Международната федерация по хокей на лед (IIHF) обяви, че отнема от Минск домакинството на световното първенство тази година. Шампионатът трябваше да се проведе от 21 май до 6 юни в столиците на Беларус и Латвия (Рига). Решението е заради политическата ситуация в страната и протестите срещу президента ѝ Александър Лукашенко.
Всичко започна почти веднага след масовите протести в Беларус срещу избора на Лукашенко през лятото. Беларуската опозиция настоя за международни санкции срещу властите, а едно от исканията ѝ беше за бойкот или отнемане на световното първенство по хокей от Минск. Изпратени бяха и няколко отворени писма до IIHF в тази връзка.
Тогава обаче президентът на международната федерация Рене Фаpел - по професия зъболекар от Швейцария, заяви, че преместване на първенството от Минск не се обсъжда. "Имаме одобрени заявки за домакинство от Беларус и Латвия и работим с оргкомитетите в тези страни, за да проведем турнира там. Преместване или отмяна на световното може да има само, ако е невъзможно да се играе там на определените дати или ако отборите не могат да отидат, както стана през 2020 г. заради пандемията на коронавирус", заяви тогава Фазел.
Още през септември обаче някои медии в Европа започнаха да излизат с информации, че в IIHF е бил повдигнат въпросът за провеждането на първенството в Минск след политическите протести там. Тези догадки на пресата бяха потвърдени от самия премиер на Латвия (страната съдомакин) Криштианис Каринш, който дори каза, че страната му не желае да домакинства заедно с Беларус заради режима на Лукашенко.
След заседанието на Съвета на IIHF на 17 септември Рене Фазел каза, че "IIHF, като спортна организация, а не политическа, не може да премести турнир по политически причини, но IIHF носи отговорност за това всеки организатор да може да гарантира сигурността на играчи, официални лица и зрители". А на следващия ден проведе телефонен р азговор с премиера на Беларус Роман Головченко, който го увери че ще бъдат взети всички мерки за сигурноста.
Външният натиск срещу Беларус продължи и през ноември външният министър на Латвия Едгар Ринкевич съобщи, че в списъка на нежеланите в страната лица е добавен президентът на беларуската хокейна федерация Дмитрий Басков. МОК се намеси в същия дух и заяви, че срещу Басков е започнала процедура. "Сега е време IIHF да вземе решение. Те следят ситуацията и обсъждат въпроса", каза президентът на МОК Томас Бах.
На 17 декември и беларуската опозиция атакува отново. Александър Опейкин - изп.-директор на Беларуския фонд за спортна солидарност (фондът е на страната на протестиращите срещу властите беларуски спортисти), заяви, че опозицията иска да обсъди световното по хокей с националните федерации по хокей на лед и със спонсорите на турнира.
Първите сведения за вече взето решение за отнемане на първенството от Минск дойдоха от швейцарското издание Watson на 27 декември, което обяви, че световното може да е само в Рига, като евентуално някои мачове може да се играят в Прага (Чех) или Братислава (Слвк). Фазел отговори на тази информация, че на 7 януари ще се срещне с Лукашенко и ще бъдат положени "всички усилия", за да бъде турнирът в Минск.
Въпросната среща се състоя на 10 януари. "Казвам ви откровено. Ако IIHF успее да устои на несправедливия натиск, значи ще проведем световното първенство. Ако Латвия бойкотира, ще го проведем изцяло в Беларус и това ще бъде най-добрият шампионат в историята. Абсолютно съм убеден", каза Лукашенко в обръщението си към Фазел.
В същия ден лидерката на беларуската опизиция Светлана Тихановска заяви, че призовава всички хокейни федерации да бойкотират първенство в Минск.
А Фазел каза, че всички аспекти се обсъждат в работните групи. "Процесът започна днес, с моето посещение, и ще продължи с нови срещи в Минск и обсъждания в съвета на IIHF", каза шефът на световния хокей след срещата с Лукашенко.
Ден по-късно срещу световно по хокей в Беларус се изказа външният министър на Германия Хайко Маас. След него същото сториха автоконцернът "Шкода" и козметичният гигант "Нивеа", които заявиха, че смятат да се откажат от спонсорство на световното, ако е в Минск.
"В момента политическият натиск върху IIHF идва от всички страни. Предимно от Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Германия, чиито правителства призовават за бойкот на шампионата. Натискат ни и спонсорите, някой ги убеждава да се оттеглят", призна на 16 януари Рене Фазел в интервю за РИА Новости и добави, че решение ще бъде взето "в следващите 5 дни".
На следващия ден - 17-и, за бойкот призова още един спонсор - германския производител на моторни масла LIQUI MOLY. А на 18-и вечерта IIHF обяви, че Минск няма да приеме мачове от световното първенство, заради "въпроси по сигурността, които са извън контрола на IIHF".
Тепърва Съветът на хокейната централа ще обсъжда статута на Латвия като съдомакин. Ако се прецени, че Рига не може сама да са справи, тогава алтернативни домакини са Словакия и Дания.
Тихановска нарече решението "победа", а в подкрепа на IIHF се изказаха шефът на шведската хокейна асоциация Андерс Ларшон и опозиционният Беларуски хонд за спортна олидарност. В Русия решението бе наречено политическо от президента на националния олимпийски комитет Александър Жуков.
Вицепрезидентът на IIHF - финландецът Калерво Кумола, пък каза, че Беларус ще може да проведе световно първенство, но в бъдеще, ако ситуацията там се промени.
Очаква се Беларус да заведе дело в Спортния арбитражен съд (CAS) заради големите финансови загуби, но и заради желанието за реабилитиране. Впрочем, що се отнася до финансовия въпрос, членът на Съвета на IIHF - чехът Петр Бжиза, заяви, че международната федерация смята да изплати компенсации на Беларус за отнетия шампионат.
"Такива компенсации са описани в договора за домакинство с беларуския оргкомитет. Чакаме отчета и анализа на генералния секретар на IIHF, който ще определи всички последствия от нашето решение. Никой не знае точната сума", каза Бжиза пред Sport.cz.
