Украинският външен министър Дмитро Кулеба продължи със серията си от срещи у нас, на които представя нуждите на страната си във войната с Русия. Той обаче бе достатъчно дипломатичен, за да не реагира остро на демонстрираното нежелание за военна помощ от страна на България.
"Правителството на България и българският парламент знаят перфектно какви са исканията на Украйна. Ние уважаваме политическата ситуация в България и ще оставим на парламента и правителството да решат как и кога да помогнат на Украйна", заяви Кулеба след извънредната комисия по външна политика в парламента. И допълни, че всички страни членки на НАТО, включително и България, са получили списък с това от какво има нужда Украйна. "Искам да кажа на всеки, който се чуди дали да помогне на Украйна - тези, който не ни помагат днес, помагат на Русия", категоричен бе Кулеба.
На въпрос дали е било обсъдено предоставянето на военна помощ с външния министър Теодора Генчовска и премиера Кирил Петков, Кулеба отговори: "Да, нека го кажа така, понякога трябва да бъда дипломат. Аз съм удовлетворен от срещата с вашия външен министър, с премиера и с президента. България направи много от политическа гледна точка, много добре приехте бежанците, което ние оценяваме. Но когато става въпрос за военна помощ, взимам предвид политическата ситуация у вас и ще оставя това решение на правителството на България. Но още веднъж ще повторя - тези, които се чудят или са против военната помощ към Украйна, те помагат на Русия и убийствата на украински граждани".
На въпрос кога очаква отговор от българското правителство, Кулеба заяви, че в момента, в който правителството е готово с решението, украинската страна ще бъде уведома. "Засега ще се бием с каквото имаме", завърши Кулеба.
Интересна размяна на реплики имаше между президента Румен Радев и Кулеба. "Още веднъж призоваваме тази безсмислена братоубийствена война между два братски славянски народа да спре възможно по-бързо", каза Радев. А Кулеба отвърна: "След като Русия нападна Украйна, малко хора ще могат да си преобърнат езика и да нарекат украинския и руския народ братски. Ако говорим за братски народи, то е сигурно като Каин и Авел."
Радев запази твърд тон към агресора: "Особено сме загрижени и следим с тревога развитието на бойните действия и растящия брой на цивилните жертви. Знаете, че призоваваме за бързо, ефективно, независимо международно разследване за цивилните жертви и зверствата по време на войната и най-строго наказване на всички извършители. Още в първите часове на войната България осъди на най-високо ниво агресията на Русия. Включихме се във всички санкционни режими въпреки високата социална цена. Българите отвориха домовете и сърцата си за украинците. Над 91 хиляди украинци са у нас. Много украински деца посещават нашите училища и детски градини. Готови сме да възстановим програмата за лечение на украински военни", каза президентът Румен Радев.
"Вие, г-н Радев, сте не само лидер, но и военен, затова разбирате много добре какво се случва в Украйна. Това е пълномащабна война. Искам да ви благодаря за принципната позиция. Много се надявам украинските бежанци да се върнат. Оценяваме позицията на България и че това вреди на някои ваши интереси, но е в интерес и на Украйна, и на България районът на Черно море да бъде район на просперитет. Затова трябва да продължим със санкциите", каза Кулеба.
Радев изрази надежда, че Украйна прави всичко за намаляване на жертвите сред българското население.
"Днес пристигнах с Антон Кисе (депутат от български произход - б.р.), който Вие добре познавате, и това свидетелства, че нашият народ се отнася еднакво към всички, независимо какви са те – българи, грузинци, различни етноси. Ние имаме една задача – да защитаваме своята земя, като вярвам, че и вие имате същата задача – да защитавате своята земя", отбеляза Кулеба. А Кисе добави: "Повече от 10 българи загинаха на фронта. Преди няколко дни буквално бях на погребение и не мога да предам мъката на хората. Цяло село на колене изпраща своя герой. Искам България да помогне с всичко възможно на нашата родина Украйна, защото ние се отнасяме с голяма любов към нашата прародина България".
Украйна иска, но не чака военна помощ от България
Дмитро Кулеба е поставил въпроса за военна помощ на срещите си в София, съобщи самият той в интервю за Би Ти Ви. "Разбира се, повдигнах тези въпроси. Но сътрудничеството и подкрепата, която всяка държава може да даде на Украйна, не се ограничава само до военната помощ. Много оценяваме например как България приветства украинските бежанци. Оценяваме помощта на България и лично на премиера Петков в ЕС", казва Кулеба.
Украйна се обръща към всяка страна в НАТО и ЕС със списък с необходимото, а всяка страна сама може да реши, съгласно вътрешната си политика и националните интереси, какво може да даде, казва външният министър на Украйна. "Този списък започва с изтребители и свършва с бронежилетки и различни видове защитно облекло за войниците. Накратко казано, този списък съдържа и оръжия - смъртоносна помощ, и несмъртоносна такава. Оставям на българското правителство да реши какво може да ни предостави. Ние няма да ви насилваме да направите каквото и да било, защото уважаваме България и националния ви интерес", посочва той.
На въпрос какво би казал на БСП, която е против изпращането на военна помощ за Украйна, Кулеба отговаря така: "Уважавам суверенните решения на всяка държава, включително на коалицията в България. Не искам да упражнявам натиск. Но искам всички да разберат, че всеки ден забавяне на необходимото оборудване на Украйна означава повече убити цивилни, повече унищожени домове, повече убити деца и деца, загубили родителите си, повече болка и загуба. Тези политически сили в цяла Европа, които все още използват аргумента, че не бива да се прави нищо за Украйна, неусетно подпомагат тези, които убиват нас, украинците".
По повод санкциите, украинският външен министър коментира: "Искам хората да разберат, че като се помага на Украйна, налагайки санкции на Русия, приемайки украински бежанци или предоставяйки военна помощ на Украйна от една страна, а от друга се плаща на Русия за газ и нефт, е все едно от едната страна да ни спасявате, а от другата - да финансирате руската военна машина, която ни убива. Това трябва да спре."
На този фон в последните часове се разбра, че парламентът бави обсъждането на двете предложения на ГЕРБ и "Демократична България" за изпращане на военна помощ за Украйна. Мотивът е крайно неясен - точките трябва да бъдат прецизирани. Това потвърди пред БНТ председателят на комисията Венцислава Любенова.
МОТАНЕ
"Демократична България" настоява предложението за предоставяне на военна помощ за Украйна да се гледа от парламента. Миналата седмица председателят на Комисията по външна политика Венцислава Любенова от "Продължаваме промяната" реши да отмени разглеждането на предложението, защото то се нуждаело от прецизиране.
Депутатът от ДБ Атанас Славов обаче заяви, че те държат предложението да се гледа от депутатите. Ако то не влезе в дневния ред на комисията по въшна политика, те ще се опитат да го наложат чрез процедура, заложена в правилника на парламента. Според Славов не може да става дума за законови противоречия и допълни, че ако някой мисли, че има нужда от прецизиране, може да внесе алтернативен прокект на решение.
Според депутата от "Има такъв народ" Станислав Балабанов едва след празниците може да се стигне до единна позиция по отношение на въпроса дали България да изпрати военна помощ на Украйна, а когато това се случи, ще има дебати. Той смята, че трябва да има обща позиция на България по принцип. "Нека я изчистим до последно каква ще бъде тя, защото в ситуация на война като лоялен партньор на ЕС и НАТО България трябва да има позиция, а не да стоим неразбрани на фона на общото говорене, така че всичко по реда си - да влезе в пленарна зала, ще го обсъдим и ще видим", каза Балабанов.
На въпрос към българския външен министър кога ще бъде обсъден въпросът за военна подкрепа за Украйна, Теодора Генчовска заяви: "Знаете много добре, че има две декларации, които са внесени в НС - от ГЕРБ и ДБ. Ще бъдат обсъдени в комисиите. Към настоящия момент в Министерски съвет не е поставян въпросът", заяви тя.
Шефката на комисията по външна политика Венцислава Любенова заяви след срещата с Кулеба, че ако предложенията на ГЕРБ и ДБ, които бяха върнати за доизясняване, бъдат внесени днес в комисията, те ще бъдат разгледани. Тя заяви, че на срещата между комисията и Дмитро Кулеба украинският външен министър не е повдигал въпроса за изпращане на оръжия към Украйна. "Това беше работна среща между комисията по външна политика и нашият гост", заяви тя.
Според зам. председателя на комисията и депутат от "Продължаваме промянат" Атанас Михнев оказването на военна повощ за Украйна не е въвличане в конфикта. "Десетки страни изпращат военна подкрепа без да бъдат въвлечени в конфликта, така че нека спрем с тази проруска реторика", заяви той.
Пентагонът: Украйна получи изтребители и резервни части
Украйна получи изтребители и резервни части, за да укрепи военновъздушните си сили, съобщи говорителят на Пентагона Джон Кърби, без да уточни броя на самолетите и кои са страните, които са ги предоставили, предаде Франс прес, цитирана от БТА. "Днес те разполагат с повече изтребители, отколкото преди две седмици. Без да навлизам в подробности за това какво доставят други страни, бих казал, че те /украинците/ получиха допълнителни самолети и резервни части, за да увеличат въздушния си флот", добави той. Говорителят не уточни какви са доставените самолетите, но намекна, че са руско производство.
Украинската армия настоява от седмици да получи бойни самолети. Киев поиска от западните си партньори изтребители МиГ-29, каквито украинските военни вече знаят как да пилотират, но такива имат шепа източноевропейски държави. Възможно прехвърляне на такива руски самолети от Полша беше обсъдено в началото на март, но САЩ бяха против, опасявайки се, че Русия може да сметне това за твърде пряко участие на НАТО в конфликта, отбелязва АФП.
Как правителствата подкрепят Украйна
Първата графика показва дела на помощта спрямо брутния вътрешен продукт на държавата, втората - размера на средствата по видове помощи - финансова, хуманитарна и военна
