Истински абсурд става във Варна. Местният бежански център, който е най-голямата структура в страната в помощ на украинците, повече от 2 седмици функционира в отсъствието на държавата. Той работи в денонощен режим, успява да се справи с наплива, като всичко това се дължи единствено на доброволци. А те са вече изтощени, изнемогват, пък и са принудени да вършат неща, които не са им работа. 

Засега проблемите се компенсират с ентусиазъм и количество - непрекъснато пристигат нови доброволци. В момента са около 100 души. Изготвят си сами графици, въртят се на смени, самообучават се... Но всички това поставя под въпрос самото съществуване на центъра в перспектива, защото доброволците, чисто житейски (семейства, работа, учене, бизнес...), трудно ще издържат, а и никой не може да ги накара насила. Мнозина от тях отправиха апел чрез "Сега" държавата да се намеси.

"Звучи невероятно, но е така - ако си тръгнем, всичко пропада. Държавата следва да реагира и поради факта, че вълната ще се увеличава, отговорностите се множат, отварят се специфични нужди, които само тя може да посрещне", споделиха те.

Досега държавата се отчете единствено с предоставяне на помещение в Двореца на културата и спорта (ДКС) и осигуряване на полиция. Функционира и офис на агенцията за бежанците, който се занимава само с въпросите по статута. А и работи ограничено, поради липса на капацитет.

Абсолютно цялата организационна помощ за пристигащите се осъществява от доброволците. На място нещата се координират от местния представител на "Продължаваме промяната" Николай Стефанов; през уикендите наминават депутати, появява се и Виолета Лорер, съпруга на министър Даниел Лорер. Но и те са в качеството на доброволци.

Най-първите бежанци след началото на войната бяха поети от украинци, руснаци или бесарабски българи, установени във Варна. Помощта те осъществяваха от домовете си, а после новосформирания щаб към областна управа им предостави пространство в ДКС; започнаха да пристигат тонове дарения, да се складират там и именно така възникна бежанският център.

Очакванията на доброволците бяха, че постепенно държавата ще поеме дейността. Не стана, а това води до големи проблеми. Например:

- регистрирането на украинците в центъра става чрез личните им данни, но доброволците нямат право да боравят с тях; 

- бежанците се интересуват на колко точно места в България следва да се регистрират - доброволците трудно могат да им обяснят;

- гостите питат за видовете статут, могат ли да работят, децата им да ходят на детска градина - доброволците няма как да им дадат пълна информация;

- хора телефонират заради нужда от лекар - никой в центъра не може да гарантира лекар;

- питат кога ще заработят пунктовете на границата - нима доброволецът знае?

Тези дни се стигна до абсурдна ситуация - бургаското украинско консулство да препраща към варненския център за информация бежанци, пристигнали в Бургас. "Всички почнаха да мислят, че ние сме държавата. Но не сме", споделиха хората във Варна.

ОТ - ДО

Когато бежанец влезе в центъра, му се подава формуляр, казва му се какво да попълни, къде да вземе номерче и почака. После, съобразно номерата гостите, са извиквани край компютри, където се обработва информацията за постъпилата и налична леглова база. Там се изнамира подслон, в зависимост от нуждите (брой на групата, наличието на деца, домашни любимци, други специфики...).

След това хората са насочвани към струпаните дарени стоки и им се предоставя това, от което имат нужда. Обслужването става бързо, тъй като даренията са предварително сортирани. В повечето случаи нужните неща са налични, тъй като в началото на всеки ден чрез социалните мрежи се отправят призиви какво конкретно да се дари. Накрая гостите изчакват, докато се освободи шофьор, който да ги откара до квартирата. Ако са с малко дете в момента - може да го оставят в детския кът, който функционира в центъра. Аниматор наглежда малчуганите. 

Ако пък се появи бежанец, който не иска дарения и квартира, а просто да получи информация, може да посети външен пункт на метри от центъра. Пунктът заработи преди 2 дни с идея да поразреди основната опашка.

Такава е накратко организацията във варненския център. Абсолютно всичко в него е измислено от доброволци, осъществява се от тях и е осигурено пак от тях. Кой къде да застане, в коя дейност да се включи... - измисля се в движение. Даже вече се правят оперативки, на принципа "проба - грешка" обслужването се подобрява. Компютрите, софтуерът за квартирите, както и интернет покритието отново са дарени.

Около 12 000 души са минали до момента през центъра. Гореописаното подсказва една незначителна част от натоварването и стреса, на които са подложени доброволците.

БЛАГОДАРНОСТИ И ЛИПСИ

От изявления на министър Лорер и вицепремиера Асен Василев тия дни се разбра, че правителството не се чувства гузно. И двамата заявиха, че на доброволците се дължи благодарност, нищо друго.

А хаосът, разбира се, не е само във Варна. Кметът на Кърджали Хасан Азис например разказа вчера, че тамошните бежанци са приютени от местната църква; помощ предложили общината, различни НПО и редови граждани, а държавата отново липсвала.

РЕАКЦИЯ

След излизане на публикацията от община Варна уточниха пред "Сега", че полицията в центъра е общинска. Щабът към областния управител е поискал помещения, като е дадено именно пространството в ДКС. Дворецът също е общински.

(САМО)ПОХВАЛИ

Около 10 часа във вторник премиерът Кирил Петков съобщи, че вечерта ще посети Варна. Обиколката му включва преди това пунктовете на румънската граница. След пристигането си на Дунав мост, той похвали организацията: "Днес е първият ден, в която цялата система координирано работи. Ние сме в пълна готовност да поемем голям брой влизащи от Украйна. С влизането украинските бежанци се разделят на хора, които нямат и които имат паспорти. Всичките данни излизат в общата система, от там се разпределя в коя посока да бъде насочен автобус, настаняване. Вече имаме цялостния процес от влизане до настаняване под контрол. Всичко е проследимо. Пунктът в Русе е готов да посрещнем украинските бежанци". "От днес този пункт има обучени служители, налични са и всички необходими неща - камери, принтери", каза и вицепремиерът Калина Константинова, която придружава Петков.

Вечерта във Варна премиерът отново похвали цялостния процес по посрещане на бежанците. Каза, че на база на видяното в Русе е обнадежден, че България може да посрещне потока. Всички институции били строени на граничните пунктове, за да получава още там бежанецът статут на международна закрила и да бъде пренасочен към места за настаняване. Всичките данни влизали в системата на МВР. Конкретно за варненския бежански център заяви, че 30 представители на МВР - на смени от по 10 души, ще се включат в работата му. Петков обаче не показа притеснение от факта, че до момента центърът разчиташе само на доброволци. Напротив  - заяви, че се действало съвместно с държавата. И благодарейки на доброволците обобщи, че иска да вижда и в други областни градове подобни центрове - "идеята за сплотеност " да работи чрез самоинициатива, без някой да чака наготово друг да свърши работата.