Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ повтарят в Курска област тактика, която им позволи да освободят Херсон - като отрежат логистиката на руските войски, осъществяваща се по няколко моста. Те нанесоха удар по трите моста през река Сейм в опит да изолират Глушковския район от Курска област преди настъплението там. Единият мост, който е основен за логистиката, вече е напълно разрушен. Телеграм каналът "Старший погранотряда" уточнява, че мостът е разрушен в резултат на удар от HIMARS. Според Romanov Лайт са използвани авиобомби. Вторият и третият мостове - край селата Званное и Кариж, са под засилен обстрел.
"В момента напълно отрязани са Тьоткино, Попово-Лежачи, Волфино и още около 27 населени места. Там населението може да се евакуира само по вода", пише прокремълският Телеграм канал Mash. И отбелязва, че унищожаването на моста значително усложнява логистиката на руските войски в този участък. Ако ВСУ се закрепят по брега на Сейм, ще бъде много трудно да бъдат отблъснати, пише той. Ако бъдат разрушени и трите моста, руската групировка в Глушковския район е заплашена от пълно обкръжение. Не е ясно каква е нейната численост. По различни данни тя е между 1000 и 2500 души.
Съветникът на губернаторът на Курска област - военният блогър Роман Альохин заяви, че ВСУ нанасят удари и по друг мост през Сейм - край село Званное, разположено на 8 км от районния център. Според него така ВСУ са пристъпили към реализацията на плана по завладяване на участък от Глушковския район по река Сейм.
През 2022 г. този сценарий, но в по-голям мащаб ВСУ успешно реализираха в Херсонска област и си върнаха областния център. Тогава от строя бе изведен Антоновският мост, след което руската армия сама изостави Херсон и околността, за да се оттегли зад Днепър.
Ако ВСУ успеят в замисъла си, ще увеличат зоната на бойните действия на руска територия с още почти 700 кв.км, анализира Телеграм каналът "Агенцията". Към 15 август боеве се водеха на почти 1150 кв км.
Ударите по мостове са важна част от украинските настъпление в Курска област, смята военният аналитик Кирил Михайлов. "Районът е обграден от запад и юг от територията на Украйна, а от изток, откъм Кореневския район, се приближават ВСУ, които вече превзеха село Внезапное. На север той граничи с река Сейм, която го отделя от останалата част на подконтролната на Русия територия. Там има три моста, през които се извършва снабдяването. Единият е вече разрушен", казва той.
"Разрушеният мост е много важен за снабдяването на граничните района на Глушковския район - това е основен път за доставки на боеприпаси и продоволствие за руската армия", обяснява военният експерт Ян Матвеев. Тъй като удари се нанасят и по втория мост, руската групировка по границата рискува да попадне в капан.
Излизането на реката ще облекчи ВСУ и в отбраната на територията, която бе завладяна в Курска област. "Реката ефективно прикрива фланга на настъпващата групировка. ВСУ спокойно могат да се закрепят на нейния бряг и после дълго да удържат отбраната", добавя Михайлов.
"Русия може да сложи понтонни мостове през Сейм и вероятно на някои места това няма да е толкова сложно, тъй като там Сейм е достатъчно тясна, но те също могат да бъдат унищожени от ВСУ без проблем. При достатъчно натиск от страна на ВСУ руските войски ще бъдат принудени да се оттеглят," смята той.
Руските военни кореспонденти също виждат опасността. Romanov Лайт веднага след новината за унищожаването на моста в Глушково съобщи, че ВСУ са започнали да се придвижват в този район откъм село Вишньовка на Кореневския район. Според него те вече успешно са преминали 1.5 км.
Още за възможните сценарии за развитие на ситуацията в района - във видеото на Ян Матвеев.
YouTube
Прогнози
Русия ще има нужда от над 20 хиляди и то добре обучени военнослужещи, ако иска да си върне контрола над Курска област, смята The Wall Street Journal. След пробива в Курск руската армия е изтеглила 5 хиляди военнослужещи от Украйна.
Една бригада е изтеглена от района на Донецк, където Русия настъпва най-активно, а други са изтеглени от по-маловажни за Москва направления.Това обаче не е достатъчно, отбелязва събеседник на вестника.
Украйна от своя страна има до 6 хиляди войници в района на Курск, пише WSJ, позовавайки се на западни военни оценки. Други 4 хиляди войници бяха изпратени в граничещата с Русия Сумска област за изпълнение на спомагателни задачи.
За да се избегне отслабване на фронта, значителна част от украинските сили бяха прехвърлени от резерва, който Украйна, с подкрепата на Запада, формира за бъдещи операции, каза пред WSJ източник, запознат с операцията.
Украйна започнала да подготвя операция в района на Курск в началото на лятото, пише вестникът. Тогава дронове атакуваха инфраструктурата на Курска област - електропреносни мрежи, складове и оборудване за наблюдение. В същото време „антикремълска паравоенна групировка“ (вероятно се имат предвид формирования от руснаци, воюващи на страната на въоръжените сили на Украйна), с подкрепата на украинското разузнаване, извършва рейдове през границата в търсене на слаби места в защитата. Две седмици преди началото на операцията украинските дронове унищожиха системите за наблюдение на руския граничен пункт.
В първия ден на атаката частите за електронна борба навлязоха на руска територия преди други части, пише вестникът. Благодарение на тази тактика, която усили защитата на настъпващите войски, навлизането изглеждаше като разузнавателна операция, отбелязва WSJ.
Кой е врагът
В Курска област руски наборници са се предали в плен на ВСУ, за да не ги разстрелят "кадировци", съобщава Sky News. Става дума за бойците от 488 мотострелкови полк на РФ, в който са били предимно наборници. Те трябвало да спрат настъплението на ВСУ, но побегнали, когато се сблъскали с по-мощната и добре въоръжена украинска групировка. Пресрещнали ги обаче чеченските "наказателни отряди", които се опитали със стрелба да ги върнат обратно. Затова почти цяла рота наборници, на възраст 18-19 г., се върнала и се предала в плен.
Всеки се справя както може
В социалните мрежи се появиха видеа как жителите на Суджа, които се справят доста добре с украинския език, се "запасяват" от изоставените магазини.
