Операцията на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ в Курска област, която започна преди месец, вече оказва значително влияние върху хода на руско-украинската война. Макар руската армия да не прехвърли големи части от фронта в Донбас, както се надяваше Украйна, ситуацията позволи да се направят интересни изводи, които по-рано не бяха толкова очевидни и които без съмнение ще надделяват при вземане на решенията в бъдеще.

1. Войната вече наистина стигна до Русия

В един от репортажите от заетите от украинските войски територии на Курска област местните жители уверено отговарят на въпроса кога е започнала войната - на 6 август 2024 г.  Макар и преди това бойните действия да излизаха извън границите на Украйна - подразделения на Руския доброволчески корпус и Легион "Свобода за Русия", воюващи на страната на ВСУ, извършваха диверсионни рейдове на руска територия, те преследваха чисто пропагандни и медийни цели и бяха ограничени по време и ресурси.

В случая с Курска област става дума за задействане на голяма /по различни оценки до 10 000 души/ групировка войски, тежка бронетехника, артилерия и авиация. ВСУ контролират над 100 населени пункта на площ 1294 км². Няма точни данни колко руски граждани са останали на тази територия, но със сигурност те са хиляди. За осигуряване на правовия ред и задоволяване на нуждите на населението бе създадена украинска военна комендатура.

От една страна, това очевидно доказателство за военния провал на Кремъл, който не е в състояние да защити собствената си територия от външна агресия, обективно подкопава доверието в ефективността на избраната стратегия за изтощаване на Украйна и нейните съюзници с продължителна война. От друга страна, след навлизането на украинските войски в Курска област началникът на Генералния щаб на Русия и по съвместителство командващ "Специалната военна операция" Валерий Герасимов за първи път формулира ясна и разбираема за всички цел - "да се излезе на държавните граници на Русия".

2. Чуждестранна агресия може да бъде игнорирана

През цялото време, докато ВСУ развиваше настъплението си в Курска област, руският президент Владимир Путин даваше личен пример как събитие от подобен мащаб и значение може просто да бъде игнорирано.

За първи път от Втората световна война насам чуждестранни войски заемат значителна част от руската територия. За първи път от времената на Втората Чеченска война толкова руснаци напускат домовете си заради бойни действия, а организирана евакуация от такъв мащаб вероятно не е провеждана от 1941 г. ВСУ взеха под контрол газоизмервателната станция Суджа - ключов обект на инфраструктурата на последния действащ сухопътен маршрут за транзит на руски газ към Европа.

А с какво се занимаваше през това време Владимир Путин? Той бе на посещение в Баку, инспектира градините с круши в Кабардино-Балкария, отби се в Беслан две седмици преди 20-годишнината от терористичния акт там, гледа как стреля синът на Рамзан Кадиров Адам в Чечня, проведе урок "Разговори за важното" в Тива и посети Монголия. В графика на президента не се намери време за пътуване до Курск.

В същото време изследване на проекта OpenMinds показа, че след 6 август 2024 г. основната тема, която се дискутира в руския сегмет на Интернет, са именно събитията в Курска област. Проектът FilterLabs AI, анализиращ коментарите в социалните мрежи, фиксира рязък ръст на негативните оценки за дейността на Путин. Даже лоялните на Кремъл социологически агенции като ФОМ, «Левада-Центр» и ВЦИОМ отбелязаха увеличение на тревожността на руснаците и падане на рейтинга на доверие на руския президент.

Въпреки това Путин наричаше ставащото в Курска област "провокация" (7 август), "обстоятелства" (8 август), "контратерористична ситуация" (12 август), просто "ситуация" (22 август). На открития урок на 2 септември в едно от училищата в Кизил Путин разказа  на учениците за "бандитите, които са се промъкнали в Курска област".

Забележителното е, че Кремъл изобщо не се опита да използва навлизането на руска територия за патриотична мобилизация на населението. Напротив - стараеше се по всякакъв начин да неглижира ставащото.

3. Наборници заместват спецназа и стратегическите резерви

За никого не е изненада, че групировката за прикриване на границата в Курска област, окомплектована от наборници, граничари и росгвардейци, не е способна да се противопостави на редовни армейски части. Това бе известно на всички, включително и на самия Владимир Путин, който още през март 2024 г.  нареди наборниците по границата да бъдат заместени от специални части.

Руското командване обаче не разполага със значителни резерви - не само стратегически, но и оперативни, за подобни случаи. Засега в Курска област се прехвърлят подразделения от фронта, макар и екзотични и от второстепенни участъци. Агенция Bloomberg пише, че не се планира да се изтеглят значителни части от Донбас, затова в Русия започна подготовка на общественото мнение за масово привличане на наборници към бойните действия на руска територия. Това се разглежда и като алтернатива на втората вълна мобилизация.

Фактът, че ВСУ и досега са уверено в Курска област, означава, че руското командване не разполага със свободни резерви не само за справяне с неочаквани кризи, но и за планова поддръжка на текущото настъпление в Украйна. Демонстрираната ограниченост на ресурсите на Кремъл го поставя в съвършенно нова позиция и от гледна точка на военно-дипломатическото уреждане на конфликта: дългосрочната подкрепа за Украйна вече не е априори обречено на провал начинание, както го представяха много политици на Запад само преди месец.

4. Войната може и да не е позиционна

След неуспешното украинско контранастъпление през лятото на 2023 г. и преминаването към пълноценна позиционна война почти по целия фронт се наложи мнението, че е абсурдно да се прави опит за внезапно крупномащабно настъпление. Операцията на ВСУ в Курска област доказа, че това не е вярно - и тайното натрупване на сили, и оперативната внезапност, и бързите пробиви са възможни.

В същото време операцията показа и недостига на ресурси у ВСУ за пълноценно настъпление срещу подготвена отбрана. Ограничената зона на бойните действия свидетелства за критичната зависимост на украинската групировка от армейската логистика.

5. "Кадировци" са не само неуловими, но и невидими

След първите удари на ВСУ войските на Рамзан Кадиров, дислоцирани в Курска област,  се "разпръснаха", т.е. разбягаха и оставиха наборниците да се оправят на границата. Командирът на спецназа "Ахмат" Апти Алаудинов първо твърдеше, че чеченските подразделения не са могли да отразят атаката на ВСУ, просто защото са се "разминали" с украинските войски. По неговите думи украинските военни просто са заобиколили чеченските опорни пунктове, без да влизат в бой. По-късно Алаудинов заяви, че наборниците и техните родители, които не желаят да защитават Родината, трябва да си зададат въпроса: "А нужни ли са те изобщо на тази страна?"

Забележителното е, че само месец преди настъплението на ВСУ Z-кореспондентът Владимир Романов трябваше публично да се извинява, защото твърдеше, че на границата чеченските военни седят на втората линия на отбрана и се крият зад гърба на наборниците.

От първия ден на операцията на ВСУ в Курска област Алаудинов е едва ли не главният говорител на руските военни в района и всекидневно съобщава за "успехи" в борбата с противника. Сводките му са по-скоро комични:

- На 6 август - "Взимаме пуканки и спокойно наблюдаваме как нашите унищожават противника".

- На 8 август - "Ситуацията не е критична".

- На 10 август - "Ние максимално контролираме ситуацията".

- На 11 август - "Ситуацията малко по малко се стабилизира".

- На 13 август - "Обстановката е под контрол".

- На 14 август - "Завършихме блокирането на противника".

- На 18 август - "Противникът е спрян".

- На 21 август - "Спряхме противника и вече го изтласкваме обратно".

През цялото това време ВСУ продължаваше да заема нови и нови населени пунктове на руска територия, без да забелязва грандиозните успехи на чеченците.

6. Украйна не е марионетка на Запада

Една от любимите теми на руската пропаганда е пълната зависимост на "киевския режим" - украинският президент Володимир Зеленски е марионетка на Вашингтон и Брюксел, украинският политически елит е послушен изпълнител на волята на "колективния Запад", а командването на ВСУ е подчинена на армията на НАТО и САЩ структура.

В случая с операцията в Курска област стана ясно, че в САЩ изобщо не са знаели за нея и тя е била подготвена в строга секретност, за да не бъде осуетена от западните съюзници.

7. Страхът от ескалация намалява

Навлизането на руска територия стана най-рязката крачка към ескалация в хода на руско-украинската война, а реакцията на Кремъл бе повече от сдържана. Отделни коментатори се опитват да представят масираните ракетни удари по Украйна като реакция на навлизането, но на всички е ясно, че това е просто поредния етап от много месечната кампания срещу енергийната инфраструктура на страната. За размиването на "червените линии" говорят вече всички.

Операцията поставя под въпрос и концепцията за ядрено сдържане, тъй като в случая неядрена държава предприе въоръжена агресия срещу ядрена, завладя нейна територия и не се сблъска с неминуемо възмездие.

8. Мирът вече не е на всяка цена

Оказа се, че много експерти и политици, защитаващи идеята за замразяване на конфликта по сегашната линия на фронта, не са готови да оставят под контрола на Украйна руските територии. Замразяване може да има, но само ако ВСУ се изтеглят от Курска област. От  своя страна, украинският президент Володимир Зеленски в интерью за NBC съобщи, че планира ВСУ да остане на руска територия, докато Путин не седне на масата на преговорите.

Отначало Путин заяви, че навлизането в Курска област прави мирните преговори невъзможни: "Съдейки по всичко, противникът се стреми да подобри своите преговорни позиции за в бъдеще. Но за какви преговори изобщо можем да говорим с хора, които безразборно нанасят удари по мирни граждани, по гражданска инфраструктура, създават заплаха за обекти на ядрената енергетика? За какво можем изобщо да говорим с тях?

И.д. посланикът на Русия в ООН Дмитрий Полянский оцени събитията в Курска област като отрицателен отговор на "щедрото предложение" за мирни преговори. "Щедрото предложение" на Путин предвиждаше изтегляне на украинските войски от Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области, ангажимент Украйна да не влиза в НАТО и да запази неутралния си статут, както и сваляне на всички санкции срещу Русия.

По-късно Путин на практика призна, че смята "краят на провокацията" в Курска област за предварително условие за мирни преговори.

9. Спасението на гражданите е дело на самите граждани

В първите дни на операцията на ВСУ в Курска област местните власти и силовите структури яростно опровергаваха информацията, че границата изобщо е премината. Руското министерство на отбраната рапортуваше за "разгрома" на украинските диверсанти, изтласкани обратно в Украйна, а по-късно нееднократно съобщаваше за "спирането на придвижването на противника" и "унищожаването на противника".

Жителите на граничните райони изобщо не забелязаха организираната евакуация и бягаха самостоятелно, на свой риск. Около 130 000 души са напуснали граничните райони.

Властите пренебрегнаха не само евакуацията, но и помощта за бежанците, която основно легна върху доброволците и благотворителните организации. На доброволците разчитат и пострадалите в бойните действия граждани и военни.

10. "Териториалната неопределеност" не пречи на изборите

След навлизането на ВСУ в Курска области и загубата на контрол върху около 1,3 хилади км² територия руската бюрократична машина роди неочакван неологизъм за ситуацията - "териториална неопределеност". Въпреки това в Курска област изборите за губернатор не бяха отменени, а само отложени в няколко района.