе... синът на Борислав Михайлов - Николай.

След остри полемики, недоволство и съмнения за лобизъм малко преди началото на сезон 2020/2021 Изпълкомът (тогава Б. Михайлов още бе в оставка) замаза ситуацията с едно вметнато изречение за взети решения на 25 юни 2020 г.: "ИК също така отмени взетото на 1 октомври 2019 г. решение за картотекиране на вратари единствено с гражданство на страна - членка на ЕС".

 

Странният край на сезон 2020/2021

Съмненията за прокарване на частни интереси в Изпълкома бяха силни и към края на изминалия сезон. При ясно приети правила за изпадащи и влизащи отбори в Първа лига за сезон 2020/2021, в самия край на първенството, на 28 април (когато се завърна и Борислав Михайлов) изведнъж стана другояче. Решено бе да се сформира експертна група, която да се произнесе дали да има изпадащи и колко да са... Тя трябваше да се произнесе до месец. Точно толкова време, че да стане ясно кой от четирите отбора, борещи се за оставане ("Славия", "Етър", "Монтана" и "Ботев", Вр) ще се е спасил и кой не.

Мнозина веднага се усъмниха, че това е в интерес на "Славия", който е представен в Изпълкома от Венцеслав Стефанов. Дали е така, или не - също си остава за вътрешно ползване в ИК. Но се стигна до парадокса комитетът сам да създаде предпоставки за нарушаване на наредбата, която прие преди първенството, и така да създаде несигурност.

За да е пълен резилът "Монтана" и "Етър" изпаднаха (според правилата) около 20 май, но дни наред не знаеха дали все пак няма да бъдат оставени в елита. Решението дойде едва на 11 юни, т.е. около половин месец след определения срок. И то гласеше, че... действащата наредба ще бъде спазена. Много е вероятно - заради угроза от евентуална санкция от УЕФА, където не се гледа с добро око на подобни промени в хода на първенството.

 

Ощетява ли Изпълкомът клубовете с договора по тв правата?

Отговорът е "да", според изнесения на 25 август т.г. доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Миналото лято Изпълкомът одобри сключването нов договор за тв правата, който е за 5 г. (до сезон 2025/2026 включително). Според него "Нова Броудкастинг груп" трябва да превежда 6.5 млн. лв. (без ДДС) годишно. Тогава вицепрезидентът Атанас Фурнаджиев обясни, че това е била и най-добрата оферта измежду подадените три. При това добра в пъти като финансова стойност.

Но от ИПИ изнесоха факти, че при подписването от БФС (и в частност Изпълкомът) е спазил само една от добрите практики в успешно функциониращите първенства - за срока на договора. При това той е в горната граница (5 г.), защото обикновено в Европа те се сключват за по 3 г.

В контракта за България обаче липсват други важни компоненти - тв правата да не се отдават накуп на една фирма, а да се разделят на няколко пакета; конкурентна процедура и търг; външен контрол върху прозрачността на процедурата по продажба на правата и отворена опция (ако даден мач не е включен в общия пакет, клубът да има възможност да продаде сам правата върху него). В резултат клубовете у нас се лишават от значителни печалби.

Например в Румъния дори отпадащият отбор получава повече отчисления от тв права, отколкото шампионът на България. Дали Изпълкомът би си взел бележка от това? По отношение на тази и други практики в БФС старши изследователят в ИПИ Петър Ганев заявява: "Не съм убеден, че това ръководство може да направи тези промени - поради липса на капацитет и желание".


Очаквайте продължение

Още по темата