Нахлуването на Русия в Украйна постави началото на най-големия от времето на Втората световна война въоръжен конфликт в Европа. Засега не е ясно как точно ще свърши той, но уроците от него без съмнение ще повлияят на военните доктрини и отбранителната политика на различни страни по света. Ето от някои от най-важните уроци досега:

1. Танковете все още имат значение

В началото на войната Русия понасяше колосални загуби в бронетехника и по-специално танкове. На многобройни видеа танкови колони бяха челно разстрелвани от противотанкови ракетни комплекси или поразявани от дронове. По последни данни, руската армия е загубила около половината от довоенния си парк от най-разпространените танкове Т-72. Тогава се появиха коментари, че ерата на танковете е приключила, като се има предвид тяхната уязвимост за съвременните противотанкови средства.

Но танковите нито са остарели, нито са толкова лесна мишена. В началото на войната руското командване ги използва неправилно - без подкрепата на пехотата, без прикрие от въздуха, далеч от снабдяването. Много танкове бяха изоставени, защото им са им свършили горивото или боеприпасите, заради технически проблеми или недостиг на резервни части. Бойните действия само потвърдиха, че танковете не могат да действат самостоятелно и се нуждаят от логистична подкрепа.

Неслучайно Киев настойчиво иска от съюзниците си танкове. Без крупни механизирани съединения задачата за освобождаване на окупираните територии е неизпълнима.

2. Артилерията продължава да е бог на войната

Войната с Украйна до голяма степен са артилерийски дуели. Изследователите от Обединения кралски институт за военни изследвания изчислиха, че в началото на войната съотношението на стволна и реактивна артилерия е било само 2:1 в полза на Русия, но към лятото се е повишило до 10:1. Именно в този период се оформиха два подхода към използването на артилерията.

Руският подход включва свръхконцентрация на артилерия или "огневи вал", заличаващ от лицето на земята отбранителните линии на противника (често заедно с "освободените" градове). Той обаче изисква умопомрачителен разход на снаряди, достигащ до 60 000 на ден в пиковите моменти. С тази тактика Русия постигна последните си по-крупни успехи в Донбас. Тя обаче закономерно доведе до сериозен дефицит на снаряди и до грандиозен публичен скандал между основателя на частната военна компания "Вагнер" Евгени Пригожин и ръководството на руското министерство на отбраната. Дефицитът ограничава и настъпателните операции на руската армия.

Украинците заложиха на точни удари по складове, бази и командни пунктове, след като получиха от западните си съюзници високоточни артилерийски системи като американските HIMARS и френските CAESAR. Така през лятото и есента на миналата година те си осигуриха успех на контранастъплението в Харковска област и принудиха руските войски да се оттеглят от десния бряг на Днепър в Херсонска област, изоставяйки Херсон. Но HIMARS и CAESAR не могат да заменят масираната огнева подкрепа на линията на бойно съприкосновение.

3. Дроновете са по-важни от изтребителите

Войната в Украйна удивлява наблюдателите с незначителната роля на авиацията. Почти всички задачи във въздуха, които традиционно се изпълняваха от бойните самолети, сега се извършват от дроновете. Независимо от огромното си преимущество, руските самолети почти не навлизат във въздушното пространство зад линията на фронта, опасявайки се от украинската ПВО. Украйна също предпочита да не рискува малкото си останали в строя самолети.

Според западните анализатори е възможно да се промени цялата концепция за използване на въздушните сили. Евтините и сравнително лесни за управление дронове изместват скъпите и сложни за експлоатация самолети. А самолетите-снаряди от типа на иранските "Шахед" и модернизираните съветски Ту-141 до известна степен заменят ударния потенциал на изтребителите и бомбардировачите.

Даже най-простите търговски дронове дават превъзходство на тактическо ниво, тъй като позволяват да се открият вражеските позиции и да се коригира огънят. Дроновете с окачени гранати редовно нанасят съществени щети на противника.

4. Йерархията вече е слабост

От времета на класика на военната наука Карл фон Клаузевиц е известно, че успехът във войната се определя от способността на една армия да се приспособява и да обръща в своя полза обстоятелства от пространството, времето и бойната обстановка. Войната между Русия и Украйна ясно демонстрира колко различно протича процесът на приспособяване и обучение.

Украинската армия се оказа по-успешна в адаптацията за сметка на по-високите стандарти на обучение и свободата в инициативата на бойното поле. Независимо, че руският Генщаб няколко пъти рязко сменяше тактиката и стратегията на украинската си кампания, строгата централизация и йерархичност в процеса на приемане на решения на практика елиминираше преимуществото в техниката и огневата мощ. Това едва ли ще се промени. При авторитарен режим, основан на корупция, непотизъм и социално неравенство, армията не може да е основана на други принципи.

5. Логистика, логистика, логистика

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не престава да повтаря, че войната в Украйна отчетливо се превръща в надпревара на логистични системи. Или казано по-просто - колко успешно и бързо съюзниците на Украйна от НАТО и Русия ще произвеждат и натрупват военната техника, боеприпаси, снаряжение, ще организират ремонта и обслужването, ще доставят своевременно продоволствие и гориво на фронта.

Армейската логистика включва промишлени и транспортни мощности, складове, отчет, контрол, разпределение и т.н. Тя ще е ключова във войната на изтощение, в каквато се превърна тази в Украйна. Успехът на настъпателните операции също е тясно свързан с възможностите на логистичните системи. Заради недостига на камиони примерно руските войски не могат да поддържат военни действия, по-далеч от 160 км от жп линиите за снабдяване.

6. Количеството невинаги преминава в качество

Преди началото на войната западните аналитици и военни смятаха, че украинското правителство ще се задържи само няколко дни. Тези мрачни прогнози не бяха без основание. Кремъл похарчи гигантски средства по програмата за превъоръжаване, руската армия се справи добре в ограничените по мащаби операции в Крим, в източна Украйна и Сирия, а и Русия имаше огромно преимущество по всички категории техника и личен състав.

Както стана ясно обаче, съотношението на силите няма никакво значение при некадърно планиране и командване. Дълго време т.нар. специална военна операция нямаше командващ, а офицерите не знаеха как да обяснят на войниците каква е целта на нахлуването. С течение на времето Русия загуби преимуществото си в жива сила заради загубите и заради няколкото вълни мобилизация в Украйна. Това обаче не промени навика й да атакува укрепени вражески позиции само с лека пехота, без подкрепата на артилерията. Особено ярко тази тактика се прояви в участъците, където воюват наемниците на "Вагнер". А резултатите са повече от скромни - руските войски губят до 2000 души, за да се придвижат 90 метра. При такова отношение към личния състав, изключващ инвестиции в човешки капитал (обучение, подготовка, въоръжение), никакви вложения в техника и въоръжение няма да се оправдаят.

7. Частниците все по-често са на бойното поле

Наблюдателите отбелязват удивителната прилика на военната кампания в Украйна с войните в Средновековието, когато рамо до рамо са се сражавали редовни армии, доброволци-опълченци, различни наемници и подобия на частни армии. И Украйна, и Русия използват подобна смесица на фронта, но ролята на частниците не се изчерпва с това. Така например Украйна е напълно аутсорснала на Open Source Intelligence обществото събирането на информация за целите на бойното поле и за резултата от унищожаването им. Вече е трудно да си представим войната без космическите снимки с висока резулюция (Maxar, Planet Labs), без гигантите в IT-индустрията, предоставили на Киев своите ресурси в сферата на киберсигурността и съхраняването на данни (Amazon, Microsoft) или програмни продукти и решения (Google, Palantir), или пък без терминалите Starlink, осигурили сателитна интернет връзка на бойното поле.

Въоръжените сили на Украйна вече създават единно информационно пространство на бойното поле, позволяващо да се събират, обработват и разпространяват оперативни данни, въз основа на които да се предприемат действия. В това пространство С4ISR (Command, Control, Communications, Computers, Intelligence, Surveillance and Reconnaissance — информационна система за командване, контрол, канали за връзка, компютри, наблюдение и разузнаване) влизат различни компоненти - от приложения яза мобилен телефон до геоинформационна системи за артилерия Arta или общевойскова Delta. Всичко това задава нови стандарти за управление на бойните действия в частта за определяне на най-оптималните пътища за използване на своите сили и средства и унищожаване на тези на противника.

8. Ядреното оръжие вече не дава преимущество

В самото начало на войната руският президент Владимир Путин даде да се разбере, че вижда ядреното оръжие като гаранция срещу намесата на външни сили. Аргументът беше, че никой няма да смее да повиши градуса на ескалацията до нивото на обмяна на ядрени удари. Той обаче бе валиден за кратко. И когато западните съюзници преминават все повече "червени линии" в доставките на оръжие, а руските сили месеци наред щурмуват поредното селце в Донбас, в пропагандните среди все по-често се чуват гласове за нуждата от натискане на ядреното копче с цел решителен прелом във войната.

Но никакво кой знае какво преимущество на бойното поле няма да се постигне. Дори ако става дума за тактически заряди, с които да се унищожат стратегически важни мостове, транспортни кръстопътища, летища, или пък демонстративни удари по безлюдна местност за деморализация на противника. Това явно се разбира и от Путин. 

Добър пример в това отношение е резултатът от масираните удари със средствата за далечно поразяване по украинската инфраструктура. Планът беше прост и циничен: през зимата да се наруши работата на енергийната система, да се предизвика хуманитарна катастрофа и да се заставят украинските власти да започнат преговори при условията на Кремъл. Русия изстреля хиляди ракети и дронове-камикадзе и порази 112 обекта на критичната инфраструктура. Но не успя да остави украинците без светлина и топлина - енергийните мощности се възстановяваха по-бързо, отколкото ракетните удари успяваха да ги разрушат.

9. Природата не може да бъде победена

Какъвто и напредък във военната техника и технологиите да има, природата като климат, релеф, тип почва, разположение на реки и езера, продължава да има ключово значение. Руската операция по превземането на Киев през февруари-марти 2022 г. до голяма степен се провали, защото в околностите на украинската столица преобладава горско-блатистата местност. Поради същите причина е малко вероятно ново настъпление от Беларус към Западна Украйна.

Сегашната конфигурация на фронта в Южна Украйна е построена около реки и канали като естествени отбранителни рубежи. Преодоляването на водни прегради продължава да е една от най-сложните от гледна точка на военното изкуство операции.

10. Войната в градовете

В миналото войната се водеше по съвсем различен начин - двете армии се изправяха на едно поле и се щурмуваха взаимно. По-късно се появиха земните валове, редути и окопи, но същността не се промени - една човешка маса срещу друга на относително свободно пространство. Украинската кампания обаче се води не толкова в полетата, колкото в урбанизирана среда: градски постройки, инфраструктурни и промишлени обекти.

Донбас, където през последната половин година са съсредоточени бойните действия, е една огромна агломерация от жилищни постройки, пътища, индуструален ландшафт като шахти. Феноменът на война в градски условия се изучава отдавна, но събитията в Украйна принудиха анализаторите и военните да погледнат по нов начин на руската тактика. На практика това не е борба ЗА градовете, а борба СРЕЩУ градовете - урбицид. Типичният резултат от "освобождаването" на градовете в Донбас е купчина развалини и масови жертви сред мирното население.