Руските власти продължават да твърдят, че нахлуването в Украйна е било необходимо, за да се извърши денацификация на страната. Над 150 учени от различни институти, изучаващи геноцида и нацизма, заявиха, че фактите не потвърждават руските обвинения.
Има ли фашисти сред управляващите в Украйна
Накратко - не. Фашистката идеология в Украйна е забранена със закон, като десните и крайнодесните партии, които руската пропаганда нарича фашистки, нямат почти никакво влияние.
През 2019 г. украинските националистически партии и радикални организации издигнаха единен кандидат за президент на Украйна, който спечели едва 1,6% от гласовете.
Победилият на изборите със 74% от гласовете Володимир Зеленски има еврейски корени. По време на Втората световна война трима негови роднини са станали жертва на Холокоста, а дядо му е воювал в състава на Червената армия и е награден с бойни ордени.
По време на управлението на неговия предшественик Пьотр Порошенко /когото някои коментатори в Русия обвиняват в симпатии към неонацистите/ три години премиер беше Володимир Гройсман, който също произхожда от еврейско семейство.
На последните парламентарни избори в Украйна (2019 г.) коалицията на националистическите и десни партии /в това число и обявената за екстремистка и забранена в Русия организация "Десен сектор"/ спечели едва 2,15% от гласовете и изобщо не влезе в Радата. Дяснорадикалната партия "Свобода" пък получи само едно депутатско място в мажоритарен район. Бившият лидер на "Десен сектор" Дмитрий Ярош загуби депутатското си място.
Подкрепата на населението за радикалните партии на Украйна стабилно пада от 2012 г. насам. Тогава на изборите на Върховната рада партия "Свобода" спечели 10,44%. На изборите през 2014 г. радикалните партии получиха 6,4%, а през 2019 г. - само 2,15%.
Какво става с радикалните групировки?
В различните региони на Украйна съществуват няколко десетки организации, пропагандиращи радикални възгледи, но тяхната численост и популярност са минимални, отбелязват експертите.
"Те съществуват, но в самата Русия има най-малкото толкова ултрадесни групировки, колкото и в Украйна", казва професорът от Университета в Санкт Гален в Швейцария Улрих Шмид, който изучава десните движения в Източна Европа.
Едно от най-известните формирования съществува на основата на полка "Азов" (обявен за екстремистки и забранен в Русия), който в момента влиза в структурата на Националната гвардия на Украйна. "Азов" отначало бе създаден като доброволчески батальон за борба с въоръжените привърженици на самообявилата се република Донбас. Сега "Азов" е структура, в която влизат едноименният полк, политическата партия "Национален корпус", младежки организации и охранителна фирма. В разговори с журналистите членове на полка "Азов" нееднократно са изказвали ултрадесни възгледи, някои дори подчертават превъзходството на бялата раса. "Неонацисти в Украйна, разбира се, има - всяка "бяла" страна има свои неонацисти. Имат ли те политическо влияние в Украйна? Не", поясни експертът по радикални партии и движения в Европа Антон Шеховцов.
През 2020 г. Службата за сигурност на Украйна задържа неонацисти в Херсон, които отбелязваха рождения ден на Хитлер и запалиха синагога. Бяха осъдени на четири години затвор.
Заявленията на Путин, че властта в Украйна се контролира от неонацистите, е "вероломна инсинуация", подчертава проф. Шмид. "Вярно е, че по време на протестите на Евромайдана през 2013 и 2014 г. в Украйна бяха активни отделни крайнодесни групи. Но днес те играят второстепенна роля".
Какво се случва със символиката на СССР и нацистите?
От 2015 г. на територията на Украйна действа закон за осъждане на комунистическия и нацинал-социалистическия /нацисткия/ тоталитарни режими и забрана на пропагандата на техните символи. На това основание бяха демонтирани много паметници на Ленин и преименувани улици и градове. Споровете около закона продължават.
Има случаи, когато към отговорност са привлечени хора, появили се на обществени места със символика на СССР. През декември 2019 г. на една година условно беше осъден жител на Одеска област, който в деня на победата "открито носи червено знаме с надпис "Отечествена война". Същата година в Кривой Рог мъж получи една година условно за носене на тениска с герба на СССР. Глобена беше жителка на Одеса, който е провесила на балкона си георгиевска лента, символ на победата на СССР във Втората световна война.
Украинските и чуждестранни експерти отбелязват, че законът се прилага несиметрично. Например, в него не става дума за забрана на неонацизма и неговите символи - стилизирани форми на свастики и руни. Но това не означава, че привържениците на нацизма не се преследват. Такива случаи има, макар и да са по-малко.
През 2018 г. в Днепропетровска област е образувано наказателно дело срещу престъпна група, занимавала се с изготвянето и разпространението на символи на нацисткия режим.
През 2021 г. киевската полиция възбуди наказателно дело за използване на нацистка символика по време на марша в чест на годишнината на дивизията на СС "Галиция". Участниците в марша са заплашени от до 5 години затвор. Президентът Володимир Зеленски, министерството на външните работи и депутите от различни фракции в Радата осъдиха този марш. "Категорично осъждаме всякакви прояви на пропаганда на тоталитарни режими, в частност национал-социалистическия, и опитите да се преразгледа истината за Втората световна война", се казва в изявлението на Зеленски.
В Украйна, както и в много други страни на Европа, има проблеми с крайнодесните движения, но Украйна е далеч от държава, подкрепяща нацизма, се казва в изявление на 150 учени от цял свят, които изучават историята на геноцида, нацизма и Втората световна война.
"Ние не идеализираме украинската държава и общество. Както и във всяка друга страна, там има крайнодесни елементи и групи, изповядващи насилие и кнесофобия. Украйна трябва да има по-откровен поглед към тъмните страни на нейната болезнена и сложна история. Но това не оправдава руската агресия и лъжливото тълкуване на това, което представлява Украйна", се казва в изявлението.
